СВЯТОСТ И ВЯРА: Света преподобна Макрина е сестра на едни от най-великите светци
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1. Преподобна Макрина била най-голямата дъщеря на своите благочестиви родители Василий и Емилия и сестра на св. Василий Велики, св. Григорий Нисийски и св. Петър Севастийски.
Света Макрина оставила света, станала монахиня и се подвизавала свято, благотворила и засияла в небесна радост, предала на старост Богу дух в 370 година.
2. Преп. Дий - родината на преподобния Дий била Антиохия Сирийска. Той произлизал от родители християни. Бил възпитан в благочестие. От млада възраст започнал да извършва постнически подвиг, наставен от боговдъхновени мъже към добродетелен монашески живот.
Много се борил с невидимия враг – дявола, и с по-близкия враг – собствената плът, въвеждаща душата в съблазън. Побеждавал дявола с постоянна молитва, а плътта си надвивал с пост и бдение; и с много други трудове по всякакъв начин умъртвявал земното си тяло, като подчинявал плътта на духа.
Той се хранел малко, и то не всеки ден, а през ден или два, а често и цели седмици изкарвал без храна и без сън.
Като покорил себе си с такова въздържание, като победил духовния враг, той достигнал високата степен на безстрастния живот и станал чисто жилище на Светия Дух; в него се вселила Божията благодат и той станал човек силен и на дело, и със слово – правел чудеса, упътвал мнозина към спасение и чрез него се славел небесният Отец.
Той живял дълго време в Антиохия, след което Бог във видение му наредил да отиде в Константинопол, за да принесе още по-голяма полза на хората.
Със силата и съдействието на Всесилния Бог преподобният извършил много други чудеса, но те са останали неизвестни за нас, защото, поради отдалечеността във времето и в резултат на различните, често случвали се гонения срещу Църквата и разорения на Цариград, много книги били унищожени и за преподобния Дий до нас е достигнало малко.
Преставил се в Господа нашият преподобен отец Дий. Императорът и патриархът пожелали да пренесат честното му тяло в града, за защита на града, но монасите предали неговия завет да не полагат тялото му никъде на друго място освен в манастирската гробница.
Като не смеели да нарушат завета на стареца, те изпълнили волята му и достойно го погребали в неговата обител.
