Секретно дело на МВР „Гном“: Атанас Атанасов разработва Андрей Райчев, Никола Филчев, жената на Петър Стоянов, Кирил Добрев. Фабрикува компромати за Богомил Бонев. Подава на "Капитал" оперативни данни за брата на Филчев. Прикриват 8 автоинцидента с него (УНИКАЛНИ ДОКУМЕНТИ)
Последвайте ни в Google News Showcase
Секретни документи от разработката "Гном" за Атанас Атанасов в МВР разкриват истината за днешния лидер на "Демократична България" и причините за поведението му в политиката.
ПИК се сдоби с тях от свои източници, те се пазят в редакцията. Данните са събирани от колегите му по време на кариерата му в МВР и службите и са част от досието му. Подробностите са повече от шокиращи и ги публикуваме без редакция.
В първата част вече подробно описахме шеметната кариера на Атанасов в силовите структури, както и отношенията му с фирми от корупционен характер.
Във втората част от разработката за Атанасов ще видите ролята на неговата съпруга (с днешна дата вече бивша), отношенията му със силовите структури, рекетът и незаконното подслушване на неудобни политици, както и афинитета му към апетитни имоти в София.
Атанас Петров Атанасов е роден на 17 май 1959 година в с. Батин, Русенска област. Завършил техникума по речно корабоплаване и корабостроене – Русе, след което работил като пом.-локомотивен машинист – депо Русе.
Завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с магистърска степен по право през 1987 година. Бил е стажант – съдия в Русенския окръжен съд.
От 1988 до 1992 г. е прокурор в Разградската окръжна прокуратура.
На 6 януари 1992 година е назначен за директор на Регионалната дирекция на вътрешните работи в Разград. Освободен от заеманата длъжност на 1 ноември 1995 г. и започнал работа като адвокат на СИК в Разград.
Назначен за секретар на Министерството на вътрешните работи на 17.02.1997 г. и преназначен с указ на президента за Директор на Национална служба „Сигурност“ на 8 септември 1997 година.
Женен с две деца.
Съпругата му Анелия Атанасова е юрист и член на Българо-американската фондация „Темели“. Била е ръководител на СДС в Разград и кандидат-депутат на парламентарните избори през 1997 г. (включена на избираемо място в разградската листа на СДС, но впоследствие е изместена на по-задна позиция от Никола Николов и Гюнер Тахир. Озробена от това, инспирира серия от статии против Николов в местния печат. За да тушира конфликта, Йордан Соколов я привлича на работа в адвокатската си кантора в София, но бързо напуска, поради несработване с останалите служители).
Амбициозна, силно конфликтна и изключително користна. В качеството си на ръководител на СДС в Разград е оказвала въздействие срещу високо възнаграждение за намаляване оценката при приватизацията на фабриката за олио в Попово и фабриката за цветно стъкло в Разград (продадена на турска фирма, с която семейство Атанасови поддържат близки връзки).
Като юрист работи в тясно сътрудничество с адвоката Чобанов (зам.-шеф на СДС в Разград към май 1998 г.) Дейността им е ориентирана към даване на правни консултации по продажби на предприятия и др. дейности, свързани с приватизационните процеси в регион Разград. (По информация от Разград в работата си използват измами и мошеничества – само от консервния завод в Разград двамата са си поделили хонорари от порядъка на 20-30 милиона стари лева).
Има силно влияние над съпруга си и е водещата фигура в семейството. Поведението на Атанас Атанасов също е силно користно ориентирано. Безогледен в действията си по израстване в службата и личното устройване. Понастоящем се заявява като яростен антикомунист, но в нетрезво състояние е споделял пред свой колега, негов заместник в НСС, че е кандидатствал за БКП и „ако Десети ноември се беше забавил два месеца, сега щях да съм партиен член...“.
Базата от полезни за него контакти и връзки започва да изгражда като районен прокурор в Разград. Назначаването му направо за директор на РДВР-Разград става по настояване на лидери от ДПС. Данните са, че кандидатурата му за регионален директор е лансирана чрез Йордан Соколов, включително и по искане на Митко „Златаря“ от Разград (известен в региона иманяр, воден на разработки, разследван и задържан за измами, иманярство и др., в периода 1990 -1991 г., дарил на Соколов ценни златни накити и предмети). Впоследствие между Атанасов и Йордан Соколов се установява изключително стабилна връзка на политическа и бизнес основа и преди всичко с оглед обезпечаване интереси, свързани със:
- създаване на общи политически и бизнес-контакти с турски фирми („Пента“, представителя на ф. „Коч Холдинг“ в България и др. )
- бившият завод за антибиотици в Разград. Налице са данни, че Атанасов е манипулирал назначена ревизия в завода във връзка с отклонени значителни средства за партийни нужди преди неговата приватизация от „Балканфарма“.
