ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През 2012 г. Мохамед Матох се присъединява към Свободната сирийска армия (ССА). Година по-късно той дезертира, намирайки си работа във верига за бързо хранене в Алепо.
„Петима членове на нашето семейство се присъединиха към ССА. Сега двама са в Турция, след като бяха ранени, а двама други все още са със ССА“, казва той.
Матох, който е на 27 години, си спомня как и други негови приятели също са напуснали армията. Според него един от тях „е бил принуден да напусне заради неадекватното заплащане, което в най-добрия случай достигало до 18 000 сирийски лири (95 долара) на месец“. Самият Матох споделя, че неговата заплата е започнала от 8000 сирийски лири (36 долара) на месец, преди леко да се увеличи.
Ахмад Джалал, 21 г., командир на ССА, признава, че заплатите „могат да достигат до 50 долара на месец, но понякога не се плащат заради (липса) на подкрепа“.
ССА, която някога се възприемаше от международната общност като надеждна алтернатива на управлението на сирийския президент Башар Асад, страда от намаляване на редиците си заради значителният брой дезертирали тази година. Никъде това не се вижда толкова ясно, колкото в Алепо – вторият най-голям град в Сирия, където много войници на армията я напускат заради неадекватното заплащане, семейните си задължения и лошите условия, както самите те посочват.
През последния месец руската въздушна кампания срещу сирийските бунтовнически групи и отказът на ССА на руските покани да участва в преговорите допълнително отслабиха армията, повдигайки въпроса за мястото й в бъдещото уреждане на конфликта.
В сряда бяха публикувани плановете за нов руски мирен план. Предложението от 8 точки включва конституционна реформа за период от 18 месеца, който ще бъде последван от президентски избори. Според плана „определени опозиционни групи“ трябва да участват в преговорите във Виена, които трябва да се проведат в събота.
Формирана през август 2011 г. в началото на сирийската гражданска война, ССА се състои основно от дезертьори от сирийската армия. Групата е смятана като умерена в сравнение в ислямистките бунтовнически групи, които по-късно се появяват.
ССА започна да страда от неуспехи на бойното поле още през 2013 г., включително и от някои от ислямистките бунтовнтически групи в Северна Сирия. Това накара някои членове на американския комитет по разузнаването и администрацията на президента Барак Обама да загубят вяра в ССА.
Новият подкрепен от САЩ алианс между бунтовнически групи, наречен Демократични сили на Сирия (ДСС), започна да действа тази година и включва единствено групи, които се сражават срещу „Ислямска държава“, която от своя страна е обявила война както на режима, така и на бунтовниците.
Новият ДСС не включва в себе си ССА, която е фокусирана основно върху сражения с режима на Асад. Според наблюдатели обаче американската подкрепа все още не е намаляла.
„Не смятам, че САЩ са се оттеглили от групи, които и преди са подкрепяли“, каза Амар Вакаф, медиен коментатор и член на британското Сирийско общество.
Въпреки това изключването от ДСС може да доведе до по-нататъшната изолация на ССА. Вакаф отбеляза също, че „САЩ много силно се нуждае от някой, който да е на терена, да го подкрепят и да представлява сериозна заплаха за „Ислямска държава.
Въпреки че няма данни за точния брой на дезертьорите от ССА, в зоната около Алепо около 50 човека са напуснали групировката само през 2015 г, твърди Матох. По-малко са дезертирали тази година заради затварянето на границата между Сирия и Турция. Други напускат ССА заради своите семейства или заради условията на бойното поле.
“След засилването на бомбардировките срещу на (Алепо) бойците в обстрелваните зони трябваше да изведат оттам семействата си, чийто членове са били ранени или домовете им са били бомбардирани“, обясни командирът от ССА Джалал.“Бойците трябва да хранят семействата си и размерът (на заплатата) понякога не е достатъчен за живот“, допълва той.
Матох от своя страна си спомня за дните на бойното поле, които сраженията „продължават 12 часа при студ и прах навсякъде, след което се прибираме в базата гладни. След това си лягаме, ставаме и това се повтаря отново на следващия ден“.
