Само на 17 тя е диагностицирана с шизофрения. Това, което прави, за да се справи с болестта, ще те удиви!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Казвам се Кейт, на 18 години, художничка, страдаща от шизофрения. Винаги съм била художничка, но не осъзнавах какво значи това наистина, докато психическото ми разстройство не се прояви. Ненавиждам израза „психично болен“. Това звучи сякаш аз поначало съм развалена и лишена от качества. За съжаление обаче, когато кажа на хората с какво се боря, имам усещането че сякаш това е единственото, което започват да виждат в мен. Те виждат образа стереотипно обобщен, наложен от медиите и представите в холивудските продукции.
През годините са ми слагали какви ли не етикети и обидни определения. На 17 години бях диагностицирана с шизофрения, след като родителите ми започнаха да се тревожат за психическото ми здраве.
В халюцинациите си аз чувам гласове, звуци, всякакви шумове, често виждам разни буболечки, дори и извадени очи.
Честите халюцинации с насекоми в комбинация с депресията, в която изпадам, ме карат да се чувствам безполезна и безпомощна като муха. Тези илюстрации с насекоми изобразяват менталното ми разстройство.
Тази буболечка обикновено се спуска от тавана и не спира да издава странни звуци
Това пък е автопортрет. Погледнах се в огледалото и видях това
Преминавам непрестанно през много изострени емоции и често чувам гласове, които ме карат да подпалвам разни неща
Ето един пример за отделените очи, които виждам. Те се струпват върху разни повърхности, по пода и по стените и се движат
Това мило птиченце пък понякога ми пее
Моята самооценка е много ниска, чувствам се незначителна и винаги ми се е искало да мога да се превъплътя в „по-хубав“ човек.
"Може би ако открадна тяхната красота, ще имам своя.."
Организираността, общуването, параноята, депресията , безпокойството и справянето с някои други емоции са някои от най-големите трудности, с които се боря.
Това, с което се налага да живея, не е лесно, но все пак не е като да скитам непрестанно по улиците и да крещя, че ме похищават извънземни. Не казвам, че няма и хора, при които болестта се изразява точно в това, напротив, има ги. Има обаче и немалко като мен, които всъщност прекарват голяма част от времето си вкъщи, в своята стая – при всеки е различно и уникално.
