Средна заплата от 1500 лева е балон с въздух под налягане
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Човек, който се е специализирал в екстремното удоволствие да следи политическите процеси у нас, едва ли е имал съмнение, че ГЕРБ и Патриотите ще се прегърнат коалиционно и ще обявят тази свалка за компромис в името на България, стабилността и великото европейско председателство. В този смисъл новинарските трепети и кресчендото на младите журналистки, които задъхано обясняваха кой коя централа посетил и какви несъгласия е имал един или друг Патриот, всъщност са само една димна завеса. Нещо като театър, за да може сделката да не изглежда като покупко-продажба на жива плът. Но всъщност свалката от самото начало беше обречена на успех, а управленската любов бе неизбежна като лигав финал в холивудска комедия.
Коалицията "Обединени патриоти" е сложен миш-маш от лидери, постигнат трудно и вероятно нетраен като нов химичен елемент. Но общото между тях е, че и тримата вече имат зад гърба си поне по един флирт с Бойко Борисов. През 2009 г., в течение на цели две години, "Атака" и Волен Сидеров бяха един от най-трайните и верни стълбове на плаващото мнозинство в онзи далечен парламент. Тогава Валери Симеонов и неговите хора от НФСБ мощно запротестираха срещу това сближаване и според запознати именно това е сложило началото на края на мъчителната раздяла между лидера на НФСБ и кумеца му Волен. Години наред след това бургаските Патриоти (май трябва да почнем да ги делим регионално поради липсата на ясни други различия) бяха най-отявлените критици на Бойко Борисов. Телевизия СКАТ беше основен рупор на антибойковизма, нещо като късното хапче за успокояване на душата на автентичния опозиционер с безкрайни дози разобличения и късания на ризи.
"Атака" не остана по-назад. Някъде около 2011 г. те усетиха, че анти-ГЕРБ реториката сериозно върви сред патриотичната публика, а и вече бяха поизритани от първите редици на любимите партньори и заради това започнаха да говорят като ултралевичарска революционна формация и особено остро срещу Борисов. Съдбата обаче направи нов завой. През 2014 г. НФСБ и ВМРО влязоха като коалиция в Народното събрание. На Симеонов бяха необходими по-малко от 24 часа, за да клекне на ГЕРБ в пълно противоречие с всичко, което беше говорил. "Атака" запази приличие, но виждаме, че най-накрая инстинктът за любов и там се развихри и стигнахме до логичната коалиционна комбинация – ГЕРБ-„Обединени патриоти“. Тя беше неизбежна като нов концерт на Веселин Маринов. Като нарцистично излияние на сценарист на Слави. Като нов бюст на попфолк певица.
Но дайте да видим какъв политически продукт произведе новият съюз, защото едно управление преди своето начало може да бъде оценявано основно по амбициите му, по неговата програма, по заявките му за това какво бъдеще си представя.
Дръжте се здраво, защото ще друса. Бъдещето се очертава неясно като платно на сюрреалист и с толкова общи заявки за него, че човек дори да носи лиричната душа на литературен критик, няма да пробие през този постмодернизъм. Знаково е - програмата започва с външната политиката. Това е подсъзнателно признание, че политиката у нас се случва основно по поръчка отвън. Но доста журналисти и анализатори с основание се запитаха как ли Волен Сидеров се е подписал под изречение като това: "Ще продължим неотклонно по пътя на евроатлантическата интеграция". Не заради друго, а защото поне в течение на две кампании лидерът на "Атака" се е обявявал срещу членството в НАТО, както и срещу членството в ЕС. А това е голям маркер за различие. Човек може да допусне компромис с цвета на стените на къщата си, но ако си искал да живееш на друго място, то толерантността ти май е минала всякакви граници. Очевидно имаме пред себе си свидетелство за чудо. Борецът с ЕС, активистът срещу НАТО Волен Сидеров се е събудил като вдъхновен евроатлантик. Новата коалиция се обявява и за "запазване единството на ЕС", което сигурно е някаква форма на опит да се противопоставят на идеята за Европа на две скорости. Като гледаме обаче плахия тон и снишения максимално език, то отсега е ясно, че не трябва да очакваме никакво супергеройство в тази посока.
