САМО ЗА ЖЕНИ! Акушер-гинекологът д-р Димитър Митев пред ПИК: Раждането значително намалява риска от миома на матката
Последвайте ни в Google News Showcase
Д-р Димитър Митев е специалист акушер-гинеколог в София с над 10 години медицински опит. Фокусът на практиката му е върху гинекологичното здраве и профилактиката на заболяванията на женската полово-репродуктивна система. Завършва Медицински факултет на Тракийски университет в Стара Загора през 2012 г. Своята специалност "Акушерство и гинекология" придобива през 2017 г. след специализация в СБАЛАГ "Майчин Дом" - София. Завършва магистратура по специалност "Обществено здраве и здравен мениджмънт". Асистент е в Катедра "Акушерство и гинекология" в Медицински Университет - София.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Репортер на ПИК разговаря с д-р Митев за един от най-честите гинекологични проблеми, пред които се изправят жените - миомите.
Интервю на Елиана ВАСИЛЕВА:
- Д-р Митев, каква е тенденцията на моимните заболяваня сред българските жени?
- Миомата представлява най-честият доброкачествен тумор на женската репродуктивна система, като честотата му сред някои популации достига близо 80%. За нашата популация честотата варира между 30 -50 %. Най-голяма заболеваемост се наблюдава сред черната раса, следвани от жените от бялата раса, като най-рядко се среща при жълтата раса.
- Предимно при жени в детеродна възраст ли се срещат миомите или и по-младите момичета не са застраховани?
- Най-честата възраст, в която се среща миомата, е между 30-50 години. Съществуват много описани случаи на миома в много по-млада възраст. Предвид увеличаващата се възрастова граница на жените, бременни за първи път, съчетанието миома и бременност не е никак рядко явление. От своя страна това крие редица рискове и опасности, както за майката, така и за плода.
- Какви са най-честите симптоми, които трябва да послужат като червена лампичка на жените, за да потърсят консултация с гинеколога си?
- Трябва да се знае, че между 20 и 50% от миомите са асимптоматични и често се откриват при профилактичен преглед. Това е поредното доказателство, че всяка една жена ежегодно е необходимо да бъде прегледана от специалист по акушерство и гинекология, който да оцени състоянието на нейната репродуктивна система.
Иначе най-честите симптоми при наличие на миома са:
- кървене - то може да бъде свързано или не с менструацията, като може да се изразява в обилна, продължителна и болезнена менструация или като кървене извън менструацията. Независимо какво е то по своята същност в даден момент може да доведе до тежък анемичен синдром, който да застраши живота на пациентката.
- болка и дискомфорт в тазовата област - такава симптоматика обикновено се наблюдава при миоми с размери над 5 см. Болката може да бъде значителна особено в случаите, когато се наблюдава некроза на миомен възел или при израждането му от матката към влагалището.
- симптоми свързани със съседни на матката органи - предимно пикочен мехур и ректум. Симптомите, идващи от съседните на матката органи се наблюдават предимно в случаите, когато те са притиснати от миоми с по-големи размери, като основно се наблюдават смущения в уринирането и дефекацията.
- стерилитет - дължи се предимно на нарушаване на формата на маточната кухина, което затруднява имплантацията на оплодената яйцеклетка.
- А как се поставя диагнозата миома?
- Основно значение имат анамнезата, снета от пациентката, гинекологичното изследване (оглед и палпация) и образното изследване - ехография, посредством която можем да определим с голяма точност размера, локализацията и броя на миомата/миомите.
- Кога се предприема хирургично лечение?
- Лечението при миома се определя строго индивидуално, като не всяка миома подлежи на хирургично такова. То може да се изразява в наблюдение през определен период от време, приложение на медикаментозни средства, които намаляват размера на тумора или извършване на хирургична интервенция, която цели премахване на миомата. Хирургичното лечение може да бъде органосъхраняващо или с радикален характер, като това зависи от възрастта, репродуктивните намерения, броя и размера на туморите, желанието на пациентката. Най-често хирургично лечение се налага при симптоматичните миоми и при тези, които показват значителен темп на растеж при извършени серийни изследвания.
- Живеем в 21 век, в който медицината достигна неподозирани висини, но точните причини за поява на миома не са установени все още от учените. Въпреки това кои са факторите, които оказват влияние върху появата й?
- Основните рискови фактори за миома са наднормена телесна маса, фамилна обремененост, възраст, раса, липса на бременности, високо кръвно налягане, диабет, консумация на соево мляко, приложение на хормонални препарати.
- В началото казахте, че миомите са доброкачествени образувания, но срещат ли се случаи при които търпят злокачествена трансформация? Както и до какво усложнения може да доведе по-продължителното пренебрегване на проблема?
- Да, възможно е! Това е много рядко усложнение, при което миомата може да претърпи малигнена трансформация в сарком на матката. Пренебрегването на една миома може да доведе до редица проблеми и усложнения, които да застрашат, както детеродните способности така и живота на всяка една жена.
- По-възрастните казват, че матка, която не ражда деца, ражда миоми. Има ли закономерност в това, раждането намалява ли риска от миоми, изискващи хирургично лечение?
- Да, това е така. Раждането значително намалява риска от поява на миома на матката.
- Във вашата практика кой е най-трудният случай с миома, с който сте се сблъсквал?
- В моята практика многократно съм се сблъсквал с този вид патология. Може би най-голямата трудност и предизвикателство за мен беше 29-годишна пациентка без предшестващи раждания, която имаше 3 миомни възела. Единият беше на "краче", свързан с маточната кухина и изроден през маточната шийка, изпълващ почти цялото влагалище с размер 6-7 см. Вторият беше разположен в маточната кухина и деформиращ я, с размер 3 см и трети с размер около 7 см, разположен в тялото на матката в непосредствена близост до маточната тръба.
При тази пациентка се наложи да използвам три различни хирургични техники за отстраняване на туморите и да запазя детеродните и функции, като това стана в рамките на една операция. Първата миома се отстрани чрез достъп през влагалището, втората се отстрани посредством ендоскопска процедура (хистероскопия), а третата чрез коремен достъп. Целта на тази органосъхраняваща операция беше максимално възстановяване на нормалната анатомия, така че матката да износи потенциална бъдеща бременност.
- В края на миналата година поехте огромен риск, извършвайки сложна операция по отстраняване на огромен тумор на един от най-изтъкнатите български преводачи на руска художествена литература - Мария Хаджиева (на снимката горе). Бихте ли разказал повече на нашите читатели?
- Да, това беше едно от големите предизвикателства за мен. Касаеше се за изключително мила пациентка, която ми се довери безрезервно още при първия преглед, който осъществихме. Тя беше с огромен яйчников тумор, който дори бе трудно да се определи като размер, тъй като изпълваше цялата коремна кухина и достигаше до диафрагмата. Пациентката беше с редица придружаващи заболявания, които правеха операцията доста рискована. Оперативната интервенция се извърши след редица консултации и подготовки. Отстрани се тумор, от който се аспирараха над 9 литра течност по време на операцията. Туморът се оказа доброкачествен, като трудностите от една страна бяха от неговия размер, а от друга от срастванията, които имаше към съседни органи. Разбира се, в това начинание участваха и моите колеги, на които съм безкрайно благодарен за помощта и подкрепата.
