СГЛОБКАТА В ДЕЙСТВИЕ! Кабинетът "Денков-Габриел“ с ново безобразие - чертае план как да превърне България в…
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Управляващите проучват как България да бъде превърната в ядрено гробище. Официално беше представен анализ за радиоактивните отпадъци и приемането им от обществото, който е подготвен от членове на Съвета за икономически анализи към Министерския Съвет.
Фокусът на анализа е върху това как да бъде избрано място за хранилище за дълбоко геоложко погребване без да бъде предизвикана силна съпротива от местното население, посочва в свой анализ "Труд“.
Досега отработеното ядрено гориво от АЕЦ “Козлодуй” се връщаше в Русия и България нямаше ангажимент за неговото дългосрочно съхранение. Но предстои замяна на руското ядрено гориво с ядрено гориво на американската компания “Уестингхаус” и на френската “Фраматом”, което поставя въпроса какво да бъде правено с отработеното ядрено гориво.
В момента в България, както и във всички други страни, съхраняващи радиоактивни отпадъци, съответните хранилища са с временен характер, пише в анализа. “Налице е научен консенсус, че от икономическа гледна точка, както и от гледна точка на безопасността, тези временни решения не са оптимални. Специализираните анализи по отношение на високоактивните отпадъци сочат, че дългосрочно решение, осигуряващо необходимата безопасност, е т. нар. дълбоко геоложко погребване - хранилище, изградено на стотици метри под земната повърхност, което след “запълване” се запечатва”, гласи подготвеният анализ.
Но авторите на документа признават, че “опитът на други страни сочи, че плановете за такива постоянни хранилища могат да предизвикат силна съпротива от страна на местното население. Подобна съпротива в отделни случаи е довела до прекратяването на подобни проекти”. Затова анализът търси варианти как да не се стигне до това.
В анализа са посочени различни варианти какво да бъде предложено на местното население в района, който ще бъде избран за съхранение на радиоактивни отпадъци, за да не протестират. “Повишаването на нивото на одобрение на подземни хранилища би могло да бъде постигнато с използването на различни варианти на ефективни икономически стимули”, пише в анализа. Например на местната общност може да бъде предложено данъчно облекчение - освобождаване от плащането на данъци през следващите 20 години, посочват авторите на доклада.
“Икономическите стимули за местната общност освен парични обезщетения могат да включват и подобряване на инфраструктурата, стимулиране на местната икономика и местния пазар на труда и пр. На практика следва да бъдат взети под внимание и аргументите против изграждането на хранилища за радиоактивни отпадъци, като например рисковете, свързани с общественото здраве, недоверието в държавните институции, възможни негативни ефекти върху местната икономика, идентичност и т. н., така че да бъде предложена адекватна компенсация на местното население”, пише в доклада.
По данни от 2019 г. около десетина европейски държави са стартирали в някаква степен изпълнението на програми за дългосрочно съхраняване на високоактивни отпадъци в хранилище за геоложко погребване, като България не е сред тях.
“Все още в нито една държава не се осъществява дългосрочно съхранение на високоактивни отпадъци, като изглежда, че първата държава, която ще пусне в експлоатация дълбоко геоложко хранилище, е Финландия”, пише в доклада.
Авторите на анализа признават, че “е твърде вероятно държавите, които първи успеят да изградят такива съоръжения, да се сблъскат с неочаквани проблеми и разходи. В този смисъл, онези държави, които възприемат изчаквателна позиция с мисълта да използват наготово натрупания опит, биха могли да оптимизират разходите и рисковете, с което да реализират и значителни спестявания”. Но посочват, че следването на такава стратегия от всички държави би довела до задълбочаване на проблема.