В частта за регионална политика програмата се опиянява от собствената си поезия - "безопасна и модерна пътна инфраструктура". Едва ли има човек с всичкия си, който да не подкрепи толкова поетично искане. Големият въпрос обаче - как го правим, с какви пари и за сметка на какво, виси във въздуха като човек на бесилка. Вероятно поезията е била необходима, за да скрие един от големите капани в текста. ГЕРБ и Патриотите ще въвеждат и тол такси по магистралите. Така България ще стане първата и единствена страна в света, където ще има и винетки, и тол такси. Абсолютен рай на евроатлантизма.
После друго трънче се забива в окото. ГЕРБ са оставили в документа програмата си за саниране, която обаче вече щяла да бъде с "нарастващ процент на самоучастие на гражданите", но има интересна подробност - тя вече ще обхваща и "тухлени многофамилни и еднофамилни жилищни сгради". Познавайки логиката на българския политически живот, няма да се учудя, ако списъкът със собствениците на "еднофамилни жилищни сгради", които ще бъдат санирани за сметка на държавата, вече е готов и само чака да бъде пуснат за изпълнение.
Вървим надолу в текста, за да стигнем до най-важната част - социалната политика. Там тюрлюгювечът на компромисите е стигнал до естествения си апогей. Очевидно е, че ГЕРБ са вкарали там своята красива надежда до края на мандата БВП да стане 120 милиарда, което щяло да доведе до минимална заплата от 650 лева и средна от 1500 за цяла България. Минималната заплата е нещо реално, тоест може да бъде проверено и да са знае дали новата коалиция го е постигнала. Виж, балонът със средната заплата трябва да бъде окачествен като въздух под налягане. Защото проблемът на България не е колко е средната заплата, а това, че регионалните неравновесия са огромни. В София може хората да се мръщят на заплата от 1200 лева, но в цели части на страната да ти предложат 800 лева на месец, е невероятен късмет.
И стигаме до темата за пенсиите, където театърът беше най-голям. Да припомним - Патриотите превърнаха в център на своите програми идеята за минимална пенсия от 300 лева, въпреки че тя предизвикваше киселини в стомасите на икономистите от ГЕРБ. Последно е записано, че минималната пенсия става 180 през юли и 200 лева от октомври. Не е ясно как е преговаряно по темата, но Патриотите сериозно се навеждат. Друг е въпросът дали пенсионната система може да издържи подобно нещо и не представлява ли това торпилирането й. Защото не е посочено пак откъде ще дойдат парите. Има едно изречение, но то е зловещо за цитиране. Парите щели да дойдат от "средствата, спестени от неправомерно отпуснати инвалидни пенсии". Добре, ама нима всеки с ТЕЛК е престъпник? Какво, наново ще караме всички хора да минават през коридорите на мъчението ли?
Минаваме през частта за финансите. Там е пълна диктатура на ГЕРБ - Патриотите са забравили всичките си обещания за отмяна на плоския данък, за по-гъвкаво ДДС. Там цари мрак и леден ужас, подлютен с общи приказки и уверения.
Изобщо, когато човек се задълбочи в садо-мазо текста, който се нарича програма, се вижда, че Патриотите са оставали само бегли следи по него. Например, че ще се въвежда военно обучение в училищата. И друга подобна поезия. Всъщност като цяло текстът не предлага никаква значима промяна, ако не броим, че щял да се прави тунел под връх Шипка, нито пък може да ориентира отделният избирател как точно ще живее по-добре при това управление. И всъщност когато човек чете този текст, не може да избяга от ужасяващото усещане, че това също е част от камуфлажа. Защото на разговорите политиката е била оставена на втори план. А по-важни са били кадровите въпроси. Например Валери Симеонов само за министър на енергетиката ли става, или може да поеме и спорта, защото е толкова комплексен кадър. Или пък Каракачанов - защо да се ограничава само с отбраната, като може да поеме и образование. Също кадър, та дрънка. Всъщност горчивата истина за компромисите ще я научим едва когато започнат да изплуват имената на бъдещите министри. Защото според безсмъртното определение на Ст. Л. Костов "една партия може да остане без членове, но без кандидати за министри - никога". И заради това в програмата идеите нямат значение, нито кои сектори ще бъдат торпилирани или смазани от поредната доза експерименти. Всичко е опирало до креслата. В тяхно име са били посечени всички красиви закани, всички грандиозни идеи. И така блатото на статуквото се самовъзпроизвело по един прекрасен начин. А вие бъдете спокойни. Новите управляващи си поставят за цел "подобряването на здравето на нацията". Как ще го направят, е загадка, но пък толкова ли не можете да оцените каква поезия е това?
