Световноизвестният математик Благовест Сендов 3 години работил в отдел „Чистота” заради буржоазния си произход
Последвайте ни в Google News Showcase
„Всичко може, но не всеки го може”, гласи една от любимите фрази на акад. Благовест Сендов, а за него казват, че е можел всичко.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Големият учен си отиде от този свят на 19 януари на 87-годишна възраст. Световноизвестен математик, откривател, блестящ интелектуалец, мъдър наставник на младите, изтъкнат държавник и общественик, ректор на Софийския университет, председател на Българската академия на науките. Известен със своята интелигентност, остър ум и изключителна работоспособност. Носител на всички възможни титли, които човек може да си представи.
Сендов бе председател на 37-ото Народното събрание от 12 януари 1995 г. до 13 февруари 1997 г. Беше посланик на България в Япония и във Филипините.
Академик Сендов завършва висшето си образование в Софийския университет през 1956 г. Специализирал е изчислителна математика в Лондон и Москва. През 1964 г. защитава кандидатска дисертация. Професор е по числени методи в СУ "Св. Климент Охридски". Кандидат на науките от 1964 г., професор от 1968 г. Член-кореспондент от (1974), академик (1981), председател на БАН (1988 - 1991).
Освен с политическата и научната си кариера Сендов е известен и с образователния експеримент "Проблемна група по образованието", наричан разговорно "Сендовската система", който инициира, докато е ректор на Софийския университет.
Тя е въведена експериментално в 30 училища след решение на пленум по образованието през 1979 г. Системата предлага нови методи на обучение, както и промяна в учебното съдържание по класове. Учебниците са големи и илюстрирани от Доньо Донев, автори на текстовете са писатели като Валери Петров и Марко Ганчев. От пети клас се учи програмиране, като за целта се използва популярният за образователни нужди език Лого. Новаторският образователен процес е замислен с цел демократизация на обучението, което да преминава с лекота под формата на игра и забавление. Въпреки това проектът среща неодобрение, най-вече от страна на някои родители и в интелектуалните среди, а заради включените произведения на Джани Родари е наречен "прозападен" и Съюзът на българските писатели организира подписка против проекта.
Макар да е безпартиен и син на "враг на народа", Сендов е избиран многократно за народен представител още по време на социализма. От 1986 г. е заместник-председател на Съвета за духовно развитие при Министерския съвет, както и председател на Съвета за наука. Парламентарната му кариера продължава и след 1989 г. в рамките на доминирани от БСП формации.
Благовест Сендов е роден на 8 февруари 1932 г. в гр. Асеновград в заможно многодетно семейство – трима братя и две сестри, от които Благовест е вторият по възраст. Баща му Христо Сендов е преуспяващ търговец, а майка му Марушка е възпитаник на Американския колеж в Самоков.
Още четиригодишен Благовест разбира механизма на назоваване на числата – разхожда се с часове в двора на къщата и брои. Записва до кое число е стигнал, за да продължи на следващия ден от там докъдето е стигнал. На 5 г., покрай по-големия си брат, се научава да умножава.
Баща му оценява неговите качества и през лятната ваканция , когато Благовест е едва на 12 години, го прави директор на приемателен пункт с 40 души работници. Тогава получава може би най-ценния съвет в живота си. Един ден загубва часовника си, скъпа и рядка вещ по онова време. Баща му казва: Благо, трябва да се научиш и да губиш.
През 1949г. завършва с отличие Асеновградската гимназия. Властите обаче не го пускат да следва поради буржоазния му произход. За разлика от мнозина други, той преодолява пречките с находчивост и много труд - напуска родния си град, работи около три години като щатен метач в отдел „Чистота” на Благоевски райсъвет в София и получава софийско жителство – това му осигурява възможността да постъпи в университета.
През 1952 г. започва да учи във Физико-математическия факултет на Софийския университет, специалност математика.
Необикновените му математически заложби се проявяват още в първи курс – приет е в студентския кръжок на проф. Тагамлицки, след като конструира контрапример на известна негова хипотеза. Още като студент пише и първата си научна работа, която е предложена за публикуване в Доклади на Съветската академия на науките от световноизвестния математик – акад. С. Н. Бернщайн. Завършва една година предсрочно с отличен успех. Печели конкурсите за асистент и за аспирант, но по политически причини не го назначават и го пращат на работа като учител.
Благодарение на едно писмо в негова подкрепа до тогавашния министър на просветата, подписано от професорите-математици във факултета, Сендов постъпва през 1958 г. като асистент в Катедрата по висша алгебра на Природо-математическия факултет на СУ. Само за 15 години стига до титлата професор, декан на Математическия факултет , ректор (1973-1979) на Софийския университет.
Автор е на над 270 публикации, от които 170 научни труда, 4 монографии, издадени в авторитетни международни издателства, написал е много учебници, книги, популярни статии.
Редом с научните изследвания Сендов популяризира и информатиката у нас – участва в телевизионни предавания, в пропагандирането на компютрите и приложенията на математиката, пише популярни статии, брошури, книги. Така изчислителната математика навлиза и в средното образование.
Големият учен получава достойно признание в Европа и света. Той е президент и пожизнен почетен президент (от 1985) на Международната асоциация на университетите (AIU), председател (1984-1992) и почетен председател на Международната федерация за обработка на информацията (IFIP), Вицепрезидент (1986-1990) на Международна програма по информатика на ЮНЕСКО, Член (1986-1990) на Изпълнителното бюро и Генералния комитет на Международния съвет на научните съюзи (ICSU), Зам-председател на Балканския математически съюз. Член на украинската академия на науките.
Член на Американското математическо дружество (AMS) и на Британското компютърно дружество.
„Много от демократичните принципи не работят навсякъде. Демокрацията е много хубаво нещо, но тя не може да бъде навсякъде. Например – в науката. Защо? Защото в науката един се сеща за нещо ново, а всички други знаят старото и са против него. Оказва се, че мнозинството в науката трябва да се съгласи с малцинството”, споделя в едно от последните си интервюта той. На въпроса как се произвежда елит, Сендов отговаря: „С натиск, а не с хленчене и галене. Със строго възпитание на труд и на честност”.
„Има един недостатък в управлението на НС – казва още Сендов преди две години. - Председателят де юре не е подчинен на премиера, но на практика е. Мисля, че когато председателят на парламента бъде избран, той трябва, както президентът, да излезе от партията, в която членува или да стане независим от партията, която го е издигнала. Министър-председателят трябва да идва с трепет в Народното събрание. С трепет! Министрите – също. А не да идват със самочувствието, че те са управляващите, а председателят на Народното събрание им е подчинен. Председателят би трябвало да е свободен да внася за разглеждане постъпили законопроекти, без да пита премиера. Сега не може. И аз не можех. Трябваше да се съобразявам с парламентарната група”.
Животът на Благовест Сендов е изпълнен с приключения и обрати, той ни най-малко не влиза в рамките на суховат учен, известен бе с чувството си за хумор, а в неговата компания никой не скучаеше.
