САМО В ПИК ТV! Историкът Ростислав Ботев: Българската история е превзета от митове. Крум, например, едва ли е писал закони (ВИДЕО)
Последвайте ни в Google News Showcase
Издателство „Милениум“ стартира новата си увлекателна поредица „История на цивилизацията“. Първият том е изящният и богато илюстриран „Великите географски открития“. Това е уникално по рода си изчерпателно и сериозно изследване за всички географски открития – от средата на XV до началото на XX в.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Негов автор е Ростислав Ботев – доктор по Нова и съвременна история. Той е добре познат на читателите с новаторските си книги по история на войните: „Войната за испанското наследство“, „Седемгодишната война“, „Реконкиста: Война на две религии“, „Стогодишната война“, „Войните за обединение на Италия“ и др. Автор е на оригиналните биографични томове за личния живот на прочути исторически фигури като Фридрих I Барбароса, Екатерина Велика, Елизабет I, Сюлейман Великолепни, Мария Терезия, Фердинанд I Български др. Едновременно с научната си дейност Ростислав Ботев е отдаден на работата си като преподавател по история в гимназиалния курс. Носител е на наградата на Столичната община „Учител на годината“ за 2013 г. Автор, съавтор и рецензент на няколко учебника по история.
– Г-н Ботев, как великите географски открития прокарват мост между забравените знания от древния свят по време на Средновековието и дават един нов път, ново начало към съвременната цивилизация?
– Съвсем не е случайно, че откриването на Америка според повечето историци се смята за начало на новото време. Великите географски открития, особено в този период, когато са извършени големите открития – на Америка, пътя до Индия, променят цялостния възглед на европейците за света. Откриването на толкова много нови земи дава много материал за изследване на учените във всички области на тогава познатите науки.
Великите географски открития с това огромно динамично разширение на познанията на европейците е нещо съвсем ново. Дори по чисто технически причини за преодоляване на разстоянията европейците през късното Средновековие извършват огромен преход напред с появата на каравелите – първите кораби, които са могли да преплават Атлантическия и другите океани по простата причина, че те могат да се движат с много малко екипаж. Един кораб, който има 20 души екипаж, много по-лесно може да натовари вода и храна за хората.
– В книгата „Великите географски открития“ описвате период от 480 години, започващ от 1434 г. и завършващ през 1911 г. Направили сте карти към всички описани експедиции, които присъстват в книгата. Кажете ни повече за картографската си дейност.
– Интересът към географията винаги е вървял успоредно с историята. В един момент трябваше да избера с коя от двете науки да се заема, а пък темата за великите географски открития е чудесна възможност да се съчетаят интересите към тези две науки. Всъщност Великите географски открития са едно историческо събитие, но в географски контекст. Тук имаме една част от науката география, и може би най-важната. На базата на тези открития сега географите могат да ни обясняват какво представлява географията на Земята.
– Какво предопределя случването на Великите географски открития? Кое е дало превес – естественият стремеж на човек да опознава света или желанието за богатство и нови земи?
– Започва се с чисто научния интерес. Една от целите, които си поставих в тази книга, е да изясня най-неясните въпроси, свързани с темата. Всички сме чували за великите географския открития, но малко могат да обяснят кои са и какво представляват те. Наред с многото други географски открития, защото дори едни завоевателни походи на Александър Велики от гледна точка на европейците са географски открития, тъй като се навлиза в много непознати територии, приемам, че началото е дадено от един португалски принц. Син на краля, който никога няма да стане крал, защото е 4-ти или 5-и поред. Той се заема с изследване на бреговете на Африка.
Още хронистът, който разказва за него, подчертава, че при него се събират и двете неща – чисто научният интерес и желанието да се достигне до Индия. Никой не може да каже кое е било водещо във всеки един момент. Но общо взето, е така – в началото се започва с научен интерес, чистото желание да се проникне отвъд, да се види какво има, естественото любопитство. След това, по време на конкистадорската епоха и времето, в което португалците проникват в Индийския океан и завладяват бази, създават нещо като своя империя, тогава водещ е стремежът към забогатяване. Но оттам нататък бавно и постепенно се завръща отново водещият интерес и можем да кажем, че от XVIII век нататък, от времето на Джеймс Кук, няма друго освен научен интерес. Друг е въпросът, че след откривателите често вървят колонизатори.
– Как си обяснявате тази борба на откривателите с общоналоженото и средновековните страхове, когато са битували редица легенди? Що за хора са били те?
