Задава се патриотичен роман между Сидеров и Симеонов
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако човек разчита на медиите да се информира за състоянието на българския дух, то той като нищо би объркал предстоящите президентски избори с надпреварата за Мис "Мокра фанелка 2016".
До вота остават още поне 5 месеца, но вече всички анализатори и политически фокусници започнаха да се упражняват по тази тема с цялата стръв, с която похотлив тийнейджър би наблюдавал с бинокъл спалнята на палавата си съседка от отсрещния блок.
С известна тъга обаче трябва да признаем, че президентските избори у нас почти никога нищо не са решавали. Те са просто едно много скъпо социологическо проучване за определени нагласи, но като цяло българската конституция предвижда на държавния глава ролята на кротък воайор, който има право на мечти, но не и на тяхното осъществяване. Заради това президентската институция зависи изцяло от характера на човека, който ще я поеме, и от неговата визия, идеи и интелект.
Това са точно най-дефицитните качества в българския политически пейзаж днес и ако си даваме реална сметка за истинската интелектуална катастрофа, която се е случила в България, щяхме да чакаме изборите с ужас, а не с нездрав интерес.
Нашата страна обича да се къпе в екстремни емоции и да залага много политическа енергия точно на изборите, които не могат да решат почти нито един проблем на страната. Това донякъде е разбираемо. Сегашният президент превърна институцията в черна дупка, в едно перпетуум-мобиле за гафове, в една петгодишна инквизиция на мозъчните клетки и народът чака тази агония да приключи.
Истината обаче е, че дори да си изберем интелектуална суперзвезда на този пост, това пак няма да реши основните въпроси, които ни тормозят днес. Заради това президентските избори в България са толкова сюрреалистично изживяване. Те са като среща на цицоман с едрогърда девойка, за която по-късно през нощта емпирично се доказва, че е носила сутиен с големи подплънки - много очаквания, но разочароващ краен резултат.
Вотът тази есен обаче има още един нюанс, който не е за подценяване, защото може да предопредели политическата мода за няколко сезона напред. Изборите за държавен глава точно сега ще се окажат тест за всяка една от големите партии, които имат да решават много и специфични задачи. Не е тайна, че точно заради това те влизат в това състезание (уви, не за "Мокра фанелка) с голяма доза страх и в плачевна кондиция.
Така че след гласуването политическата картина в страната може да се избистри в непредвидима посока.
ГЕРБ концентрираха много власт в ръцете си и съвсем неочаквано това се оказа проблем. Властта в България разяжда и най-здравата стомана, и най-твърдото парламентарно мнозинство. Отказът на Росен Плевнелиев да се кандидатира за втори мандат (мистерия остава колко бой е изял, за да стигне до това решение) освободи място за нови и полезни маневри, но големите въпросителни остават. ГЕРБ разкараха ненужния политически баласт, но така дадоха поле за силна атака, че президентският им мандат е пълен провал.
И това ще бъде използвано много сериозно срещу тях. Бойко Борисов има интерес от силен резултат на вота, защото това ще му отвърже ръцете да реконструира управляващото мнозинство, а защо не и да тръгне към предсрочни избори. Всъщност залогът за ГЕРБ е най-голям, защото ако загубят мястото на "Дондуков" 2, то това ще бъде предвестник, че само в рамките на година след това могат да се простят и с изпълнителната власт.
Властта в България е опиум, който убива управляващите (в широк или тесен коалиционен формат), които в момента минаха цикъла на кефа и са в стадия на сънуването на кошмари. Така че тук дали Бойко Борисов ще се кандидатира, или ще подхлъзне някой друг като Кристалина Георгиева или Томислав Дончев, са подробности. Не е за пренебрегване и амбицията на някои министри от малките партии да му служат безропотно, като името на службогонката – образователната шефка Меглена Кунева, се налага от само себе си. Не е тайна, че тя е готова на всичко само за да влезе в стария клоунски костюм, ушит 5 г. по-рано за Плевнелиев.
