САМО В ПИК! ТРИ са абдикациите в демократична България, само тази на Радев е неразбираема, неоправдана и непростима

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

АБДИКАЦИИ В ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ

Три са абдикациите на държавни глави в българската демократична история. Първата е на княз Батенберг през 1886 г. Втората е на цар Фердинанд през 1918 г. Третата е на президента Радев през 2026 г. Приликата е, че и тримата са офицери. Разликата е, че първите двама абдикират под натиск, а третият абдикира доброволно.

Доброволната абдикация е неразбираем, неоправдан и непростим акт. Впрочем, много даже е разбираем. Ако един български президент може да абдикира доброволно след четвъртата година от мандата си, защо следващият да не абдикира след третата? А защо не и на следващия ден след клетвата си? Къде е границата? Или и тук ще трябва да питаме Конституционния съд, с който българските политици вече се съветват за всичко?

​Аз съм син на български царски офицер. Той беше професор Михаил Спиров Константинов, щурмовак, летец на пикиращ бомбардировач „Щука“ („Юнкерс 87“) с 36 бойни полета през Отечествената война 1944-1945 г. Успешни полети, защото иначе нямаше да пиша тези редове. Тогава българската щурмова авиация губи 4 машини, имало е и други засегнати самолети, но за щастие без загинали пилоти. Така Господ запазил баща ми и неговия втори пилот в простреляната „Щука“ и после сме се родили аз и брат ми. Родиха се и тримата ми синове и внучката ми. Баща ми си отиде от този свят на 70-годишна възраст след забележителна гражданска и научна кариера и с неопетнено име както подобава на истински български офицер.

Според българската конституция мандатът на българския президент е 5 години. При встъпване в длъжност президентът и вицепрезидентът се заклеват да спазват конституцията и законите на страната. Това значи да служат на поста си 5 години! Клетвата на българския офицер е свещен договор между него и Родината, на която свидетел е Бог. Българският офицер умира, но не престъпва клетвата си. Истинският офицер, имам предвид. Няма как вече да попитам баща си, царския офицер, бойния пилот на онази очукана, станала на решето от шрапнелите и убийствена за враговете „Щука“. Той беше учтив човек и рядко избухваше, но съм сигурен за жестоките думи, които щеше да каже на доброволно абдикиралия офицер, бил някога по съвместителство държавен глава на България.

проф. Михаил Константинов, за ПИК