– Ако започнем от първото плаване през 1434 г., първият мореплавател португалец Жил Еаниш не успява от първия път и се връща, но втория път успява. Тези ограничения и страхове, които са вървели, започват още от схващането на средновековните хора, че Земята е плоска и че е една безкрайна равнина, която има краища. Това е трябвало да се преодолее, защото няма как иначе да се стигне от един континент до друг. Истината е, че образованите хора много добре са знаели, че Земята е кръгла и че може да бъде обиколена. Второто, което е трябвало да се преодолее, е, че Земята е малка.
До началото на Великите географски открития учените си представят Земята с три континента – Европа, Азия и Африка. В техните представи Азия и Африка са били по-малки, колкото Европа. Когато португалците започват да напредват на юг покрай брега на Африка, в един момент те си дават сметка, че Земята, щом е толкова голяма от север на юг, ще е толкова голяма и от изток на запад. Имаме една много по-голяма планета, в която има огромни неизследвани пространства. Що се отнася до страховете от чудовища, врящи води – те са просто плод на невежество. Никой не е плавал в тези води, за да покаже обратното. А моряците тогава са били страшно суеверни. Една дума да бъде изречена – тя се превръща в легенда.
– Без кои географски открития светът не би се развил по същия начин, както сега? Възможно ли е било без някое от тях да имаме друга съвременна история?
– Няма как да остане неоткрит континент. Но ако питате откриването на кой континент е оказало най-голямо влияние върху историята, това без никакво съмнение е Америка. Америка е огромна, има огромни ресурси и там се намират десет пъти повече злато и сребро от всички, които е имало досега в познатите континенти. И това огромно прииждане на ценни благородни метали от Америка чрез испанските конвои и флотилии преобръща цялата икономическа история на Европа. С толкова много пари цените падат и се достига всъщност до нещо, което днес е актуално – до първата инфлация в световната история. Тогава я наричат революция на цените, но това си е инфлация в буквален смисъл на думата и тези интензивни икономически процеси предизвикват и развитие на науката икономика. Първите икономисти изобщо в световната история се появяват покрай изучаването на този феномен – революцията на цените.
– И преди, и сега често ли историята е ставала жертва на политически интереси?
– Науката история не би трябвало да се влияе от политическата конюнктура. За съжаление, това е неизбежно, когато имаме диктаторски режими, които нареждат какво да пишат историците. Сега обаче аз съм свидетел на това как българската историческа наука се отърсва от всички ограничения.
Великите географски открития са предизвикали интереса на историци още във времето на случването си. Има опити да се разказва за тези плавания от хронисти и от тях, разбира се, имаме необходимата информация. Но бих казал, че те не са се повлияли особено от политическите течения и внушения. Те са си хроники, които просто разказват събитията.
– Вие сте първият български автор, който пише за живота на личности като Фридрих Барбароса, Анри IV, Елизабет Първа и други фигури. Кои важни събития от историята ни най-бързо и лесно се забравят и кои личности остават недооценени според вас в един по-нов и безпристрастен прочит?
– Аз не съм сигурен, че са умишлено забравени. В България има една особеност, която мен не ме удовлетворява – основният интерес на публиката е насочен главно към съвременната история. Страшно много неща се пишат за Хитлер, за Сталин, за събитията през XX век. Има също сериозен интерес към античността. Но другите две големи епохи – Средновековието и новото време, общо взето, са подценявани. Всички книги, които аз съм написал, са насочени именно към тази част от историята, което е и идеята ми – това, което не е разглеждано, което е подценявано, да бъде попълвано лека-полека по този начин, с тези книги.
– А възможно ли е да се случи това коригиране на досегашните неверни данни и представи за личности и събития от историята?
– Възможно е. Българската история е една от може би най-митологизираните. Ние сме отраснали с куп неверни твърдения. Темата е много голяма. Аз като учител съм изправен пред необходимостта или да ги повторя на учениците, знаейки, че те не са верни, или да им кажа истината с риск да ги учудя, да ги шокирам. Но винаги съм избирал второто. Мога да ви дам пример с едно най-традиционно схващане на българите – че Крум е създал писани закони. Това всички го знаят, учи се в университета по специалността „История на българската държава и право“. Оттам изхожда, така да се каже, правото в България.
Но всъщност такива закони няма. Информация за тях имаме от един много несигурен, много съмнителен източник, който не може да се приема сериозно. Много по-късен е, не е от тази епоха и представя нещата в полулегендарен вид. Аз не мога да приема, че само на базата на един исторически източник с толкова възражения срещу него можем да кажем твърдо, че Крум е писал закони. Не е.
