Само за 3 март! Показват оригиналното знаме, първообраз на българския трибагреник
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 3 март посетителите на Националния военноисторически музей (НВИМ), който се намира в София на ул. "Черковна" 92, ще имат уникалната възможност да видят експонирано само за този ден, оригиналното знаме, първообраз на българския трибагреник.
Традиционно на националния празник музеят обявява Ден на отворени врати от 10 до 18 часа за постоянната хронологична и външната експозиция.
За първообраз на съвременното българско държавно знаме се приема трибагреникът, изработен от Стилияна Параскевова, и предназначен за българските доброволчески дружини в Руско-турската война. На 8 май 1877 г. Иван Параскевов, заедно с дъщеря си предават знамето на главнокомандващия руската Дунавска армия Великия княз Николай Николаевич, който обещава да го връчи на 4-та опълченска дружина. Това обаче не се случва и знамето не участва във войната.
Проектът за знамето, цветовете и символиката са дело на бащата на Стилияна Иван Параскевов. Белият, зеленият и червеният цвят са цветове, които се срещат в знамена от националноосвободителното движение, но като съчетание с тази последователност се счита, че се появяват за първи път в това знамето.
В първоначалния проект за българска конституция текст за националното знаме не присъства. На 22 март 1879 г. народният представител Никола Михайловски повдига въпроса за "националните бои". В дебата за цветовете на знамето участват Петко Каравелов, Константин Стоилов, Киряк Цанков и Петко Славейков. В крайна сметка Учредителното събрание приема чл. 23, според който "Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално". Счита се, че именно знамето на Стилияна служи като първообраз на народните представители при приемането на този текст.
Знамето става част от фонда на Националния военноисторически музей през 1946 г. С Ден на отворени врати на 3 март ще работят и филиалите на НВИМ - Военноморският музей и Парк-музеят на бойната дружба "Владислав Варненчик" във Варна и Музеят на авиацията в Пловдив.
Кой уби гениалният поет и революционер? Кой предаде Апостола на свободата? За пръв път категоричен отговор на тези и много други сакрални въпроси дават книгите „Разстрелът на Христо Ботйов“ и „Васил Левски. Факти и фикции“. Сензационните документални разследвания на историка Веселин Игнатов са на пазара с логото на издателство „Милениум“.
