Последвайте ни в Google News Showcase
През последните две десетилетия САЩ действа в Близкия изток със собствена концептуална рамка: диктатури срещу демокрация, секуларизъм срещу религия, ред срещу хаос. Най-значимата тенденция днес е различна: шиити срещу сунити, поше коментаторът Фаред Закариа във публикуван във "Вашингтон поуст".
Ето какво пише още той:
Това религиозно противопоставяне засяга почти всеки аспект на политиката в региона. То обърква американската външна политика и ще продължи да ограничава възможностите на САЩ, или която и да е външна сила да стабилизират обстановката. В своята пророческа книга „Възраждането на шиитите” (The Shia Revival) Вали Наср заявява, че американската инвазия в Ирак през 2003г. е връхна точка. САЩ смятаха, че внасят демокрация в страната, но хората в региона видяха нещо различно – нарушаването на баланса на силите. Сунитите, които представляват 85% от всички мюсюлмани, дълго доминираха Арабския свят. Дори и в страни, в които шиитите са мнозинство, като Ирак и Бахрейн. С един замах това се промени. Ирак, основна арабска държава, сега се управлява от шиити. Това разтърси други арабски режими и тяхното нетърпение само се увеличи. Въпреки напрежението помежду им, сунитите и шиитите до голяма степен живееха в мир доскоро. През 60-те и 70-те единствената шиитска сила, Иран, беше управлявана от шаха, чийто режим не беше религиозен. Когато той беше свален страната най-напред му предостави убежище в Египет – най-голямата сунитска сила в региона. Това изглежда невъобразимо при днешната атмосфера. Повратната точка настъпва през 1979 година. Ислямската революция в Иран сложи на власт агресивен и религиозен елит, решен да изнася идеите си и да подкрепя шиитите в региона. През същата година в Саудитска Арабия радикални ислямисти завзеха Голямата джамия в Мека, като открито се противопоставиха на кралското семейство и безнравствената му, по тяхно мнение, позиция. Случаят изплаши саудитците и насочи режима към религиозното дясно. Управляващата идеология на уахабизма винаги е била анти-шиитска. При създаването на сегашната държава, в Саудитска Арабия са разрушени шиитски джамии, а шиитите са считани за еретици. След като Иран разшири влиянието си в Ливан, Ирак и Сирия, Саудитска Арабия отговори с дори по-голям фундаментализъм. Преди десет години властите в кралството открито говореха за нуждата от интеграция и зачитане на шиитското малцинство в страната. Днес на шиитите се гледа с подозрение, като някои ги смятат за агенти на Иран. В Йемен гражданската война се превърна в религиозна такава. В свой доклад за Фондът за международен мир „Карнеги”, Фареа ал-Муслими отчита, че двете страни в конфликта сега се наричат един други „персийци” и „даешити” (идва от арабското название на „Ислямска държава” – „Даеш”). Ал-Муслими пише, че „фундаменталисткият дискурс стана по-разгорещен и реорганизира обществото в Йемен на религиозен принцип.” Саудитска Арабия има стратегически притеснения от влиянието на Иран, особено в Ирак. Саудитският банкер-писател Али ал Шихаби ми каза, че „Южен Ирак е пълен с подкрепяни от Иран групировки. Това е само на два часа път от петролните кладенци на Саудитска Арабия. Кралството трябва да се тревожи.” Подходът на фундаменталистко противопоставяне може би е нещо повече от геополитика. Монархията среща редица предизвикателства – от „Ислямска държава” до вътрешните екстремисти. Големите и активни социални медии в страната са доминирани от радикалните ислямисти. С падането на цената на петрола, приходите на правителството намаляват и щедрите разходи за населението трудно ще се поддържат. Режимът има нужда от по-голяма легитимност. Прибавете екзекуцията на влиятелен шиитски духовник, напрежението с Иран, войната в Йемен и саудитската политика спрямо Сирия и ще видите по-агресивна и фундаменталистка картина отколкото Саудитска Арабия някога е представлявала. Стратегията е рискована във вътрешен и външен план. Между 10 и 15% от саудитците са шиити и живеят в източните провинции, където са и петролните полета. Съседните Бахрейн и Йемен сега са пълни с недоволни шиити, които гледат на кралството като на агресор. Иран също със сигурност ще продължи да реагира на тези действия във времето. Най-общо казано, САЩ трябва да подкрепя Саудитска Арабия в противопоставянето й с Иран в региона, но не трябва да взима страна в по-широкия религиозен конфликт. Това е чужда гражданска война. В крайна сметка, принципният съюзник на Вашингтон в борбата с „Ислямска държава” е шиитското правителство в Багдад. Освен това, най-голямата заплаха за САЩ в Близкия изток остават радикалните сунити-джихадисти, много от които са вдъхновени и финансирани от Саудитска Арабия. Има малко добри герои в тази история.