Матох обаче не се страхува от отмъщение на ССА заради дезертирането си - повече от две години той не е свързан с нея. Спокойният тон на Джалал, когато говори за дезертьорите, също показва, че отмъщението едва ли е приоритет. Дезертирането обаче се отразява на силата на ССА.
„ССА се състои от нас 2050 фракции“, казва Колумб Страк, анализатор за Близкия изток и Африка на международната информационна компания IHS. Според него групите в състава на ССА от южна Сирия имат около 35 000 бойци. Той също така отбелязва, че определянето на броя им в Северна Сирия е по-трудно, тъй като групата е „много фрагментирана там“.
Уейн Уайт, учен във вашингтонския Институт за Близкия изток и бивш заместник-директор на близкоизточния офис за разследвания на американския Държавен департамент, е съгласен с това твърдение. Според него броят на членовете на ССА трудно може да се определи, но те са значително по-слаби от ислямистките бойци.
“ССА в сравнение с различните други бунтовнически групи като „Ислямска държава“ и фронтът „Ал Нусра“, както и останалите умерени ислямистки фракции, е относително слаба“, казва той.
Частите на ССА се различават по отношение на своята екипировка и готовност за сражения, допълни Страк. „Има малки местни фракции, които са въоръжени с AK-47, както и други, подкрепени от САЩ, които разполагат с танкове“, каза още той. Някои части се състоят от местни бойци и наброяват от 10 до 20 души, които не излизат от своите села, докато други фракции са значително по-способни и се състоят от бивши военни", допълва Страк.
Дезертьорите от ССО са често срещани в Алепо и Северна Сирия, особено там, където ислямистки групи като "Фронтът Ал Нусра“, свързан с „Ал Кайда“, са по-силни.
Уейн отдава относителната сила на ислямистките бунтовници на по-доброто им въоръжаване и спонсориране, както и на това, че Западът няма желание да предоставя средства на светските опозиционни сили. „САЩ и Западът все повече се съпротивляват на снабдяването на светски бунтовници с големи количества оръжия, тъй като се страхуват, че те могат да попаднат в ръцете на екстремисти“, казва още той.
Уейн също така допълни, че по-доброто финансиране, повечето оръжия и сила на ислямистките бунтовници водят и до „значително повече нови попълнения и дори до присъединяването сред 2012 г. на много умерени бойци към такива групи“, докато ССА в момента трябва да се справя с толкова много дезертьори.
Някои командири, свързани със ССА, са съгласни, че фрагментиране вреди на групата и отслабва нейният образ в очите на международната общност.
„Ние не сме обединени и затова няма да станем по-силни“, казва Сухиб, командир в коалицията „Джаиш ал Ислям“.“По мое мнение виждането на международната общност, че ССА е слаба и неефективна на терен е защото ССА се провали в това да обедини всички свои фракции“, казва той.
„Джаиш ал Ислям“ е част от Ислямския фронт – една от основните бунтовнически групи в страната и съюзник на ССА. Тя обяви сътрудничеството си със ССА, независимо от напрежението между тях от време на време. Сухаиб служи в един от отрядите на групата около Алепо.
В сряда обаче сирийската армия постигна нещо, което според много наблюдатели е военен пробив - тя си върна контрола върху военновъздушна база, която беше обсадена от „Ислямска държава“ от 2013 г.
„Армията и въоръжените сили елиминираха голям брой от терористите на „Ислямска държава“ и осъществиха контакт със силите, защитаващи летището Квейрс на изток от Алепо“, съобщи Сирийската информационна агенция.
Без да се вижда края на дезертьорството и разединението, както и на атаките от правителството и от другите бунтовнически групи, ССА е изправена пред трудни времена.
„Ако не работим заедно, ще умрем заедно“, казва Сухаиб.
Източник: БГНЕС, Репортажът на Адам Лусенте и Зухир ал Шимале е публикуван на сайта на "Ал Джазира"