- овладяване и съвместно контролиране на обширни масиви от пшеница, слънчоглед и царевица в районите Исперих, Сеново и др. (Бойко Антонов Обретенов от Разград, роден на 03.11.1958 г. член на Съвета на директорите на местната кабелна телевизия – „Евроком АБЦ“ – АД, е лицето отговарящо за бизнеса на Соколов в Североизточна България).
С преназначаването на Атанасов за директор на НСС стартира плътното ориентиране дейността на дирекцията към обслужване на политическите и икономически интереси на управляващия елит от СДС. Като директор на НСС Атанасов безотказно и стриктно изпълнява спуснатите потилически поръчки. Предприемат се мащабни атаки срещу конкретни икономически структури и обекти („Мултигруп“, руските бизнесмени и др., в т. ч. РДВР- Разград поради прекомерно активизиране на дейността по пресичане на контрабандните канали и получените от оперативния състав сигнали за обслужването им от сини активисти, както и отклоняване на значителни средства за черните каси на СДС).
В същото време постъпващи сериозни сигнали за неправомерни действия от страна на свързани с управляващите лица и икономически структури целенасочено се игнорират и не се предприемат действия за тяхното изясняване (Славчо Христов от „Олимп“, Суди Озкан, въпреки убедителните данни за съпричастност към криминални организации и др.).
Значителна част от силите на НСС Атанасов ангажира за поставяне под оперативен контрол поведението на политически опоненти и висши държавни служители с рисково за СДС поведение, а именно:
- Андрей Райчев – социолог, тогава член на ръководството на БЕЛ и съпруг на журналистката Виза Недялкова:
- гл. прокурор Никола Филчев
- председателя на Върховния касационен съд Румен Янков
- столичния кмет Стефан Софиянски
- вицепремиера Евгени Бакърджиев
- председателят на ДП Александър Праматарски (информиран за водената му разработка през есента на 2000 г., Праматарски е реагирал изключително остро пред Иван Костов и е настоял да бъде запознат със събраните за него материали)
- сина на покойния МВР-шеф Николай Добрев – Кирил
- съпругата на президента Петър Стоянов (разработката обхващала периода, в който Антонина Стоянова е била на работа в българското посолство в Лонсон), и др.
В края на 1999 г. провеждането на оперативно-технически мероприятия спрямо специални обекти и квартири без нужните законови санкции на съдебната власт е регламентирано с инструкция № I-34 от 12.11.1999 г., подписана от шефа на НСС ген. Атанас Атанасов (анулирана с насрещна инструкция през октомври миналата година също от него). Заявителят на мероприятията – в случая самата НСС, е използвал заявление образец № 1, приложено към инструкцията, което по принцип е изготвял ген. Атанасов. За „съгласен“ се е подписвал най-често шефът на Службата за оперативно-технически мероприятия (СОТИ) полк. Стоянчо Арангелов, а последен в йерархията, изземащ функциите на съдебна власт, е стоял с парафа си ексглавният секретар на МВР ген. Божидар Попов.
Успоредно с това НСС се използва за провеждане на мероприятия по дискредитирането на конкретни политически и управленски фигури. Прилаганият способ е събиране и опосредствано огласяне на компрометираща информация с оглед тяхното неутрализиране и изгодно моделиране на поведението им. Примери:
- огласяване неправомерна дейност на бившия вътрешен министър Богомил Бонев чрез целенасочено подхвърляне на пресата на изготвен в края на 1999 г. „строго аналитичен“ доклад на НСС, в който „корупцията е разгледана като заплаха за националната сигурност, а не като обикновена корупция, която съществува навсякде по света“. Докладът е публикуван във в. „Дума“, но с копия от него са разполагали почти всички основния издания.
