СЕДЕМ СЕДМИЦИ ПРЕДИ ВЕЛИКДЕН: Започва Великият пост и честваме велик светец, прославил се с живота и подвига си
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1. От днес, седем седмици преди Великден и ден след Сирни заговезни, започва Великият или Великденският пост. Този пост е най-важният от четирите постни периода през годината. През тази година Възкресение Христово (Великден) е на 2 май.
Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни (най-вече на тези от животински произход) не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.
Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.
Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение - на 25 март. Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.
През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. На вечерните богослужения, които са различни от тези през останалото време на година, от понеделник до четвъртък се чете Покайният канон на свети Андрей Критски.
През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - Преподобната Мария Египетска - ярък пример за покаяние.
Съботата от шестата седмица (Лазаровден) на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар - Иисус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.
Шестата неделя (Цветница, Връбница, Неделя Вайа), е посветена на тържественото влизане на Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
2. Св. свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски (ок. 70/80 - ок.156/167 г.) - той бил ревностен проповедник на вярата Христова, имал дар на чудотворство и изцерения на болести. Светителят бил един от Апостолските Мъже. Неговият ученик св. Ириней Лионски и Евсевий Кесарийски в своята "Църковна история" свидетелстват, че св. Поликарп бил ученик на апостол Йоан Богослов.
В продължение на много години бил (вторият) епископ на Смирна (Мала Азия). Св. Ириней разказва, че за епископ го поставили самите апостоли.Сам св. Игнатий Богоносец, при запознанството си с тогава младия Поликарп, му завещал следното: "Както на кормчията са нужни ветрове или на застигнатия от буря - пристан, така в днешното време си нужен ти, за да достигнем Бог".
Св. Поликарп бил свидетел на мъченическата смърт на св. Игнатий. След смъртта му той, по думите на блажени Йероним, станал "вожд на цяла Азия". Сред многото други сведения за него, св. Ириней разказва, че към края на живота си св. Поликарп пребивавал известно време в Рим и обърнал много еретици.
Особеното положение на св. Поликарп било и главната причина за неговата мъченическа смърт: езичниците в Смирна го повели към кладата, защото го смятали за баща на християните и развратител на Азия.
Св. Поликарп изпращал много послания до съседните църковни общини. От тях е запазено в цялост до днес неговото "Послание до филипийците". В древност посланието било високо ценено, а по свидетелството на блажени Йероним, в някои църковни общини било четено и по време на богослуженията. По настроение и време на написване то е близко до посланията на св. Игнатий Богоносец.
3. Преп. Александър, първоначалник на обителта на незаспиващите (ок. 430 г.)
