САМО В ПИК! Спас Гърневски с призив за импийчмънт: Радев е национален предател - докара държавата до хаос и фалит
Последвайте ни в Google News Showcase
Не е тайна, че доста от симпатизантите и членовете на ГЕРБ не бяхме си и помисляли за участие в обща подкрепа с ПП-ДБ за редовно правителство и то с техния втори мандат. Необоснованата им разюздана агресия против ГЕРБ през годините, с недоказани интриги, клевети, откровени лъжи и особено след незаконния арест на Бойко Борисов, бяха достатъчно сериозна причина публично да бъдем срещу тях.
Никой обаче от нас след лицемерната игра на БСП и ИТН при обсъждане на първия мандат не застана срещу отговорното решение на лидера на партията и националното и ръководство да се състави правителство между първите две политически сили с втория мандат. И това е напълно обяснимо. Всички помним и знаем, че откакто е в политиката, синята реформаторска десница, водена от Борисов, винаги е поставяла интересите на народа и държавата над всички други включително и над своите.
Нека припомня, че при далеч по-малки напрежения в държавата, премиерът Борисов на два пъти подаде на мига оставката си, за да не поставя обществото пред изпитания. В 44-ото Народно събрание освободи две дузини министри и депутати и то само при съмнение за нарушение на демократичните правила. Летвата на политическия морал в партията беше вдигната и днес продължава да бъде толкова високо, че никой в останалите партии и актуални в днешния скандал институции, не биха могли да я прескочат.
Освен националното ръководство на ГЕРБ, брилянтна политическа принципност показа и кандидатът за премиер с първия мандат Мария Габриел. Първоначалните консултации на партията показаха, че излъчването на сериозно евроатлантическо парламентарно мнозинство и действащ кабинет са възможни единствено с ПП-ДБ и ДПС. Прокремълските “Възраждане“ и БСП са все така верни на вечната дружба между БКП и КПСС, а ИТН стои здраво разкрачена между дилемата що е това родна политика и има ли почва в нея за тях?
Над България вече втора година са надвиснали най-тежките градоносни облаци в целия криминален преход. Почти всички политически фактори, анализатори и наблюдатели до преди броени дни бяха категорични, че този парламент не е в състояние да излъчи правителство. По-злокобното очакване беше, че след нови предсрочни избори парламентарната демокрация ще изпадне в тотален блокаж и ще бъде поставена на карта.
Президентът Радев, потриващ самодоволно ръце, с всеки следващ ден се вживяваше в ролята на “Батюшката с фуражката“, който ще продължава да командва парада в поруганата от него държава. Може би имаше достатъчно основания да си вярва след успешния му преврат от 9 юли 2020 г. Та нали тогава загърби основната си роля по Конституция да бъде обединител на нацията и извършвайки национално предателство, раздели народа ни по всички възможни паралели и меридиани.
Преди броени дни, с присъщата си наглост, далеч от родината ни заяви, че го отвращавала целувката между Борисов и Петков. Видите ли, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ си позволили да правят редовно правителство. Първите две политически сили в страната му отнемали служебната власт, която узурпира след антиконституционния метеж.
Недоумявам как така този политически перверзник си позволява да мери с един аршин волята на тези, които днес спасиха България от сатанинските му предателски набези. Другарю национален предател, не Борисов, а вие, по време на преврата, извъртяхте не просто целувка уста в уста, а цял любовен трилър с Кирчо, Кокорчо, и интригантите от ДБ. В любовния си порив погазихте дори Конституцията, за да инсталирате във властта анонимни авантюристи, които да подкрепят вас и се опитат да унищожат омразния ви Борисов. Когато забатачиха страната, а Бойко остана единствената алтернатива за европейското бъдеще на България онези, които целувахте страстно, нарекохте шарлатани.
Съвсем естествено Борисов надвисна като дамоклев меч над предателските ви глави. Само, че той не потърси реванш, не ви посегна. Бяхте докарали страната ни до просешка тояга и тя бе по-важна от банкрутиралите ви политически илюзии. Г-н Мефистофил Радев, вашите шарлатанчета, като видяха накъде отиват нещата първи скочиха срещу вас, техния създател. Заговориха за необходимостта от вашето отстраняване. Тогава вашият враг Борисов каза – “Не! Държавата е на такъв хал, че сега не е време за нови разделения“.
