САМО В ПИК: Сеизмологът проф. Бойко Рангелов - кой е най-лошият съветник при земетресенията и кога да очакваме силен трус в България
Последвайте ни в Google News Showcase
Бойко Рангелов е роден на 7 юли 1950 г. Завършил е геофизика и приложна математика. В момента преподава в Минно-геоложкия университет. Ръководи български колективи в над 10 европейски проекта по земетресения и цунами. Специализирал е прогнозиране на трусове в Калифорния, САЩ. Има над 250 научни публикации, монографии и студии. Участвал е в над 300 международни научни конференции.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Професор Рангелов беше любезен да отговори на няколко въпроса на агенция ПИК за земетресенията през вече отиващата си 2019 г.. С него разговаря Ивайло Атанасов:
- Г-н Рангелов, през последния половин век у нас са регистрирани по-малко земетресения, отколкото в останалите части на Европа. Сякаш и отиващата си година беше такава за нас - относително спокойна, като изключим вчерашния трус в Разложко. На какво се дължи това?
- Ще си позволя малка корекция на въпроса. Останалите части на Европа са относително по-малко земетръсни. Става дума за сеизмично активните европейски зони. Всъщност, те се активизираха, а България остана по-спокойна. Това може да се дължи на няколко фактора, най-важният от които е че натрупващите се и освобождаващи се напрежения в земната кора са по-малко. А това се дължи на дълбочинната геодинамика у нас.
През последната година направихме изследвания и получихме неизвестни досега, нови данни за дълбочинния строеж под страната ни. Изследвахме поведението на астеносферата (слой на дълбочини между 50-70 и 300-400 километра дълбочина). Този слой е най-активния геодинамичен фактор, който диктува вътрешноземните процеси – рудообразуване, трансфер на напрежения, земетресения, вулканизъм и други.
Неговото поведение не ни дава основания за успокоение. Просто в момента, той има по-малко проявления, отколкото през последните няколко десетки хиляди години. За съжаление не можем да кажем докога ще продължи това. Става дума за огромни (в сравнение с човешкия живот) периоди от време.
- Гърция, Румъния, Северна Македония, Албания, Босна, Хърватия не спряха да се люлеят през 2019 г. Може ли тези земетресения около нас да разместят земните пластове и да доведат до земетресение и на нашата територия?
- Този въпрос е в пряка връзка с първия. Земетръсната активност в посочените региони е повишена и това се вижда дори за неспециалистите. Изследванията, които имаме заедно с гръцките колеги, показват че земетръсните огнища си влияят в значителна степен. Само че това влияние - т.н. пренос на напреженията от едно към друго земетръсно огнище, са относително много дълги във времето – от порядъка на десетки години. Така че, какво ще се случи след това време, е много трудно да бъде прогнозирано.
Кое от активните сега огнище ще трансферира напрежения към някое друго у нас е все още нерешен въпрос. И още нещо – не е достатъчен само трансфера на напреженията. Важно е кое от нашите огнища ще прояви своите "дефекти”, "слабости”, за да реализира силен трус у нас.
- При по-силен трус хората често се паникьосват. Какво точно трябва извърши всеки от нас като предпазна мярка?
- Най-лошият съветник е паниката. Най-важно е спокойствието. Освен това въпросът ви изисква доста дълга лекция предварително, за да е ефективен отговорът ми.
Най-важното е, да знаете дали сте в обсега на силен или слаб трус. Ако трусът е слаб - т.е. вибрациите са леки и плавни, не падат предмети около вас, степента на въздействие е по-малка от 5-а, то НЕ ТРЯБВА да се предприема нищо. Изчаквате и се ориентирате към текущата информация за усетения трус от масмедиите. Има известна опасност - каква е тя, е трудно да се каже, това да е форшок и да последва по-силен трус. По-честият вариант обаче е да следват по-слаби и затихващи трусове.
Обратно – ако усещането ви е за силно земетресение - бързи и резки, силни вибрации, падане на предмети, комини, стени, и вие се намирате близо до епицентъра на силно земетресение. Тогава най-важни са животоспасяващите мерки – укриване под стабилни предмети вкъщи, спиране и напускане на превозни средства (ако сте в такива), неползване на асансьори и всички други мерки, за които ни предупреждават навсякъде – дори в метрото има инструкции, какво да се прави при силен трус – преди, по време и след него. Отново следвайте указанията на компетентните органи.
