САМО В ПИК! Юрий Асланов: Листата на БСП беше като турски сериал – имаше лъжа, изневяра и предателство. Разговорът за Европа го отстъпиха на Борисов
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Социологът и член на Националния съвет на БСП Юрий Асланов направи пред ПИК анализ на причините за разгромната загуба на партията му на европейските избори, какво означава оставката на Корнелия Нинова, защо не сега е моментът за решаване на лидерския проблем и какво ще се случи на конгреса на 16 юни.
- Г-н Асланов, имаме факта на разгромната загуба на БСП на европейските избори и декларираната оставка на лидера на партията Корнелия Нинова. Имате ли анализ за причините, довели до това?
- Това е много дълъг разговор. Причините са комплексни. Повечето са грешки в предизборната кампания. В един момент като че ли БСП имаше предимство. Поне такива бяха данните. Имаше и много скандали – апартамент гейт, тераса гейт, къщи за гости. Тези скандали разрушиха доверието в управляващите и на практика изядоха почти цялата периферия на ГЕРБ. Тази партия всъщност се сви до ядрото си. В кампанията обаче се случиха две неща, успоредно протичащи. От една страна, високата мобилизация, която имаше БСП, намаля. Т.е. настъпи някакво разколебаване в сектора на БСП. От друга страна пък се повиши мобилизацията на ГЕРБ.
- Не беше ли обиден дори за самите социалисти начинът, по който се предложена листата на Нинова – без президента на ПЕС Сергей Станишев, и се наложи ревизията на Националния съвет?
- Не. Това се е случвало винаги. Това не е прецедент. Винаги Националният съвет е пренареждал предложенията на Изпълнителното бюро. Друг е въпросът, че сега се очакваше това пренареждане и се знаеше, че ще настъпи.
- Защо се упорстваше тогава?
- Това е отделна тема. Дори аз не знам защо се мина през този скандал. Пренареждане на листата винаги е имало. Националният съвет винаги частично или изцяло е отхвърлял предложенията на Изпълнителното бюро. Поне досега това е практика. Затова предварително беше ясно, че пак ще се случи. Гласуването винаги е тайно, по традиция. Така че това беше неизбежно.
Листата обаче в крайна сметка беше интересна, защото привлече вниманието. По повод на листата БСП беше най-обсъжданата и коментирана партия. Всички други листи в сравнение като че ли бяха скучни. В листата на БСП имаше всичко. Ако се изразя образно, беше като в турски сериал. Имаше семейна драма, имаше изневяра, имаше предателства. Абе, имаше страст, имаше душа. Това я направи интересна и за широката публика.
- Защо тогава се получи поредният провал за БСП, не се ли предозира нещо?
- Според мен основната причина за провала е, че изцяло стратегията на кампанията беше грешна. Тръгна се в сбъркана посока. Тя беше ориентирана в едно поле, като трябваше да коментира ситуацията у нас. Абсолютно се абстрахира от европейската тематика, а ние не за първи път се явяваме на европейски избори.
Знаем, че на тези избори излизат да гласуват обикновено хора с много по-високо образоване, по-млади, по-активни. Особено на тази кампания, това не беше само в България а и на целия континент, хора, които са притеснени за европейския контекст с оглед на онези мрачни очаквания, които имаше преди изборите. Слава богу, те не се оправдаха в изборните резултати. Т.е. хора, които виждат бъдещето си и го разглеждат през призмата на европейския контекст. Други хора не излизат да гласуват.
Така че кампанията на БСП беше ориентирана в много грешна посока. Освен това тя беше построена с идеята да се превърне европейската кампания в национална, за да се предизвикат предсрочни парламентарни избори. Това е толкова грешно поставена цел – все едно наесен да си поставим за цел да превърнем местните избори в президентски. Забрави се, че всеки избор си носи своята специфика. Остана впечатление у хората, като че сякаш БСП за първи път прави избори изобщо.
Вече в кампанията се продължи една линия – да превърнеш корупцията в идея. Това не може да бъде идея. Имаше прекрасна предизборна платформа, най-добрата – документът „Визия за Европа“, която беше забравена. Не се използваха идеи в европейския дебат по тази платформа. В крайна сметка кампанията на БСП протече като един разговор за скандалите в България. Дори не протече като разговор за европейското бъдеще.
