САМО В ПИК! Цялата истина за ген. Атанас Атанасов и секретната разработка "Гном". Сведения за хомосексуална връзка, рекет, чадър над мафиотски босове
Последвайте ни в Google News Showcase
Лидерът на ДСБ и съпредседател на коалиция "Демократична България" ген. Атанас Атанасов крие огромни тайни в миналото си. за това сочат документите от секретната разработка на службите "Гном".
Колеги на Атанасов, който води листата на новата коалиция ПП-ДБ в Кърджали и е втори в 23 МИР след Кирил Петков, са събирали данни за него по време на кариерата му в МВР и служите и са станали част от досието му:
"Доверени лица на Атанас Атанасов усилено разпространяват версията, че назначаването му направо от районен прокурор за директор на РДВР-Разград през 1992 година е станало по настояване на лидери на ДПС.
Когато през пролетта на 1997 година Атанасов е назначен за секретар на МВР, някои лидери на ДПС (най-вече Осман Октай) изразил голямо задоволство, защото за първи път техен човек заемал такъв отговорен пост в системата на МВР. Подобно задоволство е изразил и генералният консул на Р Турция в Бургас.
За Атанасов и съпругата му е известно следното:
- Като директор на РДВР-Разград е създал нерегламентирани, бизнес отношения с известен местен бизнесмен и му е оказвал съдействие при изнасяне на цигари от БТ „Шумен“ за Русия.
- Като секретар на МВР и като директор на НСС, Атанасов е осигурявал информация и защита на фирмата „Унисон“ при производството на пиратски компакт-дискове и изнасянето им в Русия и Югославия, за което е получавал по 5000 щатски долара на месец от един от собствениците на „Унисон“.
- Според служители от НСС, генерал Атанасов е оказал съдействие при назначаването на новия директор на „Софарма“. По късно е възложил на доверен свой служител да окаже въздействие върху въпросния директор да отпочне подготовка за производството на каптагон. Това начинание на ген. Атанасов се е провалило, тъй като директорът на „Софарма“ се изплашил.
- Съпругата на ген. Атанасов, използвайки положението си на ръководител на СДС Разград, е оказвала въздействие срещу солидно възнаграждение за намаляване оценката при приватизацията на фабриката за олио в Попово и фабриката за цветно стъкло в Разград, продадена на фирма от Турция, с която семейство Атанасови поддържат близки връзки.
- Преди известно време ген. Атанасов търсеше да закупи къща около София за 270-300 хил. долара, заявявайки че има парите от дейността на съпругата си като адвокат в Разград (интересно какви са хонорарите в малък град като Разград и какви ли данъци е платила госпожата).
- Според служители на МВР, работещи с Атанасов, и лекари в болницата на МВР, генералът има категорични симптоми на психична неуравновесеност, комплексираност и изблици на ярост. По тази причина Атанасов не е подлаган на психо тестове, задължителни при назначаването на служителите на МВР (при това с шеметна кариера, каквато МВР не помни – за по-малко от пет години служба в МВР е стигнал до длъжността секретар и му е дадено званието генерал). Коментира се също, че Атанасов дължи тази кариера на интимната си връзка с известен СДС лидер.
2. 1995-1996 г. Атанасов и съпругата му са в тесни бизнес отношения с Лъчезар Тонев, производител на нелегални компактдискове. След закриване на нелегалния цех край Разград Атанасова за известен период се изнася в САЩ и се завръща, когато се прикриват контактите с Лъчезар.
Като секретар на МВР през 1997 г. разпорежда на ръководството на РДВР-Разград да се проверяват за платени данъци фирми избирателно. Лично се обажда на директора на РДВР и началника на служба „НС“ Петко Георгиев да не се проверяват определени фирми. Съпругата му Анелия Атанасова – адвокат, демонстративно прави скандали в дирекцията при задържане на лица от силовите групировки „СИК“ и „ВИС“.
Заплашва със съпруга си началника на служба „Полиция“ и началника на 01 РПУ. В резултат на действията на Атанасови, ръководството на РДВР-Разград подава оставка. Главният секретар на МВР се опитва да ги убеди да останат, но те твърдо решават да напуснат.
