САМО В ПИК: Страшен кошмар сполетя Мария Грънчарова - ето какво й се случи, докато лекува майка си от COVID-19
Последвайте ни в Google News Showcase
Кошмарен края на миналата година и още по-кошмарен старт на тази е имала певицата Мария Грънчарова, дъщеря е на известния от близкото минало изпълнител Борислав Грънчаров. В последните седмици на 2020 г. поп иконата, по която през 80-те и 90-те въздишаха всички младежи, едва не загубила майка си Светла. А в средата на януари й се стовари и друг проблем - изчезна любимото й същество - котарака Мани, който живее с нея от три години.
Репортер на ПИК потърси Мария, за да разкаже за преживяното.
- Мария, на 18 януари изчезна котката ти Мани. Разбрахме, че акцията по издирването й е завършила с щастлив край, но цялата историята граничи с абсурда. Какво точно се случи?
- Мани вече е при мен, но е страшно депресиран. Стоял е затворен в клетка 9 дни. Аз, котката и майка ми живеем в нейната къща. Той беше свикнал да излиза навън, никога не съм го спирала. Но сега му е много терсене, излиза плахичко, не смея да го пусна. Откъде да знам тези хора няма ли да му направят още нещо, този път генерално.
- Кои хора визираш?
- Имах подозрения към един човек. Понякога е добре да се водим от шестото си чувство. Оказа се, че не съм сгрешила в съмненията си. Касае се за Милена Георгиева. Това е жената, която спомогна абсолютно целенасочено и егоистично да се разпадне дългогодишният ми брак. Тя се е възползвала от факта, че котето познава сина ми и вечер често се навърта в двора на къщата, в която той живее с баща си. Разстоянието между двете къщи е 50 м. И под предлог, че аз не съм се грижила добре за животното, решава да ми го отнеме без мое знание и съгласие.
Същото лице завежда котката ми във ветеринарен кабинет за кастрация, ваксина, да го чипират и направят необходимите изследвания за осиновяване извън България. Пред лекарите казва, че котето е бездомно и иска да го спаси. По нейната логика щом аз не съм направила тези манипулации, не съм се грижила добре за Мани.
- Това със сигурност не е така, защото точно ти прибра котето преди известно време...
- Точно така. През ноември 2018 зад нашата къща имаше строеж. И той се появи отнякъде. Температурите бяха доста ниски. Беше мн слабичък, майсторите заминаваха и се бяха притеснили, че ще замръзна или умре от глад. Взех си го уж за три дни. Но той е такова любящо същество, изключително любвеобвилен. Аз съм гледала шест кучета и две котки, но такова чудо като него не е било. Според ветеринаря тогава е бил на 9-10 месеца. Беше слабичик, оказа се със стомашен проблем и предполагам, че е бил изхвърлен от някое котило, защото си имаше изградени навици. Оказа се, че има алергия към опредени храни и каквото хапне, излизаше веднага. Беше на лечебна храна половин година - абе, мъка, докато го стабилизирам. Благодарение на упоритостта ми и на моя ветеринар Явор Георгиев успяхме да го спасим и Мани да заживее нормален живот, като неразделна част от моето семейство.
А иначе, причината да се въздържам толкова време от кастрация и ваксинация беше по преценка на ветеринарния му доктор, защото тези две манипулации криеха големи рискове поради нестабилното му здравословно състояние. След изчезването на Мани, от силния стрес, че е отделен от мен и от дома си, е спрял да уринира, което е довело до допълнителни манипулации. Животното е направило някакъв спазъм от стреса, беше запушен, изпикавали са го механично с инжекции. А една котка, ако не се изпишка, на другия ден има вероятност да умре.
Колаж от преди три години, точно след като бездомникът Мани се сдобива с любаща стопанка и топъл дом
- След като още веднага си заподозряла любовницата на бившия си мъж, не отиде ли да потърсиш котката си в тях?
- Това е невъзможно. Аз не комуникирам с тях. Стопиха ми се лагерите, това е все едно да ти изчезне детето. Бях по кардиолози, с кръвно и пулс, не спях по цели нощи. Мани по принцип ходеше до задния двор с къщата, която вече е построена и си има собственици, и до другата къща. Не е от котките, които обикалят целия квартал. Затова когато не се прибра вечерта, знаех, че е на едно от двете места - бях убедена. Но и аз, и Мани извадихме късмет. Бях пуснала обява във фейсбук-групата за жителите на Драгалевци. И едно момиче, чиста случайност, отива до същия ветеринар и вижда в стационара Мани в клетка. Абсолютен късмет. Два дни да се бях забавила - довиждане, повече нямаше да си видя котката...
