Последвайте ни в Google News Showcase
1. Покров Богородичен - един от най-тържествените празници на света Богородица - на 1 октомври 910 г. арабите нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911).
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица. Било събота срещу неделя. Църквата била пълна с народ.
В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял св. Богородица във въздуха. Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син. Развълнуван от гледката, св. Андрей запитал тихо ученика си:
- Виждаш ли, брате, как света Богородица се моли?
Епифаний отговорил:
- Виждам, отче свети, и се ужасявам!
Това видение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а след това и на целия град. По молитвите и покровителството на света Богородица арабите били прогонени от страната. А Църквата учредила празника "Покров Богородичен".
2. Св. Роман Сладкопевец - Преподобни Роман живял през петия и през първите десет години на шестия век. Той бил клисар в цариградската църква "Св. София”. Бил неграмотен, но се отличавал с добродетелен живот и с ревност към Църквата.
Цариградският патриарх Евтимий го обикнал за кротостта и благочестието му. На това завидели някои църковни служители. Присмивали му се, че бил неук. Казвали му, че щом не знае да чете, няма право да служи заедно с тях. За да го огорчат още повече, те направили опит да го изложат. На тържествената вечерня срещу Рождество Христово, в присъствието на императорското семейство и на огромно множество богомолци, те завели Роман в средата на храма и му дали богослужебна книга да чете. Роман нищо не можал да прочете. Засрамил се.
След службата той останал сам в просторния храм. Застанал на колене пред иконата на св. Богородица, молел се и плакал дълго. Късно през нощта, уморен от дългата и пламенна молитва, задрямал. Насън му се явила Божията Майка и му дала свитък. Заповядала му да го изяде. Пробудил се, изпълнен с неизказана радост. Почувствал, че разбрал Свещеното Писание и че душата му е пълна с дълбока мъдрост. Със сълзи на очи благодарил на своята небесна Учителка.
Рано на другия ден с весело сърце той отишъл в храма. По време на светата Литургия, която църковните служители трябвало подред да пеят, той застанал на средата и със сладък глас запял: "Днес Дева ражда Свръхестествения и земята поднася пещера на Непристъпния. Ангели с пастири славословят, а мъдреци със звездата пътешестват, защото заради нас се роди Отроче младо – Предвечния Бог!”.
Патриархът с почуда слушал песента. Когато Роман престанал да пее, извикал го при себе си и го запитал откъде е научил тая дивна песен. Роман разказал как го просветила небесната Учителка. Църковните служители се засрамили от своята постъпка и поискали прошка. Патриархът ръкоположил Роман за дякон. И той почнал да учи тия, които по-рано го укорявали в невежество. Св. Роман написал много кондаци, които и сега се пеят в църква. В 510 г. той починал в дълбока старост.
3. Св. Йоан Кукузел Ангелогласният (роден ок. 1280 - † между 1360 и 1375) - Този знаменит певец и композитор, преподобни Йоан Кукузел, живял през дванадесетия век. Той е по произход българин. Родил се в град Дирахий (или Дурацо, днес Дуръс в Албания).
Той оставил майка си вдовица в родния град и отишъл да се учи в придворната школа в Цариград. Проявил големи дарования. Заради прекрасния му глас и възхитителното му пеене императорът го обикнал и го назначил за пръв певец при своя двор. Своята скръб по родината и родната си майка преподобни Йоан изразил в оригинална композиция, която сам нарекъл “Полиелей на българката”.
Отегчен от суетата на столицата, тайно от императора, Йоан заминал за Атон. Влязъл като послушник в лаврата на преподобни Атанасий Атонски. Братята го приели като непознат прост човек и го назначили за пастир. По-късно, като узнали неговото изключително дарование, постригали го в монашество.
Като монах вече, преподобният си построил вън от манастира килия с малка църква в чест на светите Архангели. Там прекарвал в уединение първите шест дни на седмицата. В централната манастирска църква дохождал в неделни и празнични дни и пеел на десния клир.
Насън и в будни видения няколко пъти Божията Майка му изразявала своето благоволение. Веднъж дори го възнаградила за вдъхновеното му пение със златна монета. Намирал се в дремещо състояние, когато станало това. Щом се събудил, монетата се оказала в дясната му ръка. Тази златна монета стои и до днес, прикачена към чудотворната икона на св. Богородица в лаврата. Тая икона се нарича с неговото име “Кукузелиса”.
Преподобни Йоан Кукузел прекарал монашеския си живот в изумителни подвизи на съзерцание, молитва и пост. Удостоил се да предвиди деня и часа на своята кончина. Простил се с братята, причастил се със светите Тайни Христови. Помолил братята да погребат тялото му в построената от него архангелска църква и предал душата си на Господа с молитва и блажена усмивка на уста.
Починал на 1 октомври, денят на Богородичния покров. Светата църква го е канонизирала като светец. Съставени са му служба, молебен, канон и акатист, които са преведени на старобългарски език.
