САМОИЗЯЖДАТ СЕ: Тайфата на Доган костюма си мени, но меракът за преяждане с власт никога не изчезва
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Има една стара приказка за вълка, нрава и козината му, но сякаш е изговорена от народния гений за АСП-Доган - костюмът си мени, но мерака за преяждане с власт никога не му изчезва. Типичен хищник. Това потвърждават и последните събития.
Две седмици рекетьорите около Джевдет Чакъров разиграваха някакъв театър на сенките, че може да спрат подкрепата си за правителството на Росен Желязков и да минат в опозиция. Мислиха, мислиха, надуваха се като балон и накрая като видяха, че от тях нищо не зависи подкрепиха отново управляващите. А вчера по БНР обвиненият за корупция Джейхан Ибрямов в прав текст си го каза, че искат постове и участие във властта, защото това казвали избирателите им в смесените райони.
Само че бъркат времето – това не е 1990, а 2025 година и хората от провинцията добре знаят, че от властта хаир виждат само дерибеите, а електората в селата кучетата го яли.
Всъщност, 35 години моделът на Доган показа, че може да работи само, ако е във властта, ако върти обръчите от фирми и раздава порциите в държавата.
Всъщност, тази формация винаги, е била функция на властта и е паразитирала и съществувала именно чрез нея. Същото се отнася и за така наречения почетен председател, д-р Доган. Беше ценен и безценен само докато с едно намигване уреждаше банкови кредити, постове и бизнеси за милиони.
Днес никой дори не се сеща за “талантливия“ хидроинженер. Вземете очевадния пример – само преди седмица, на 29 март “почетният“ имаше рожден ден, но никой публично не го почете. Пълно мълчание – няма фанфари, софри, маанета, теманета, скъпи подаръци и поклони. А само до преди година пред Боянските му сараи гъмжеше от напудрени ласкатели. Опашката от чакащите в лимузините си, за да му се поклонят стигаше до завоя по “Беловодски път“.
Днес никой не се интересува от Доган, защото от него нищо в политиката не зависи. Това се случва и в партията му. Загубиха дори марката "ДПС", а дерибеите са се хванали за гушите и със сетни сили се опитват да придърпат за себе си остатъците от плячката. Най-видим е конфликтът между Чакъров и евродепутата Кючук. Видимо е, че Илхан е с размерите на Наполеон, но той съвсем не крие, че иска да извади от торбата си лидерски жезъл. Обсебен е да овладее формацията в компанията на верния му Валентин Тончев, който не успяха да пробутат дори за зам.-министър във Външно.
Сега Кючук се заиграва отново със старите политзатворници, борили се против Възродителния процес и тоталитарната машина на Тодор Живков. Негови емисари ги обикалят, канят ги в Брюксел, за да го легитимират пред Европа като лидер на турците и мюсюлманите в България.
Не сработи и другият подъл план на Кючук и Тончев – да настроят мюсюлманите срещу еврейската държава, внушавайки им на няколко пъти, че в Газа избиват техните братя по вяра. Организацията на евреите в България “Шалом“ заклейми антисемитските прояви на евродепутата, а това го поставя в деликатна ситуация пред американските и европейските партньори. Но по-лошото - лепна антисемитско клеймо върху “АСП-Доган“.
И Юджел Атила, претендиращ да е нова светеща звезда, ще се окаже поредния празен фишек. Нова партия щял да прави за Доган, така се закани наскоро по медиите. Но мераците на Атила са далече под възможностите му. Той трудно ще надскочи образа на първия шофьор на Доган. Да, много шофьори и секретарки през демокрацията направиха пари и власт, но интелект, харизма и стил се трупат и създават с години и дори поколения. Но по-големият му проблем е, че освен фамилията, която предизвиква някаква асоциация с предводителя на хуните, нашият Юджел няма интелектуалния потенциал за политически водач от нов тип.
Каква идеология ще проповядва новата му партия, на какви ценности ще бъде построена, каква ще е каузата й? Мълчание…
Доган и ДПС бяха друга бира - години наред ги крепеше етническият и религиозният вот, лошият спомен от Възродителния процес и превръщането на смесените райони в гета и безропотна машина за гласуване. Но Доган и ДПС десетилетия ги пазеха българските служби и турската държава. Сега и двете са се отдръпнали, а по селата не искат да са крепостни.
Най-големият проблем на модела “Доган“ е, че създаде клиентилизма като единствено възможна формула за успех. Така възпитаха младите турци и мюсюлмани да вървят след келипира. А той днес не се свързва с ятото около Сокола. Заради това безпроблемно Пеевски изсмуква в провинцията цели структури и активисти.
Последният пример е случващото се в община Кирково. И цялата игра е на фона на прогнозите на социолози, че при нови избори “Ново начало“ може да е втора политическа сила. Реализация в ДПС-Доган не виждат вече дори стари лисици като Ремзи Осман и Рамадан Аталай. Ако им предложат пост в някой регулатор или чадър от съдебната система, са готови да преминат във всеки друг лагер. Така са устроени тези „бойци“, за това сега мрънкат и се правят на ощипани.
И накрая – АСП-Доган се самопроваля защото не просто загуби идеологията си, но е обладано от политическа шизофрения. Това плашещо състояние не могат да видят само лидерите на “Продължаваме промяната“. Те непрекъснато тръбят, че правителството на Желязков е кабинет на Пеевски, а в същото време техните другари - депутатите около Чакъров, като матросовци подкрепят министерския съвет и политиките им и се облизват като кебапчийски котараци за някой пай.
Но голяма бутафория са и другите политически сили, които са абдикирали от хората в смесените райони. А инак квичат, че от Доган електоратът бяга към Пеевски – бяга, защото никой друг не идва при тях.
Димитър Иванов, коментар за “Фактор“
