Видях страшното подземие, в което са изтезавали хора
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
С интерес прочетох писмото на д-р Васил Топалов в рубриката „Лична дрпама“. Върна ме назад във времето преди повече от половин век в родния ми град Перник. Породи и тягостни, ведри емоции.
В онези години родителите ни учеха на уважение и благодарност към лекарите, при които сме се раждали, благодарение на които сме се преборвали с една или друга детска болест. По улицата ги поздравявахме с респект. Още помня имената на пернишките лекари – д-р Ал. Цанков, д-р Ботушаров, д-р Кацарова, д-р Катранушков, акушерките Ташева и Векилова, д-р Церовски, д-р Тодоров, д-р Бегов, д-р Топалов. Отдавна не живея в този град, но в паметта ми са останали живи имената на добрите доктори от детството ми.
Аз също помня майор Гешанов, за когото д-р Топалов пише. Дали съм знаела в онова време с какво е свързано името му, не помня. Сигурно сме подочували страшни неща, за да се плашим от него, щом минеше покрай нас, децата. А и възрастните го поглеждаха с неприязън. После научих доста за личността му. Прочетох с изумление изповеди на концлагеристи от Богданов дол и „Куциян“. През 1958-59 г. току-що завършила, седемнайсетгодишна, работех в поделение 80700, чийто щаб се помещаваше в бившия концлагер „Куциян“. Точно там е бил комендант въпросният майор, който е треперел за собственото си дете, а десетки чужди деца е оставил без родителска грижа.
В щаба на поделението се започна ремонт. Когато изкъртиха дървения под на първия етаж, зейна дълбоко, тъмно и страшно подземно помещение. На нас, три момичета – чиновнички в щаба, ни наредиха незабавно да напуснем поделението и да се приберем у дома. Мистерия остана за мен какво се намери в това помещение, какво се изнесе от там и какво се зарови в близката гора. Все още има живи офицери и войници, които помнят случилото се в далечната 1958 г. Аз останах с твърдото убеждение, че точно там са изтезавали концлагеристите и че черното подземие е погълнало безброй човешки трагедии.
Преди десетина години моя приятелка ми повери трогателна лична драма. Даде ми да прочета малък бележник, принадлежал на баща и – концлагерист в „Куциян“ и в Богдановдол. Той дискретно, по обясними причини, споделяше с близките си, че имал силни болки в бъбреците. От написаното не личеше да му е оказвана медицинска помощ. Мислено свързах двата факта – закованото зловещо подземие и страдащия безпомощен концлагерист.
Изместих темата, подхваната от д-р Топалов, но аргуменктирах тезата си за уважението към благородните и хуманни личности и лошата слава, която като призрак следва свирепия садист и след смъртта му.
Магдалена Вучева, Дупница
