Стратега по произход бил от торлаците - преки потомци на прабългарите, рядко работливи и духовни хора
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Дано Ванга ми помогне“, казал Александър Лилов месец преди кончината си на близкия си приятел Светлин Русев. На последната им среща маестрото занесъл на Стратега бронзова пластика на Ванга. Тя представлява умален проект на скулптурата на Емил Попов, която краси Рупите. Лилов много се зарадвал на подаръка и споделил надеждата си, че пророчицата може да му даде сили.
„Лилов беше любимец на Ванга. Тя го наричаше „Моят Сашо“, разкри Светлин Русев.
За последно двамата се чули по телефона преди десетина дни. „Видях, че ми е звънял и му се обадих – разказва Русев. - Попитах го, кога ще се видим. „Малко да се даврандисам и тогава“, каза ми Сашо“, спомня си с тъга маестрото.
Никой не знае дали Александър Лилов наистина е вярвал, че може да се оправи, или е бил достатъчно интелигентен и е усещал, че краят е близо.
Лилов не се чувстваше добре от около година, но през последните месеци състоянието му много се влошило. Той страдаше от рак на костите и рак на белия дроб, обясниха лекари. Изпитвал е ужасни болки. В последните дни от живота си почти непрекъснато е бил упоен.
Последният мохикан на лявата идея
Коравият си дух Лилов е изградил в родния си край - малкото селце Граничак, Белоградчишко, досами браздата със Сърбия. Там живеят торлаците, много силна кръв. Смятат се за преки потомци на прабългарите, носители на древна традиция и окултни знания. До средата на ХХ в. етнографи са засичали в торлашките села старци с остригани глави и с кичур отзад, „мода”, спазвана от времето на Аспарух. Религиозни са, но трудно допускат поп до вярата си и са много музикални. Днес в родното селце на Стратега живеят едва 10-ина души - възрастни, самотни, работливи, но винаги приветливии усмихнати.
Людмила Живкова оценява интелекта и коравия характер на Лилов, като го насочва към високите партийни орбити.
От средата от 70-те години той подкрепя първите филизи на независимото българско кино и театър. В соцвремената, когато всяка втора пиеса и филм бяха съветски или за Втората световна война, много видни театрали и кинаджии получиха шанс за творческа изява чрез него и то без той да се афишира.
Но след кончината на Людмила през 1981 г. Лилов буквално бе задраскан отвсякъде, защото с торлашкия си характер си бе позволил независимо мислене и веднага бе докладван на Тодор Живков. ДС пуска слух в обществото, че е реален конкурент за поста генсек и Живков моментално го вади от политбюро, от ЦК, и дори не го праща посланик, а е запокитен в института за социални теории.
Лилов не отронва и дума да се ожали или обиди. Мълчи с достойнство и работи върху дисертациите си. След 10 ноември 1989 г. въпреки изгрялата звезда на перестройчика Андрей Луканов, партията избира него за ръководител, защото е доказан родолюбец. Той прокарва реформата в БКП към модерна лява партия - БСП, което му спечелва прозвището Стратега. Негова е инициативата за връщането на имената на българските турци. Желю Желев казва за него „Той беше умерен и разумен политик, не беше от войнстващите диваци, които казваха след 10 ноември: „С кръв сме я взели властта, с кръв ще я дадем”. Така избегнахме кръвопролития тогава”.
В началото на 90-те години срещу Лилов в БСП се оформя лагера на лукановистите. Те са бизнесмени, за които стриктната лява политика свива възможностите им. Лилов отстъпва лидерството в БСП на любимеца си Жан Виденов, който пък автоматично получава и неговите врагове. И бива схрускан от тях през 1996 г.
След 1992 г. Лилов отново потъва в себе си, за да се върне към корените. Поддържа завидна физическа активност - и в напреднала възраст кара ски с младежите, анализира възможните посоки за България в неговото списание „Понеделник”. До сетния си дъх не проронва лоша дума за враговете си в партията, защото винаги е търсел мостове към съгласието.
Той не занима никого с адските мъки на тежката си болест и не потърси съчувствие. Един последен мохикан (торлак) на лявата идея.
