САМО В ПИК: Топ климатологът проф. Рачев с горещ коментар за времето – каква година изпращаме и какво да очакваме през 2019-а

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Топ климатологът проф. Георги Рачев даде ексклузивно интервю за агенция ПИК, преди да отпътува за остров Ливингстън, в което коментира какво време да очакваме през 2019 година. Проф. Рачев разкри и любопитни подробности за времето през последните 12 месеца.

Интервю на Асен РАШКОВ

- Проф. Рачев, каква година изпращаме от метеорологична гледна точка?

- Отиващата си година се очертава доста топла и тя е в унисон с последните години. 2018 година се очертава да бъде четвъртата най-топла година за всички времена. Най-топлата година си остава 2016, след това се нареждат 2017 и 2015. И сега 2018 година може би ще бъде четвъртата - температурата ще е с 0,8 градуса по-висока от средностатистическата температура за миналия век. Това си е едно много сериозно постижение. Вървим към затопляне. От 1995 година непрекъснато се увеличават годишните температури.

Това ние не успяхме да го усетим много, специално България и Балканският полуостров. Ние изкарахме бих казал едно нормално лято, въпреки че много хора казаха, че е студено, но юни и юли бяха сравнително дъждовни месеци.

- През 2018 година изглеждаше все едно периодите, в които вали дъжд през лятото, са по-начесто?

- Точно така. Определено тази година беше по-дъждовна, като юли и юни освен месечната норма, половин България имаше и два пъти над месечната норма на валежите. Това създаде впечатлението за по-студено лято. Това не е вярно. Температурите бяха с 1 градус по-високи от климатичната норма, но пък по-влажното време и разваленото настроение от липсата на топли дни по морето създаде впечатление, че е по-хладничко.

Годината беше по-топла. Януари беше по-топъл с 2 градуса, февруари - с 1,5 градуса. Март беше с 1 градус по-топъл, а април беше убийствено топъл - с температура от 4, а на места стигнахме и до 5 градуса над нормата. Тогава започна и масов цъфтеж на редица дървета. Валежите бяха едва 30 до 50% от нормата. Май също беше по-топъл, юни - отново топъл. И от края на юли месец се установи един много дълъг период на сухо и топло време - август, септември, октомври, че и ноември месец бяха по-топли и много, много сухи.

- Есента беше доста суха. Валежите бяха много малко. Има ли притеснение за селското стопанство и реколтата?

- Наистина валежите бяха малко. Имаше и то сериозни притеснения, защото част от посевите бяха буквално изкълвани от птиците, а други не успяха да поникнат, защото в повърхностния слой, някъде до към 30 сантиметра, влага практически нямаше.

Накрая на ноември обаче ни затисна предвестникът на зимата - стана много студено и заваля в продължение на три дни. Толкова много дъжд се изсипа, че де факто попълни месечната норма.

Това не е необичайно за България. В страната ни продължителните периоди на суша особено летните и есените дни не са нещо необичайно. Напротив - такъв е климатът и ако погледнем българската лирика, можем да открием много произведения, посветени на сушата.

По-хубавото е, че тази суша беше през късното лято и есента, когато зреят повечето от плодовете и зеленчуците в България и това доведе до прибирането на много качествена реколта. Ако тази суша беше през април, май и юни, щеше да бъде много по-тежко и страната ни нямаше да произведе отново 10 млн. тона зърно.

Изпращаме поредната хубава селскостопанска година, разбира се, със своите изменения за една селскостопанска продукция или друга.

- Възрастните хора, занимаващи се със селско стопанство, често обясняват, че зимата трябва да има много сняг, за да може годината да е плодородна? Така ли е наистина и добра ли ще е зимата за селското стопанство?

- Нормално е. Има една стара поговорка - дебел сняг, голяма комат. Колкото повече сняг натрупа през зимата, толкова повече почвената влага пролетта е повече. И точно тези пролетни месеци и най-вече началото на лятото са важни, защото селскостопанската продукция в България формира своите репродуктивни органи. Тогава се черпи най-много влага от почвата. Особено за царевицата, когато прави метличината, черпи повече от 20 кубически метра вода на хектар всеки ден. И практически това е един от най-деликатните периоди във формирането на царевичната реколта, защото от това зависи колко кочана царевица ще има на всяко стъбло. Пряко е свързано с крайния резултат.

Имахме поредна хубава година за зърнопроизводителите в България. Ние се нареждаме на първо място в света по производство на слънчоглед на глава от населението.

- Какво беше времето през годината в останалата част на Европа?

- Това че при нас беше такова лятото, не означава, че и в Европа беше хубаво. Останалата част на Европа пострада. Лятото беше топло и сухо. В Германия и във Франция имаше неблагополучие не само със зърнената реколта, но и с останалите селскостопански култури.

Много топло беше особено в Северното полукълбо. Дори в Германия излязоха с една статия, че това е най-топлото лято в страната като цяло, откакто съществуват метеорологични наблюдения. Да не забравяме, че през октомври и ноември месец река Рейн достигна абсолютните си минимални стойности на отток.

И в Централна Европа сушата продължи август, септември, че и октомври месец, което за тях не е много типично. Напротив - при тях с настъпването на есента идват валежите, атлантически нахлувания и много влага.

- У нас валежите започнаха с малко закъснение...

- Ние сме добре в момента, защото започнаха валежи, които ще обогатят подпочвената влага, а и вече започва да се натрупва снежна покривка в планините. Заедно с валежите през януари и февруари, зимата ще се отчете като нормално снежна - със сняг във високата планина и с по-малко снежец, по-топличка зима, в равнинната и ниската част на България. Засега прогнозите са зимата да е с нормални валежи и с температури от порядъка на 1-1,5 градуса по-високи от средностатистическата за миналия век.

- Ще се запази ли тази тенденция за по-топла година и през 2019? Да очакваме ли и тя да влезе в графата "най-топли"?

- Нищо чудно 2019 година да се нареди в топ 5 на най-топлите години. Това е дискусионна тема, която се обсъжда не само от климатолозите, колегите с тясна специалност, но и от синоптици, от хора, които се занимават с физика на атмосферата и от икономисти. Защото от това зависи пазарът и стопанството на целия свят. И когато казвам стопанството на целия свят, го казвам доста отговорно. 

Отиващата си 2018 година е характерна с този природен феномен "Ел Ниньо", аномално топла вода в екваториалната част на Тихия океан, който не беше така изразен. Очаква се проявата на "Ел Ниньо", която трябва да започне през декември и да продължи до към лятото, да доведе до няколко милиона квадратни километра по-топла океанска вода. В резултат на това средните месечни, а респективно и средните годишните температури ще се повишат и при това положение 2019 година ще се включи на тази класация в топ 5, ако не и в топ 3 на най-топлите години.

Това са предвижданията засега, но налице трябва да бъде добре очертана проява на "Ел Ниньо", на топлата фаза на този природен феномен.