ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"С Трифон Иванов се познаваме може би от деца - бил е винаги забавен, емоционален. Много техничен още от дете. Всичко си е извоювал с много труд и с таланта си", сподели съотборникът на Туньо от шампионския отбор на Етър от 1991 година - Сашо Христов.
Днес във Велико Търново се сбогуваме с един от най-легендарните защитници в историята на българския футбол, който почина на 50-годишна възраст от масивен инфаркт в събота. „С Трифон Иванов се познаваме може би от деца – още от спортното училище. Играли сме заедно в юношите, той е 2 години по-малък от мен. Бил е винаги забавен, емоционален. Много техничен още от дете. Всичко си е извоювал с много труд и с таланта си", каза Христов. "Спомням си един случай – на тренировка той се обърна към мен и ми каза: „Ако пипнеш горната греда с крак, ще те черпя каквото искаш“.
Скочих и паднах на опашката си, една седмица не можех да ходя. Той скочи и наистина пипна гредата с крак. Аз не вярвам друг футболист в днешно време по такъв начин да отскочи и да пипне с крак горната греда и да остане на крака". "Имаше друг случай, когато играхме в Сливен. Тогава там имаше един талантлив футболист, изключителен бързак – Демир Демирев. Първото полувреме го пазеше един друг колега, но Демирев си правеше каквото си искаше на терена. На полувремето, треньор тогава ни беше Петър Шатров, се обърна към Трифон и му каза – отиваш и заставаш ти да пазиш Демирев. Излезе второто полувреме и този го смениха – направо го разкърти, аз такова ритане в живота си не бях виждал", спомни си с усмивка бившият съотборник на Иванов.
"Жалко, че губим такъв човек, който имаше още какво да даде на футбола като зонален председател. Можеше с опита си, с таланта си, дори с майтапа да помага и да вдига духа на тези момчета. В днешно време трябва да го има това нещо – мъжкото и хубавото, човещината. Най-вече човещината", завърши Христов.