Атанасов кадрово оформя дирекциите в Североизточна България с лично предани хора – Русе, Силистра, Добрич, Разград, Търговище, Шумен.
Засечени са тесни бизнес отношения на Атанасов със собственика на зърнобаза Вълчи дол – Варненска област – Ненко Ненков. Последният дори се държи арогантно със зърнопроизводителите и търговци, като не заплаща зърното им в срок или некоректно ги бонифицира в качествено отношение. Фирмата на Ненко Ненков е „Булагро“, където скрит съдружник е Атанасов. Двамата са засечени преди три години в комплекс „Ривиера“ като оправят финансовите си отношения.
3. Атанас Атанасов сам, а и с помощта на доверени лица, подбирал случаи, свързани с лица, които срещат затруднения със законовите норми. С тези лица се установявал контакт или се подбирал друг способ, за да бъдат насочени за юридически консултации към адвокатската кантора на съпругата му Атанасова.
4. Счита се, че Атанасов е заблуждавал ръководството на МВР, респективно министър Бонев, а и тогавашния премиер Костов с тезата, че нашумелите скандали с „Хлебна мая“ – Русе, са свързани категорично и изцяло с „Мултигруп“.
Прави впечатление, че случаят е свързан с регион, много добре познат на Атанасов.
5. Съпругата на Атанасов и адвоката Чобанов, който към май 1998 година е зам.-шеф на СДС в Разград, поддържали близки връзки. Двамата си поделяли хонорари, придобити от правни консултации, свързани с продажби на предприятия и др. Дейности, произтичащи от приватизационните процеси в регион Разград. В работата си използвали измами и мошеничества и са им ставали известни такива, но са затаявали истината по комерсиални съображения.
По информация от Разград, само от работите им около Консервния завод в Разград, Чобанов получил хонорари в порядъка на около 20-30 милиона стари лева, част от които са отишли при съпругата на Атанасов.
Атанасов е подавал неточна информация на ръководството на МВР и премиера по отношение на приватизацията на фармацевтичните заводи. По този начин би могло да се усложнят отношенията ни с „Дойче Бас“, което е крайно нежелателно.
Отново прави впечатление, че сериозна част от тази фармацевтична база на страната се намира в регион Разград – регион, към който в миналото и сега Атанасов има пряко отношение.
6. По отношение на приватизацията на БТК Атанас Атанасов е подавал инфомация към ръководството на МВР и премиера Иван Костов, в която са правени внушения, че тази продажба на компанията е едва ли не предателство към интересите на страната.
7. Коментира се, че сближиването на Атанасов с тогавашния началник на икономически сектор в НСС К. Гребенаров (към 1994 г. е редови ОР) е с комерческа основа. Атанасов съдейства за изтъкване заслугите на К. Гребенаров и за награждаването му с 1000 ДМ.
Около април 1999 година на фирмата „Марк Рич“ са блокирани кораби в наши пристанища, корабите са натоварени със зърно.
Има информация, че със знанието на Атанасов, К. Гребенаров е правил сондажи в „Марк Рич“ за освобождаването на корабите срещу крупна сума в щатски долари.
8. Към юли 1998 година става известно, че Атанасов е оказвал натиск на синдика на Стопанска банка, пращал е свой представител, търсейки възможност да си вклини в разпродажбата на имуществото на тази закъсала финансова институция, препоръчвал е фирми, които да бъдат включени в покупката на посоченото имущество.
9. През първата половина на 1998 година Атанасов е провел разговори във (с) Винзавода във Варна. Настоявал е негов човек да заеме възлова позиция в предприятието. Случаят няма нищо общо с агентурно-оперативната работа на НСС.
10. В края на 1998 година се получават не докрай проучени данни за изграждане или участие в контрабанден канал на Атанасов, Бисер Лозанов (офицер в ГКПП Аерогара-София), Стоил Славов (мутра от „Интерпетролеум“), Елка Владова и Йордан Соколов. Стоката е с малки габирити, тегло и висока стойност.
Известно е, че посоченият по-горе Бисер Лозанов е бил в определен период доверено лице на Елка Владова и че е назначен на Аерогара София от Атанасов по препоръка на Йордан Соколов.