БСП също влиза с голям залог на вота. Партията има нова лидерка, която е амбицирана да покаже, че с нейното избиране левицата се е събудила за нов живот и нови победи. Силен резултат на изборите ще даде така необходимият адреналин на социалистите да се опитат да атакуват властта отново. БСП се опитва да излезе от будната кома и след редица отцепвания на уж леви играчи, които набързо си спретнаха свои партии, зад чийто параван наесен с охота ще позират по предизборните плакати.
Така че президентските избори се оказват нова възможност за дефибрилация на обезкръвената партия майка. Пред социалистите има и друго предизвикателство. Независимо че много се говори за ляво обединение, което да излъчи единна кандидатура, на този вот столетницата има по-стратегически интерес да докаже собствената си сила, която да е достатъчно голяма, че да всмуче отцепници като АБВ, без да има нужда от фактическа коалиция. Тези избори едва ли ще бъдат вотът на лявото единство. Още преди много години Ленин беше казал: "Преди да се обединим, да се разграничим". Което ще рече, че преди да се тръгне към съюз, всяка партия трябва да покаже собствените си идеи и тежест. Този процес в лявото пространство още не се е състоял.
ДПС пък има литературен проблем (като тук дори не визирам новоназначения им лидер Мустафа Карадайъ, който няма много правилен български и ако вземе че скокне на тези избори, ще се нуждаем и от преводач). Те като партия трябва да се изправят срещу своя двойник в огледалото - партия ДОСТ. Точно заради това Движението ще хвърли всички сили в изборите, защото имат да доказват на себе си, а и на света, че дългата ръка на Ердоган не е разклатила лодката по разрушителен начин.
И заради това с абсолютна сигурност може да се каже, че ако ДОСТ бъдат привлечени зад някакъв десен проект, то ДПС ще търси социална проекция и реализация на вота. Това е проблемът на огледалните образи - те са обречени да повтарят действията си, но в различни плоскости. От друга страна обаче, ДПС имат предимството на реализма, особено в сравнение с евроатлантическия догматизъм на ДОСТ и техните изтъркани полудесни клишета.
АБВ ще участва в изборите, защото лидерът им Георги Първанов и досега не може да си намери по-успешно пенсионерско хоби от политиката. Всичките му действия показват нова президентска амбиция, макар че той е конституционно съмнителен кандидат. АБВ са партия без лице, защото могат да участват във всякакви конфигурации. Не напразно Първанов се опита на тези избори да конструира една коалиция, пъстра като дъга или като панталон на участник в гей парад. Точно поради тази причина може да се прогнозира, че тяхното участие във вота ще е фиаско. Независимо кой ще се престраши да отнесе доматите на тълпата – дали бившият социален министър Ивайло Калфин или ляво-десният Първанов. Уморените коне ги убиват, нали?
На тези избори май е напът и да се случи невъзможното. Заговори се за коалиция между "Атака" и Патриотичния фронт. Което доскоро изглеждаше така невъзможно, като „Металика” и Тони Стораро да направят съвместен дует. Оказа се обаче, че старото приятелство между Волен Сидеров и Валери Симеонов е напът да се възроди, защото и двете партии имат да се борят за политическо оцеляване или поне да покажат на самите себе си, че още не са си купили билет за екскурзия до политическото сметище на историята.
Интересно е обаче на каква база ще стане това обединение, след като от години насам телевизиите на тези две партии враждуват с пълна сила и си викат „у-у-у“ под балконите. Хората на Симеонов намекваха, че Волен пиянства и буйства, защото е маниак. В същото време хората на Сидеров наричаха лидера на конкуренцията "най-големия разпространител" на гей порно. Изобщо, ако има любовна история, която ще си струва да се проследи на тези президентски избори, това ще бъде патриотичният романс. Дано да не е много мръснишки накрая и двамата тв лидери да се скарат кой да е президент и кой - вице.
Реформаторският блок го оставяме накрая, защото тяхната задача ще е най-трудна на вота. Благодарение на една удивителна интрига на Радан Кънев, Плевнелиев беше изхвърлен от игралното поле, но сега десницата е в остър дефицит откъм избираеми кандидати. Тоест няма да се учудя, особено ако следим засилените посещения на лидера на ДСБ в Шоуто на Слави, ако накрая вземат че кандидатират Дългия. Това е единственият начин на психодясното хем да участва във вота, хем да има дежурното оправдание, ако се провали.
