САМО В ПИК! Топ финансист изчисли колко ни струва договорът с "Боташ" в злато - числата са шокиращи
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Наблюдавах с голям интерес дебата в парламента за договора с „Боташ“. Там присъстваха двама енергийни министри и една госпожа с държавен сан, която управлява газовите доставки на България. Следих, уточнявах, внимавах да не би да пропусна нещо важно, но останах с поразителното впечатление, че тези хора не са във времето! Те живеят с други норми, с други интереси, с други въжделения - те ги няма в държавата, защото всичко политическо им е подарено. И тъй като подаръкът като пост е важен, доходоносен, не е за изпускане, важна е личната пара, а не постът, който заемаш. Жалкото е в този случай, че силата на познанието на тия хора днес съвпада само с личния интерес, с техните пари, а не тези на държавата. Затова и оценката по силата на безвремието ме завладя изцяло!
Реших да направя няколко изчисления и сравнения за тези пари по договора с „Боташ“- турската компания за пренос на газ и ангажиментите на Република България към нея.
Съвсем нестандартно се върнах цели 28 години назад, когато търсех 3 години златото на България. Преизчислих загубите, които тези мечтатели-министри са нанесли от сключения договор за цели 13 години плащане, независимо от това каква работа ще се извърши. Ангажиментът да плащаш по 1,050 милиона лева на ден е сериозна работа, срещу която няма никаква свършена работа!
Ако това е договор, здраве му кажи, би казал народът!
Интересното в случая е как ние се отплащаме на една турска компания през 2025 година толкова скъпо, безвременно и съвършено глупаво. Това е сериозен въпрос!
По този повод се сетих за прадядо ми Петко Тенев от село Крън, който през 1874 година продава в Цариград 80 бика и дарява три махмудии за вестник „Тъпан“, който се издавал тогава в Букурещ, като е казал: „Кажете, напишете, че чорбаджиите у нас са по-лакоми от цариградските!“
Ето, дойдохме до главния въпрос: толкова ли са зависими, гладни, ограничени тези министри, че са подписали такъв безпомощен договор за 13 години с „Боташ“ да плащат по 1,050 милиона лева на ден от гладна България? Ето златната му оценка!?
Днес, за тази 2025 година по договора "Боташ" България плаща в злато:
-за всеки ден- 5,878 кг. злато,
-за 10 дни-58,788 кг. злато,
-за 100 дни-587,881 кг. злато,
-за 1 година- 2145,477 кг. злато, при средни цени 3247- 3300 долара за тройунция-24 карата на световните пазари.
А миналата 2024 година при междинни цени на световния пазар 1649/1739 долара за тройунция, цифрите и числата се обосновават на следната последователност:
-за всеки ден по 10, 150 кг. злато,
-за 10 дни по 101, 508 кг. злато,
-за 100 дни по 1015,084 кг. злато
-за 1 година по 3704,758 кг. злато.
Ако към ангажимента за 2025 година от 2, 145 тона добавим за 2024 година общо 3, 704 тона, то разбираме, че само за двете години бедна и гладна България ще плати общо на Турция 5, 851 тона злато, 24 карата.
Ето това е договорът за „Боташ“ само за тези две години.
България винаги е успявала да защити своя интерес в абсолютен детайл. В това отношение през 1995-1998 година успяхме да впечатлим и учудим дори Джейкъб Ротшилд, когато детайлизирахме наличностите си навсякъде в Европа. Интересът на държавата при сключването на основните договори е бил винаги преследван прецизно дори когато се отчитаха доставки към СССР и СИВ.
От историята знаем, че от 1962/1964 година, когато БНБ прави плащанията към Съветския съюз и "Москоу народны банк" Лондон, в нашата хазна остават само 1500 кг. злато. От 1964 до 1989 година за четвърт век ние в България събираме в БНБ общо 40,403 тона злато, регистрирано към 30.12.1997 година. Оттогава - 30.12.1997 до 30.12.2024 година за 27 години златото в БНБ се увеличава на 40,900 тона, т.е. само с 500 кг. Отчитайки условието, че по указание на подуправителя на БНБ Мартин Заимов и съгласието на министър-председателя Иван Костов през 1998 година БНБ продава 1500 кг златни монети като прясно сирене по 320 долара за тройунция. Всички монети, някои с уникална ценност, събирани в продължение на 115 години, са били разпродадени от подобни млади бизнесмени търговци, за които държавата е само един дарител, а не собственик в случая на силата. Тя, силата на безвремието, винаги се показва при старата на вяловия капитализъм в България, при старата на забогатяването.
Но забогатяването не може да бъде ориентир на голямата държава, а пародия на силата на наглостта на част от българските политици! Затова златният договор с „Боташ“ ще роди утре един нов Кимон Георгиев или други още по-остри и категорични промени!
Кольо Парамов