11. По време на военните операции на НАТО срещу Югославия представителите на американските, френските и английски специални служби у нас са подготвили демарж до министъра на вътрешните работи и министър-председателя, изразяващ сериозното им безпокойство, че ръководената от Атанасов служба не само не им оказва никакво съдействие, а дори работи като враждебна такава. Атанасов отказва срещи с техни представители, забранява такива и на своите заместници. Отказва обмен на информация, касаеща единствено Югославия.
Активизира работата срещу представителите на съответните държави, вместо да съсредоточи ресурсите на службата срещу Югославия. Укрива информация за двата двигателя за изстребителите МиГ-21, подготвени за нелегален износ за Югославия. Това принуждава представителите на САЩ и Великобритания да се обръщат за съдействие към НСБОП с изричната молба НСС да не бъде уведомявана. Подозренията им са били, че Атанасов има личен интерес двигателите да бъдат изнесени за Югославия.
Впоследствие представителите на френските специални служби се отказват от демаржа под претекст, че с НСС имат общ агент и това би пропречило на съвместната им работа. Отказът на французите отлага изпращането на демаржа, но не променя отношението на трите специални служби към Атанасов и НСС.
12. През есента на 1998 година Атанасов е поканен от директора на МОСАД на работно посещение в Израел. Пенсиониран служител на МОСАД, присъствал през цялото време на срещите и разговорите на Атанасов в Изпаел, споделя следното:
По време на петдневната визита Атанасов се държи меко казано неадекватно. Професионализмът му по време на дискусиите изобщо не се коментира. На среща с Нир Бахур (бивш шеф на контраразузнаването в Израел) и съпругата му, Атанасов споделя, че е роден и живял в Русе. На въпрос на коя улица е живял, тъй като съпругата на Бахур била също от Русе, Атанасов отговори: „... ами не спомням, беше някъде в центъра...“.
Споделя желанието си да се изкъпе в морето след официалните разговори и наистина го прави - гол, на централния плаж в Тел Авив. По време на официалния обяд с директора на МОСАД за пет минути изпада в неадекватно състояние, силно облегнат на стола, с широко отворени очи и изплезен език. Домакините са силно притеснени, да не му е прилошало. Оказва се, че обислял отговора си – „...за всичко са виновни руснаците...“. Деликатно, директорът на МОСАД вметнал, че все пак в Израел има над 6 млн. руснаци... През цялото врече нарича домакините чифути, забравяйки, че голяма част от тях поне разбират български.
Малко преди официалното изпращане на българската делегация, Атанасов установява, че в джоба си има цяла шепа шекели (израелски монети), които не е успял да похарчи. Прави предложение излитането да не бъде през ВИП залата, а през обикновения салон, където има магазин и може да си купи нещо. Става нервен, започва да обижда домакините, че не са предвидили това в програмата му. Стига до там, че хвърля пред изпращачите монетите... Те се навеждат, грижливо ги събират и му купуват един плик с бонбони и шоколади. Преди тоа му предлагат да ги обменят в долари (сумата е около 7-8 долара) и да ми ги изпратят в България. Атанасов отказва с думите „Знаете ли колко се губи при такава обмяна?“. Доволен взима плика с шоколадите, отваря го и казва: „Сега пък какво ще ги правя толкова шоколади...“. Следва изключително хладно изпращане и ... прекъсване връзките между НСС и израелските специални служби.
И досега укрива в касата цялата информация за Елка Владова, събирана за период от четири години. Отакзва да я даде дори на министър-председателя.
Служител на ГКПР се е хвалил, че срещу 200 марки е гледал снимка, правена в Ню Йорк, на която ясно се виждат Атанасов и Соколов по време на полов акт. Снимката и филма държал лидер на СИК, който предлагал да ги продаде, но все още не бил уточнил цената. Служителят на ГКПП е готов да свидетелства. Действително Атанасов и Соколов са били по едно и също време в САЩ – Атанасов, тогава директор на РДВР – по бизнес дела – съпругата му се занимавала и с предлагане на деца за осиновяване. Месец по-късно същият служител на ГКПП буквално е отвлечен в конспиративна квартира от офицери на НСС и разпитван за снимката. „Заповядано“ му е да мълчи...
