СЕНЗАЦИОННИ РАЗКРИТИЯ! Топ ченге: Бойко Рашков е ловувал, ял и пил с поръчител на убийството на Луканов
Последвайте ни в Google News Showcase
Въобще не ме учудват действията на Бойко Рашков. Той цял живот се бута да е на върха, да ръководи. Не мога да правя оценка какво се е случвало, но това, което се публикува, вероятно е вярно, а и на снимките се вижда с какви хора е заобиколен. Рашков ми е „любимец“ и следя нещата, свързани с него, както и изказванията му по разни сайтове. Той говори с часове, обяснява колко е велик, какво бил направил и разкрил. Конкретни имена обаче не казва. Това коментира пред в. Филтър топ ченгето Ботьо Ботев, известен с работата си по убийството на бившия премиер на България Андрей Луканов.
Познавам Бойко Рашков много отдавна, още като следовател от Трето РПУ. Той беше шеф на Националното следствие, когато се работеше по убийството на Луканов, но се обърна срещу колегите, за да задоволи егото си, а и интересите на определени политически кръгове, които искаха делото да се провали. Делото „Луканов“ е престъпление срещу държавността на България и срещу цялата правосъдна система.
Работил съм по тежки убийства почти в цялата Западна Европа. Трябва да ви кажа, че такъв случай като мащаб на работа по убийството на Луканов няма, твърди Ботев.
За убийствата на Алексей Петров и на Нотариуса той казва, че дори посетил местопрестъплението, когато е убит Алексей Петров, от любопитство.
"Според мен мястото на екзекуцията беше избрано перфектно. Това беше трети опит за ликвидирането на Алексей Петров. На първия бях на огледа на басейна „Спартак“. Там нещата също бяха много добре обмислени и подготвени. Извършителят тогава си беше направил две леговища. Знаете ли кой пръв отиде на огледа след този опит за убийство? Главният прокурор Никола Филчев. Той трепереше над Алексей Петров, беше като орел над него да го предпазва. Такива бяха взаимоотношенията им.
В крайна сметка имам мнение за убийството на Петров и съм категоричен, че причините са икономически, а не политически", смята топ криминалистът.
Когато стана убийството на Луканов, Бойко Рашков беше директор на Националното следствие и дойде на огледа. Към онзи момент нищо лошо не мога да кажа за него, държа се професионално. На огледа беше и Богдан Карайотов, изключително принципен и много добър следовател. Почти по всички тежки случаи сме работили заедно с него, спомня си Ботев.
Още на втория-третия час след убийството се обади тогавашният вътрешен министър Николай Добрев и нареди да направим план как да действаме. Беше безумно да ни карат да правим такова нещо, при положение че убийството е станало току-що, всичко ври и кипи, трябва да се правят огледи. В крайна сметка беше създаден щаб, ръководен от един от секретарите на МВР, в който влизаха представители на всички специални служби.
Ние имахме реална следа – оръжието, с което беше извършено убийството. Много бързо установихме, че с този пистолет е застрелян преди това украинският гражданин Сергей Шанин. Лично аз не допусках, не вярвах, че може да се случи такова нещо, защото е нелогично този пистолет да се използва и при едното, и при другото убийство.
Още на първия-втория ден вече бяха ясни противоречията на Румен Спасов и на Андрей Луканов или по-точно сблъсъкът между групировката „Орион“ и на крилото в БСП, което се представляваше от Луканов. Тогава съвсем официално Спасов беше призован да даде показания. И до днес си спомням точните му думи: „Аз не мога да не се радвам, че Луканов е мъртъв, защото враждата между нас е още от деца, но не съм го убил“. Спасов смяташе, че Луканов е виновен за смъртта на баща му Мирчо Спасов, починал под домашен арест един месец след като срещу него започна делото за лагерите. От друга страна, Румен Спасов беше усетил, че до Луканов достига информация за престъпната дейност на негова групировка, която беше близка до властта.
Има един съществен детайл. В приятелски разговор Луканов споделя с Румен Петков, че Румен Спасов е говорил с директора на Национална служба „Сигурност“ Юлий Георгиев и го е молил да проведе разговор с него да се помирят. Георгиев поема тази инициатива и се среща с Луканов на вилата на Петър Манджуков в „Бояна“. Андрей Луканов го изслушва и казва: „Отиди и кажи на тези мародери, че в домузлук с тях няма да вляза“. Тоест с Румен Спасов. За тази информация никой не ни уведоми. А представяте ли си колко съществено би било, ако я имахме. Съзнателно е скрита. След смъртта на Луканов Румен Петков отива при министър Николай Добрев и му разказва за срещата при Манджуков.
През февруари 1997 г. се получи сигнал от Варна, че един от редовните клиенти в заведение до Златни пясъци, руснак пияница на име Султан, разказвал, че му предложили да убие Луканов. Той не знаел кой е Луканов, но казал, че предложението дошло от някакъв Пепи. Този човек се оказа шофьор на зърнения бос Райко Петров, търговец от Монтана, който имал офис в Траката. Разбрахме, че Петров работи за Румен Спасов.
Започнахме да следим Райко Петров. Проследявахме и документирахме сделките му и всичко, с което се занимава. Аз станах зърнен бос по морето, както ми се смееха колегите. И покрай Райко Петров засякохме Бойко Рашков.
