СГЛОБКАТА В ДЕЙСТВИЕ! Изтупват ни като брашнен чувал - плащаме солено за последната прищявка на Денков и Асен
Последвайте ни в Google News Showcase
Изненадващото предложение на Министерство на образованието и науката за премахване на таксите за обучение по държавната поръчка на студенти и докторанти в държавните висши училища променят финансовия модел на системата в посока финансиране с трансфери от държавния бюджет без прякото участие на студентите.
Данъкоплатецът вече ще плаща изцяло услугата висше образование, без това да е съпроводено с допълнителни гаранции за ефективност, адекватност на развитието и потребностите на икономиката и по-високи образователни постижения и придобити умения, пише в свой анализ Институтът по пазарна икономика, цитиран от "Труд“.
Потребителят пък – студентът – ще има по-слаб стимул да следи и търси по-добро качество, да прави разумен и добре обмислен избор за професия и да завършва започнатото образование.
Собствените приходи на държавните висши училища от продажба на услуги – в голямата си част това са таксите за обучение на студенти и докторанти – съставляват между 30 и 40% от общите им разходи, като делът през последните години намалява.
Смисълът на таксите е да са независим от държавата източник на приход за университетите и косвено да влияят върху потреблението на услугата – като намаляват, поне до известна степен, участието в системата на по-ниско мотивирани студенти и такива, които искат най-вече да се възползват от статута на студент и от допълнителните предимства, които той носи.
Плащането от джоба също така увеличава вероятността (поне на теория) студентите да се вълнуват повече от услугата, която получават.
Размерът на самите такси за обучение обаче не е значителен. По данни от доклада на министъра на образованието средният размер на годишната такса за 2023-2024 година е 1050 лева. Месечната минимална работна заплата в страната в момента е 933 лева. Много по-голям ефект върху избора на висше образование са разходите за издръжка по време на следването, които са относително високи за студенти от семейства с ниски доходи, но този проблем не се адресира в мотивите на предложения проект на ЗИД на ЗВУ.
Ниските такси до момента не са довели до задържане на студенти в България или до допълнително привличане на студенти от ЕС, така че не се очаква премахването им да има значителен ефект в тази посока, освен в някои редки случаи.
Може ли да има друг подход към финансирането на висшето образование у нас? Да, ето какъв:
Увеличаване на участието на студентите във финансирането на услугата и постепенно оттегляне на държавата от модела – увеличението на таксите за сметка на трансферите е ключово и ще доведе до овластяване на студентите и повишаване на търсенето на качествено висше образование. То ще повиши отговорността на студентите при избора и по-ясна мотивация в решението дали да учи и къде. Същевременно това ще доведе до увеличаване на конкуренцията между ВУЗ-овете за студенти и ще оказва натиск върху таксите надолу.
Ролята на държавата да се концентрира върху изграждане на система за ранно откриване, оценка и заплащане на обучението на студенти с финансови затруднения – например под формата на стипендиантска програма.
Подобряване на системата за акредитация и оценяване на качеството на университетите и професионалните направления, извършвана в момента от Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА), в посока на: включване на външни експерти при оценяването на ВУЗ, включително представители на бизнеса; вземане предвид на мнението на студентите; по-силен акцент върху данните, предоставяни от Рейтинговата система на висшите училища; въвеждане на ясни правила, при които държавата да се оттегля от финансирането на определени университети – например при съдебно решение за извършени системни нарушения и/или престъпления