13. Малко след встъпването си в длъжност като директор на НСС Атанасов запознава своите заместници с една „изключително важна негова инициатива: да освободи от следствието лице, задържано на „Аерогара София“ при опит да изнесе зад граница голямо количество компакт-дискове. Лицето е родственик на съпругата му, но мотивът за застъпничеството на Атанасов е, че задържаният е негов агент, особено ценен, тъй като на времето е лежал в една килия с Роко... Атанасов успява да го освободи.
14. С разрешението на община Русе, в средата на 90-те години извън гранична зона са построени две нови понтонни стоянки за плавателни съдове. На тези понтони по нормативни документи могат да пристигат само плавателни съдове, които извършват крайбрежно (каботажно), а не международно плаване, каквато е обичайната практика.
Единият от тези понтони е на Душко Нестеров, бивш агент на ДС, а вероятно и на регионалното звено на НСС.
На този понтон през последните години са засичани редица нарушения на вносно-износния режим. Например представителят на фирма „НИКИ 93“, който е зет на бившия директор на РДВР-Русе о.з. ген. А. Стефанов, е правил опит да товари голямо количество цигари на кораб без знанието на контролните органи.
Необходимо е да се отбележи, че директорът на РДВР-Русе полк. Марин Генов, който е протеже на Атанасов, веднага след своето назначаване, още същия ден отива на гости в апартамента на Стефанов и престоява от 01 часа след полунощ, до 04 часа сутринта.
При всяко свое посещение в Русе, Атанасов провежда среща със Стефанов, в една от механите на града.
15. В средата на м. февруари 1999 година Атанас Атанасов е получил подкуп в размер на 30 000 щатски долара и един лек автомобил от бившия ръководител на ТБ „Елитбанк“ АД Иво Георгиев. Парите и колата са дадени, за да не изпрати НСС в прокуратурата всички данни, с които разполага за Иво Георгиев. Посредник в сделката е бил Стоян Темелков, бивш зам.-директор на СДВР.
16. По времето, когато е в НСС, службата е поставила под тотален контрол всички фирми, контактуващи с американски партньори, особено в Ню Йорк. Предприета е тактика образователни доклади за прани на пари, получени по линия на сътрудничеството с приятелски специални служби да се дописват с формулировката „по същата схема работи фирма Х, или лицето У“. Такива доклади се разпространяват в държавни агенции или комисии, като ген. Атанасов упражнява натиск информация, компрометираща определени личности, да изтече именно оттам.
17. Докато работи в НСС, всичко, което се получава за главния прокурор Филчев като оперативна, техническа и официална информация се събира при началник направление „Икономика“ в НСС – Н. Начев, който е бил подпомаган от двама оперативни работници от сектор „Русия“. Събирали са се данни за личния му живот, връзки, прояви, служебна дейност както в София, така и във Варна. НСС разполагала с видеокасета, заснета в дома на Филчев.
19. В НСС по времето на Атанасов се разглеждали спешно всички сигнали за корупция в държавния апарат, като повече от половината били с предложения за приключване и унищожаване. Тогава е направена и пълна проверка на задграничната агентура, на кандитат-агентите и тези, които са свалени в архив през последните 10 години. Справките за тези агенти се докладвали лично на Атанасов и заместника му Драшков, фотокопирали се материали и се изнасяли извън службата.
20. Ген. Атанасов бил сериозно обезпокоен от публикация във в. Стандарт, свързана с възможности за реализиране нерегламентиран износ на ядрени отпадъци. В действителност, фирма, близка до генерала и началника на Икономическото направление Никалай Начев е осъществила такъв износ.
Най-сериозно било безпокойствието на Атанасов след убийството на Поли Пантев – негов сътрудник и доверено лице, за когото многократно се е застъпвал пред тогавашния министър Б. Бонев. В случая генералът се боял за живота си, тъй като имало съмнения, че е част от нарковеригата (този факт би могъл да бъде предмет на отделно задълбочено проучване, тъй като има немалко свидетели на неговата причастност).
