ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Земетресенията край северните брегове на остров Нова Гвинея не са рядкост. Те се случват на границата между Австралийската и Тихоокеанската плочи, в нейната западна част. Дължината й от Индонезия и морето Банда до Източна Нова Гвинея е около 2000 км. Тази граница се нарича конвергентна. Така се означава бавното приближаване на двете плочи една към друга. В резултат, една териториална ивица от северна Нова Гвинея се скъсява и издига. Едновременно настъпва отдалечаване на Тихоокеанската плоча при контакта й с Нова Гвинея от север. Относителната скорост на движение между плочите на Австралия и Тихия океан е около 11 сантиметра годишно. Доминиращо придвижване към североизток довежда до издигане на планинските масиви на Нова Гвинея с 2 до 8 милиметра в годината.
Днес, малко след 10 часа българско време (17:09 в епицентъра) в участък по границата между Австралийската и Тихоокеанската плочи, е регистрирано умерено земетресение, съобщи Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, бивш ръководител на секция „Сеизмология” в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН), предаде "Фокус".
Както оповести Агенция „Фокус”, магнитудът на земетресението е 5.6. Епицентърът, локализиран в световните сеизмологични центрове, е в акваторията на морето на Бисмарк. Сеизмичният източник не е дълбоко разположен и не повече от 42-43 км го делят от най-близкото крайбрежно селище Уевак; Уевак е главен град на провинция Източен Сепик. Центрове и медии не съобщават за ефектите от това земетресение. Изчислителната стойност на интензивността на сътресенията по крайбрежието на Папуа Нова Гвинея не надминава 6 степени по 12-степенната скала. Като се има предвид, че къщите в Папуа Нова Гвинея се строят предимно от дърво, повреди могат да се изключат.
През последните 3 десетилетия край северните брегове на Папуа Нова Гвинея са станали не по-малко от 6 земетресения с магнитуд от 6.3 до 7.6. Най-мощното сред тези земетресения се случва през септември 2002 година. Епицентърът му е в акваторията на море Бисмарк, на около 100 км в западна посока от днешното събитие по протежение на междуплочовата граница. Трусът предизвиква неголямо цунами – с височина на вълната 1-3 метра, която прониква само на няколко метра в сушата и не нанася значителни щети. Земетресението се последва, обаче, от поне 6 афтершока с магнитуд около 5.0. Такива земетресения са в състояние да увеличат щетите, нанесени от първия удар. В крайна сметка, засегнати са домовете на 873 семейства, от които разрушени около 520 храстови жилища и повредени други 200. През 1998 година земетресение с магнитуд 7.1 става на 215 км западно по границата между Австралийската и Тихоокеанската плочи (приложената илюстрация маркира днешното събитие и земетресението през 1998 г.; останалите земетресения с магнитуд 6.3 и по-висок са между тези два епицентъра). Епицентърът е пак в акватория, на 25 км от градчето Ейтапе, провинция Западен Сепик. Тогава районът на Ейтапе е достигнат от неочаквано фатално цунами. Вълни със средна височина 10.5 метра отнемат живота на повече от 2200 души, 500 други се смятат за изчезнали, хиляди са ранени, около 9500 жители остават без покрив. Цунамито, което връхлита крайбрежието, е породено от масивно подводно свлачище, предизвикано от сътресенията. Това събитие подтиква учените към задълбочени изследвания на цунамигенния потенциал на земетресенията. В резултат днес се знае, че дори неголеми земетресения могат да предизвикат големи цунами, ако провокират подводни свлачища.
