Последвайте ни в Google News Showcase
Сбогом, Орма! Обичам те! Сбогом, Стефане! Сбогом, г-н Орманджиев!
Така ли трябваше да започне 2017-а, мамка му. И защо?
Вестта за кончината на Стефан Орманджиев е шок. Поне за мен. Лично е. Така и ще пиша – лично.
Защото той беше уникален човек, страхотен приятел, голям съдия и много, много я разбираше играта футбол.
Носеше на майтап, имаше страхотно чувство за хумор и беше уникален човек. Да, май се повтарям, но е така и това беше факт.
Имах удоволствието дълги години да се познавам с него, да общуваме. Разбира се, спортът ни събра. В частност, футболът.
Събра ни, обедини ни, сприятели ни. И да, аз го използвах повече, защото той ме учеше. Като дългогодишен спортен журналист съм го питал какво ли не. А той винаги отговаряше и обясняваше.
Колко добре разбираше футбола ли… Преценете…
В самото начало на нашето познанство го разпитвах чисто за съдийските неща. Исках да ми покаже и научи как мислят реферите по време на мач, за да мога да съм наясно защо отсъждат едно или друго нещо на терена.
И той го правеше с охота и желание. А аз попивах.
Няколко пъти ми се е случвало да гледаме мачове заедно и в хода на срещата той да каже:
- съдията изпусна мача и гледай сега какъв цирк ще стане, ще завалят картони… И това става.
- съдията се оплете и ще направи реверанс – ще даде дузпа за губещите… И това става.
- този мач ще завърши реми, защото… реферът е решил така… И това става.
И още много, много хубави спомени. И да, той разбираше и от музика. Беше меломан. Това го зареждаше и го правеше щастлив. Музиката му беше страст.
Беше стилен и в компания. Беше ведър, щедър и добър. Поне аз го познавах такъв. И такъв искам да го запомня.
Сбогом, Орма. Сбогом, г-н Орманджиев. Иска ми се, всъщност не, сигурен съм, че си отишъл на едно по-добро място. Добрите хора не умират, защото хората около тях ги помнят вечно. Никога няма да те забравя.