Два пъти подред ГЕРБ-СДС спечелиха категорично изборите и с машини и без машини. След първите избори предложиха великолепно експертно правителство начело с безспорния ерудит проф. Габровски. И него отхвърлихте с отвращение. Засилихте държавата към смъртоносна бездна като предпочетохте нови избори. На тях народът ни отново ви показа какво управление желае. Отново се направихте, че не го чувате. Така могат да постъпват само политическите еднодневки.
След предишни избори Бойко Борисов отстъпваше мястото си в парламента. Този път обаче зае мястото си в Храма на демокрацията. С този си ход даде знак, че всички задкулисни игри и игрички, бяха дотук. Бе заявил държавническата си воля най-сетне да се каже “Баста!“ на самозабравили се политически аборигени. Онези, които до този момент си позволяваха да подлайват зад гърба му като каруцарски мъници, подвиха опашки около него. С държавническите си аргументи и неоспорима реторика успя, очи в очи, да убеди довчерашни врагове, че бъдещето на днешните и следващите поколения в Европейска България е над каквито и да е било други интереси, а това може да стане само, когато спешно:
Страната ни започне да се управлява от парламентарно мнозинство и редовно правителство а не от служебните недоразумения на Президента; когато се приеме обоснован държавен бюджет; когато се проведе сериозна конституционна реформа в правосъдната система; когато се преодолеят всички причини блокирали Плана за устойчивост и възстановяване; когато влезем в еврозоната и шенгенското пространство; когато станем отново уважаван партньор от европейските ни партньори; когато се подобри значително халът на народът ни…
В името на тази върховна цел държавникът Борисов предложи, а ГЕРБ в тежкия преговорен процес направи толкова сериозни политически компромиси, които едва ли друга партия някога е допускала. Да загърбиш изборната си победа и се откажеш от мандата си; да се съгласиш да подкрепиш мандата на своите противници, които целяха политическата ти смърт, които незаконно те арестуваха; които се клеха, че докато не те изгорят на политическата клада няма една нощ да спят спокойно… Такава саможертва правят единствено лидер-държавник и партия с много високо вдигнат политически стандарт…
В дните, преди да бъде гласувано правителството, на светло изпълзяха всички тъмни субекти – заклети противници на евроатлантическото ни бъдеще. Кои са тези национални предатели, народът ни вече ги знае поименно. Най-арогантно срещу успеха със съставянето на парламентарно, а не наново президентско правителство се държа фалшивият обединител на нацията, който не скри злобата си от този успех на българската държавност.
Да зная, че заради великодушието си на Борисов няма да му хареса моя граждански апел, но ще го заявя: Народното събрание да започне незабавна процедура по импийчмънт на националния предател Румен Радев, който през 2020 г. обяви и оглави антиконституционен преврат. С него той раздели нацията фатално и я хвърли в тежка политическа криза, която предизвика всеобхватен институционален и обществен хаос. Последствията след това пъклено дело ще отнемат сериозни усилия и време докато бъдат преодолени.
Вчера “обединителят“ на нацията, с хищнически присвити очи и неприкрита злоба, стаена зад стиснатите си устни, напусна пленарната зала точно преди конституционният кабинет да се закълне и прозвучи химна на парламентарната ни република. По-късно стана ясно че служебният премиер на Радев е освободил всички заместник-министри от кабинета си, като е предизвикал липсата на приемственост с новото управление на държавата. Такъв саботаж Гълъб Донев едва ли би извършил без санкцията на разобличения вчера в Народното събрание президент от огромно мнозинство депутати, като атентатор срещу основния закон на страната.
Опитът за покушение на крехката ни демокрация е тежко престъпление срещу устоите на държавността и евроатлантическата интеграция на България. Време е всеки, положил клетва пред народа ни след избора му на висок пост, когато я погази, да бъде отстранен от длъжността си съгласно конституцията и законите на страната. В конкретния случай импийчмънт би бил най-лекото наказание.
