Последвайте ни в Google News Showcase
Комуникацията е най-важното нещо в леглото! Според експертите обаче трябва да се избягва споменаването на някои думи.
Невинаги е лесно да се говори за потребности и граници. Затова понякога е полезно да се вслушваме в съветите на експерт, в случая на секс терапевта д-р Росара Торизи от Института по секс терапия в Лонг Айлънд. Тя обяснява защо някои думи имат отрицателен ефект, докато други предразполагат към открит разговор.
Избягвайте „никога“ и „винаги“
„Винаги аз съм инициатор на секса“ или „Ти никога не искаш…“ Прекалено често се използват думичките „винаги“ и „никога“.
Д-р Торизи ги нарича „бариерни думи“, понеже пречат на изчерпателната и задълбочена комуникация. Освен това не отразяват правилно действителността, защото обикновено е нереалистично някой да прави нещо винаги или никога. Когато употребявате тези думи, всъщност искате да предизвикате определена промяна у другия, но постигате точно обратното: отнемате му възможността да израства и да се развива. А това обикновено води до спор, вместо до конструктивен разговор. Затова терапевтите съветват да обяснявате от своя гледна точка защо определено поведение ви обижда и какво според вас може да помогне.
Вместо това използвайте
Думата, която оставя достатъчно пространство за двамата партньори, е „може би“. Дори ако отначало звучи така, сякаш някой не знае какво иска или се страхува от решения, според д-р Торизи тя е страхотно помощно средство. Отваря нови пътища, вместо предварително да ги блокира.
Ако например партньорът ви иска да изпробва в секса нещо ново, което никога досега не сте правили, може да отговорите с многозначително „може би“. Този отговор може да сложи началото на откровен разговор какво харесва или не харесва всеки от двамата. Според д-р Торизи за пълноценния полов живот е особено важна и думата „комперсия“, която се отнася до състоянието на щастие, породено от щастието на другия, и в действителност означава „обратното на ревността“. Защото споделяме радостта на партньора или партньорката, дори ако не сме преки участници в нея.
Понятието идва от областта на полиаморията, но Торизи смята, че може да се пренесе и върху по-тривиални всекидневни ситуации. Например ако се радвате, когато той или тя предприема нещо забавно с приятели или е ентусиазиран/а от хоби, което не споделяте. Понякога чувството на съпреживяна радост се поражда автоматично, но ако не е така, според Торизи би трябвало да го упражнявате.
