Последвайте ни в Google News Showcase
Навръх Велики четвъртък червеният галеник Крум Зарков обяви по БНТ, че президентът “успява единствен да удържа някакъв периметър на нормалност”. Опит за възвеличаване, макар и несръчен. Е, да, естествено - нали държавният глава е поредният - след Михаил Миков и Корнелия Нинова, закрилник и ракета-носител на маминото синче на Анна Заркова.
Но защо “някакъв”? Звучи като нещо половинчато - колкото да не е без хич - носи ироничен и даже обиден нюанс. Всъщност това е подходящо определение за ген. Румен Радев. Някак нещо започва - някак нищо не довършва, а по средата - някакво си нещо, колкото да не е без нищо.
Гневно вдигнатият юмрук докара на страната хаос и безвремие. Алъш-вериша с Херо Мустафа пробута в политиката Кирил Петков - нарушителят на Конституцията, серийният убиец на нормалността, шампионът по скандални постъпки, главатарят на бандата от алчни инфантилни властолюбци: Асен Василев, Лена Бориславова, Николай Денков, Никола Минчев, Венко Сабрутев… Никакви ограничения и скрупули в обезчестяването на държавността! Те са над закона и морала. А къде е вината на президента? Забравена. Дали?!
Съдебната реформа, начената бездарно от същият този Крум Зарков като служебен министър на правосъдието, беше опропастена от Христо Иванов, който винаги се е ползвал от специалното внимание на президента, особено по време на краткотрайните парламенти, наченали сериала от предсрочни избори.
Според Крум Зарков, служебният кабинет на Димитър Главчев е “обременен с много съмнения, че има най-различни политически влияния върху него”. Хах! А служебните кабинети на президента Румен Радев не бяха ли обременени с много съмнения за олигархични влияния - на Пламен Бобоков, например; с корпоративни влияния на Николай Копринков, със сигурност?!
Неговите служебни министри поникнаха с последния дъжд и бяха родѐни в непорочно зачатие, нали?! Зад всеки от тях се провиждаха лобистки интереси и влияния.
Кой е Румен Радев в политиката? Човекът, който не спазва споразуменията. Не коментирам кога са добри или кога лоши за държавата - историята ще съди за това. Но са уговорки, които в политиката носят “някаква” стабилност и подредба.
Президентът не спази уговорката да не атакува избора на Десислава Атанасова за конституционен съдия. И Делян Пеевски му отговори с мощна канонада срещу президентството - “една тъмна институция, пълна с кеш, която иска да създаде политически проект, на база на разграбването в продължение на две години на държавата…”
Президентът не спази уговорката да не подписва бързо указа за предсрочното отстраняване на Иван Гешев като главен прокурор… според конституционалисти той можеше да забави процеса с поне 6 месеца. Държавният глава изчака само два дена.
Президентът не спази уговорката за “пакетна сделка” - да издаде веднага указ за отстраняването на външния министър Стефан Димитров срещу назначаването за земеделски министър на Георги Тахов, предложен от Николай Копринков.
Президентът не спази уговорката да подкрепи Слави Трифонов в съставянето на правителство на ИТН, защото вече си беше харесал Кирил Петков и Асен Василев за свои проксита във властта; поради тази причина не спази и уговорката да даде един трети мандат на “Демократична България”. Нима е чудно тогава, че всички вкупом му измъкнаха изпълнителната власт чрез промяна в начина на съставяне на служебните кабинети?! Да, сториха го на-две-на-три, урбулешката и като юридическа ширпотреба… но толкова им е капацитетyt на “умните и красивите” повелители на съдебната реформа.
… Служебният кабинет “Главчев” нито е по-добър, нито е по-лош от служебния кабинет “Янев” или служебния кабинет “Донев”. Поне в състава му няма някой като Бойко Рашков, като Кирил Петков и като Асен Василев. И това е нещо, все пак …
Соня Колтуклиева