- изготвяне в НСС и разпространяване на дискредитираща биографична справка за президента Петър Стоянов в началото на 2000 г. През есента на с. г. документът непредвидено попада в служба „БОИ“ чрез негласен сътрудник. Тогавашният началник на службата Румен Паров предава справката на ген. Атанасов, който видимо притеснен и объркан първоначално отказва да я приеме. Впоследствие назначава формална вътрешна проверка за установяване на автора, която приключва без резултат. Копия от справката Румен Паров предоставя и на зам.-министъра Явор Хайтов и бившия главен секретар Божидар Попов, въпреки уговорката му с ген. Атанасов да се прикрие наличието й в НСС
- предоставянето на Атанасов на издателите на „Капитал“ и „Дневник“ на компромати за брата на главния прокурор - Ангел Филчев. Според постъпилите данни задачата е поставена от премиера Иван Костов пряко на Атанасов, да се събере компромати срещу главния прокурор предвид опасното активизиране на прокуратурата в периода преди изборите. Заведената в НСС разработка се е пазела в касата на главния секретар на МВР Славчо Босилков и е излязла от нея по нареждане на премиера.
Политиката на целенасочено използване на спецслужбите при изпълнението на специални поръчки практически се регламентира със създаването на Съвета за национална сигурност към МС. Той дава възможност на премиера да установи практиката директорите на тези служби да му докладват пряко и съответно да получават от него оперативни задачи.
Резултат е информационен, функционален и структурен дисбаланс в системата на МВР. Процесът се превръща в разрушителен с изострянето на клановото противоборство, което провокира ожесточени битки за надмощно присъствие в службите. Това е една от причините за отстраняването на Богомил Бонев. Създадената ситуация се използва от Атанасов, който винаги е търсил възможност за пренебрегване на вътрешния министър.
Обстановката неблагоприятно се изменя след избухването на скандала „Филчевгейт“. След пролетта на 2000 г. Костов е почти склонен да приеме исканията на съветника си Славчо Босилков за освобождаването на Атанасов, на което се противопоставя Соколов.
Силен аргумент за запазването му е и обсебената от него възлова роля в разчетените политически игри в предизборния период и липсата на подходящо лице, което да го замести. Това определя противоречие в публичното отношение на Костов към него – признание, че шефът на контраразузнаването Атанас Атанасов носи отговорност за нерегламентираното послушване на главния прокурор Никола Филчев, успоредно с това, че не следва да я понесе, защото тази дейност не влиза в ресора му.
За туширане на създаденото силно обществено недоволство е жертван Божидар Попов. Едновременно с това се дава възможност да изтече информация за започнала тематична проверка в НСС за съставяне на пълна картина по официалните и негласни задачи, по които е работила службата. Самият Атанасов предупреждава близките до него служители, че „се налага да се оттеглят за известни време“. Проверката приключва без последствия за ръководния екип на НСС.
Личностна характеристика
По характер Атанас Атанасов е себелюбив, тщеславен, амбициозен, непочтен и злобен. По тази причина отношението на подчинените му към него е крайно негативно и подигравателно (известен с прякора „Джуджето“).
Според служители на МВР, работещи с Атанасов и лекари от болницата на МВР, генералът има категорични симптоми на психична неуравновесеност, комплексираност и изблици на ярост.
В нетрезво състояние е склонен към разгласяване на секретни данни с цел самоизтъкване (споделял е пред приятели за лидер на ВМРО, че е агент на НСС, че посещението на Хашим Тачи в София е било с цел съгласуване с ръководството на СДС на канал за наркотрафик през България, парите от които отиват в касата на СДС, че за Богомил Бонев е имало образувана прокурорска преписка във военна прокуратура, която е укрита от премиера Иван Костов и др.).
Безогледен при бораването с държавно имущество и средства. В МВР се коментират разточителните ремонти за подновяване на кабинета на Атанас Атанасов в НСС – МВР през лятото на 1999 г.
През 1997 г като секретар на МВР е бил на лятна почивка със семейството си в станцията на МВР в Созопол. До там и обратно е пътувал със служебния автомобил „Крайслер“. По време на почивката се е придвижвал всеки ден до плажа с автомобила с поставена синя лампа и е паркирал колата на плажната ивица, което е предизвикало силно негативни коментари сред летуващите. През следващата 1998 г. продължава редовните си частни, най-често семейни пътувания до Разград със служебен автомобил.
До лятото на 1998 година са били засечени 8 автопроизшествия на Атанас Атанасов със служебен автомобил. Не му е търсена финансова отговорност, случаите са запазени в тайна, документация не е правена или запазвана.
Освен закупения апартамент на ул. „Фр. Жулио Кюри“ 17 (180 кв.м.) сем. Атанасови притежават още два апартамента в София, които се водят на името на майката на Анелия (Станка Йорданова, родена в с. Кривия):
- ул. „Гладстон“ 58, ет. 5 (две входни табели – на Петър К. и адвоканската кантора на Анелия Атанасова)
- пл. „Славейков“ 9, ет. 4 (бивша собственост на сержант от V РУ-МВР)