Този терен беше отстъпен на Борисов, който поде разказа за бъдещето по неговия си примитивен и профанизиран начин: „Тука Европа ни трябва, защото аз да докарам едни пари, с които строим заводи, магистрали.“ И всеки ден ги показваше. Този разговор прозвуча много по-достоверно. И мобилизира, по една причина, ядрото на ГЕРБ. По друга причина - заради агресията, която личеше и избуяваше в кампанията на БСП, избирателите на ГЕРБ се втвърдиха допълнително, защото се почувстваха заплашени. Кампанията създаде образ на БСП, без да е вярно това, на една антиевропейска партия.
Доверието в Европейския съюз сред избирателите на БСП е точно толкова, колкото е доверието на всички български граждани. Високо. Това допълнително разколеба някои хора, които бяха склонни да гласуват за БСП преди кампанията и да накажат ГЕРБ. Респективно, те се въздържаха от участие. Това намали силата на резултата на БСП и направи загубата факт, след като имаше всички шансове изборите да бъдат спечелени, защото ГЕРБ беше в най-слабата си форма. Това се видя от резултата. По-нисък резултат на избори ГЕРБ никога не е постигал досега. Но въпреки че БСП подобри резултата си, не можа да обърне кампанията в своя полза. Пак казвам, това дойде от неправилна стратегия и от неправилна тактика. Всички фактори се събраха на куп.
- Нинова все пак призна тази загуба и декларира оставката си. Какво означава, че пленумът и конгресът трябва да я констатират, защо този акт не е категорично ясен?
- Не е категорично ясна тази оставка. Да, оставката беше подадена.
- Морален акт ли беше това, или зад тази оставка се крие някаква мимикрия, някакъв втори план?
- Не мога да коментирам има ли втори и трети план. Но при подаването на оставката, ако го нямаше следващото изречение: „Ще се кандидатирам отново“, можехме да говорим, че се постъпва по европейските правила. Между другото, коментарите, че това се случва за първи път в историята на партията, че това е първият лидерски морален акт, не са верни.
Нека припомня, че на 13 октомври 1991 година още в изборната вечер, когато стана ясно, че БСП губи изборите от СДС, лидерът Александър Лилов още в НДК, на първата пресконференция, подаде оставка. Един от първите журналистически въпроси към него беше: „Ще се кандидатирате ли пак на предстоящия извънреден конгрес?“ Той каза: „Не, така не се прави!“ По-късно, през 1996 година, имаше оставка на Жан Виденов, след което имаше поредица от завоалирани ходове и на Георги Първанов, и на Станишев – да се иска вот на доверие след изборни загуби. Аз подозирам, че и сега ще се стигне до това. Но това означава, че ние нямаме оставка в такъв случай.
- По новия устав на Нинова би следвало да има пряк избор. Как обаче ще се случи това, след като го няма физическото време до местните избори?
- Уставът е много объркано написан. Съдържа колизии. Много пъти е поправян. Затова възникват и противоречия. Няма време, затова е внесено и предложение за промяна в устава, която, без да променя принципите на прекия избор и мандатността, да се направи поправка, която да ни извади от сегашното положение.
Тъй като авторите на устава, изглежда, не са подозирали, че може да ес стигне до такъв казус. Така може на конгреса да се даде право да решава този въпрос – дали той пряко да избере лидера, или да избере временно изпълняващ длъжността председател, който да довърши мандата на 49 конгрес свършва някъде през април следващата година. Т.е. от 1 януари ние реално ще сме в отчетно-изборна кампания за 50-я конгрес. Сега, преди местни избори, да се занимаваме с това нещо, за мен е крайно погрешно.
- Тъй като сега като че ли нито хората около Нинова, нито тези, които са и опозиция, искат оставката и, какво очаквате да се случи на предстоящия на 16 юни конгрес, ще остане ли тя лидер?
- Този въпрос може би трябва да го зададете на някоя врачка. Как да ви отговоря? На този конгрес може да се случи всичко или нищо. Не знам какво ще се случи.