- Какво се случи след това?
- От ветеринарния кабинет се обадиха на въпросната, че соственичката се е появила. Тя изпадна в истерия по телефона, защото осиновителите вече чакали да го праща в чужбина, та съвсем да не го намеря. Стигна до там да подавам жалба в Районното и да започне следствие. Ситуацията се оказа особено сложна, защото въпреки, че аз имам документи, снимков материал и съдействието на д-р Явор Георгиев, след чипирането са издадени документи на котето със фигуриращ собственик въпросната Милена Георгиева. Също така тя била платила половината от сумата за манипулациите, съответно стои въпросът кой ще заплати остатъка.
След два дни ходене по мъките и притеснения, историята ескалира дори до поставянето на условия от страна на егоцентричния ми бивш съпруг и неговата "приятелка", че за да си получа собственото животно обратно, съм едва ли не длъжна да заплатя за ветеринарни услуги и да оттегля жалбата си. Колко "благородно" прозвуча от хора, уж водени от чисти помисли. Съответните власти прецениха, спрямо доказателствата, които предоставих, че котето е мое, но въпреки това, за да взема Мани от кабинета, заплатих оставащата сума и си го прибрах. Това е цялата абсурдна история. Преля ми чашата! Не ми стигат всички проблеми с майка ми, а за капак - и това с Мани. В един момент искат да ти вземат и последното, което ти е останало. Има и такива жени. Всичко чуждо им харесва - мъже, животни, важното е да са чужди.
- А какви проблеми имаш с майка си Светла?
- Изкара много тежко коронавируса. Бях взела всички възможни мерки, за да се предпазим - стерилизирах буквално цялата къщата, себе си, всичко което пазаравух оставях на тересата, след което дезинфекцирах и вкарвах вътре - страшна работа. Докато в един момент, 76-годишната им майка не реши да отиде на йога и да раздвижи кокалите. Там се зарази. Когато започна да не се чувства добре и качи температура, направиха й изследване в "Пирогов", но казаха, че най-вероятно е друг вирус, че няма общо с короната. Това се случи 3-4 ноември.
Майка обаче започна да се влошава. На 9 ноември сутринта буквално береше душа, не можеше да диша. А тя е с операция на бял дроб, също така и в ремисия. И се започна ходене по мъките. В "Пирогов", Военна болница и Правителствена ни отказаха прием. Викнах линейка от "Токуда", но там също ни отказаха, защото имало вариант да е коронавирус, но нямали оборудване за това. После отидохме в "Сити Клиник". Там тестът се оказа положителен, но също нямали ковид отделение. Със сто хиляди връзки, чак вечерта я приеха в Белодробна болница "Света София" със сатурация на въздуха 54, тя буквално спираше да диша. 22 дни беше в болница на сумати антибиотици.
- Два месеца по-късно как се чувства тя?
- Какво да ти кажа... Излезе и започнаха бъбречна криза, стомашни проблеми и режимът ни беше следния - всеки ден по болници. Заради срива в имунната й система, й изби херпес зостер на лицето и то на Бъдни вечер. Продължава да го лекува, още има белези. Знаете ли как се пазех от майка си? Защото тя не можа да се сети дали като малка съм карала варицела, а точно този херпес я причинява. На моите години варицела, щеше да е чудо на чудесата. В същото време и аз изкарах коронавируса, но по-леко. Чувствах се безобразно зле няколко нощи, с температура и задух, загубих си обонянието за около месец.
- Покрай всички тези беди и екшъни, най-вероятно не ти остава време за музика?
- В момента няма нормална обстановка да правиш музика. От нещо трябва да се живее. Очевидно на този етап от музика не може. Инвестирах преди две години в пет нови неща и какво от това? Аз само инвестирам и няма откъде да си ги възвърна. Нямам ползва в момента да правя каквото и да било, свързано с музиката. А и не съм оптимист, че тази година обстановката ще се нормализира, може би през 2022 г. има шансове нещата да влязат в нормалния ритъм. Говоря за културния живот, събитията, концертите... Засега каузата е загубена.
- А от какво преживяваш в момента в такъв случай?
- Сега съм напълно ангажирата с магазините ни за дрехи в центъра на "Христо Белчев". Една приятелка ги държеше от дълго време, но миналата година решихме да се коалираме, защото допреди това тя движеше бизнеса си сама. Имаше нужда от подкрепа. Сега тя отговаря за зареждането, а аз работя и ги менажирам. Това е...