Както вече казах, работехме със следователите Богдан Карайотов и Олег Янев. Оказа се, че тъстът на Бойко Рашков е бил кмет на едно варненско село. Той дал на Райко Петров бивш пионерски лагер от 10 декара площ на брега на морето на Шкорпиловци. Когато свършва мандатът на тъста на Рашков, Райко Петров го назначава за управител на лагера. Така Петров и Рашков стават приятели.
За нас важният беше Райко Петров. Той е изпълнител на волята на Румен Спасов. Една година работихме с всички способи на оперативната дейност да документираме негови конкретни престъпления.
През това време Райко Петров и Бойко Рашков поддържат непрекъсната връзка.
Във всяко свободно време Рашков пристига в региона и ходи на лов с Петров. Като братя са.
Към онзи момент – 1998 г., това беше най-реалната следа по случая „Луканов“, която имахме. Знаехме откъде идва поръчката, защото Райко Петров е човекът на „Орион“, който се занимава със зърнените им сделки, документни измами, износ на жито и т.н. Тогава избухна и зърнената криза у нас. За всичко докладваше на Румен Спасов.
Реших, че съм събрал достатъчно информация. Обадих се на Богдан Карайотов и му казах да тръгва към Варна. Когато дойде, обсъдихме ситуацията и стигнахме до заключението, че е събрана информация за престъпна дейност на Райко Петров.
По моя преценка все още реалната информация не можеше да свърже Петров с убийството на Луканов. Реших чрез психологическа игра да се потвърди истинността на цялостната работа по случая. Пратих Пепи в дома на Райко Петров, бяхме го оборудвали със СРС-та, разрешени от съда. Накарах Пепи да научи наизуст няколко изречения, които да каже на Райко Петров. Цял ден тренирахме репликите: „Знам, че ме търсите. Знам, че искате да ме убиете. Затова се крия. Не ме интересуват вашите работи. Условието ми е да ми направите фалшив паспорт, за да се махна от България. Давам срок 3 дни. Ако не го изпълните, отивам в полицията и разказвам как ми поръчахте убийството на Луканов“.
Пепи отиде, каза си изреченията, обърна се и си тръгна. Най-фрапиращото е, че Райко Петров не реагира, не каза нито думи. 10 минути след това по контролирания от нас телефон му се обади Бойко Рашков, защото имали уговорка да вървят на лов. Петров взе да мрънка по телефона, че е болен.
Как бихте реагирали, ако при вас дойде някой и ви каже, че сте убиец. Най-малкото ще му кажете, че говори глупости. Петров обаче мълчи и не казва нищо на Рашков. Най-нормалното щеше да е да му се оплаче, че го шантажират. Пуснах този запис на Карайотов, заведох го при Пепи и той му направи 3-часов официален процесуален разпит по всички правила.
След това Карайотов се обади на Рашков и му съобщи, че е заедно с мен във Варна и че иска да му докладва. Уредихме си среща на другата вечер в 9 часа в едно ресторантче на Галата. Започнахме да разказваме. В този момент токът спря. Карайотов каза на Рашков: „Ботьо работи по един обект по убийството на Луканов, днес разпитах един свидетел официално, прочети протокола“. Рашков взе да го чете и вика: „Аз този го познавам, той е мошеник“.
Когато свърши с четенето, отбеляза, че работата е много сериозна. В този момент аз свалих всички карти и казвам: „Човекът е тук, да четеш протокол е едно, друго е да говориш с него. Предлагам утре да те заведа при него“. На другия ден, беше събота, Рашков се срещна с Пепи, говориха 3–4 часа. След това ни каза, че ще ни чака в 9 часа в понеделник в кабинета си, там да решаваме какво да правим. Събрахме се в понеделник, Рашков каза на Олег да отиде в прокуратурата да вземе заповед за задържане на Райко Петров и протоколи за обиск на къщите му, офисите му и т.н. На Боби нареди да подготви килията в ареста, а на мен да заминавам за Варна да го задържа.
Но през тази година, докато ходи на лов, яде и пие със своя приятел, няма как да не е знаел за противоречията между Луканов и Румен Спасов, да не е знаел, че основното подозрение за убийството е към групировката „Орион“ и че Райко Петров е близък човек на Спасов, че е в зърнената афера, върши стопански престъпления и т.н., разказва Ботьо Ботев.
След два месеца Олег Янев ми каза: „Шефът (Бойко Рашков, б.р.) се обърна срещу нас“. Междувременно журналисти вече се бяха добрали до връзките на Райко Петров с Бойко Рашков. Ако той беше нормален човек да си замълчи, всичкото чудо щеше да мине за 3 дни. А той подскочи. Почна да извежда Райко Петров да си го разпитва в кабинета, без да казва на Карайотов и на Янев. Бяхме установили един свидетел от Габровско, където Рашков и Райко Петров ходили на нощен лов точно в дните около убийството на Луканов, и беше важно да изясняваме алибито на Петров. С Олег Янев бяхме там официално за разпит на този свидетел. И после този човек се обадил на Янев, че след нас е идвал Бойко Рашков да разпитва. Мина време, през 1999 г. ние вече разработихме другата група, в която бяха реалните извършители. Райко Петров мина на заден план, защото през него е била алтернативната поръчка, понеже първата група се е бавела от април до октомври и те през септември започнали да търсят други руснаци, чеченци и т.н. Но пък тази следа ни потвърди със сигурност, че поръчката идва от „Орион“ и Румен Спасов. Дори не съм се интересувал кога пуснаха Райко Петров от ареста, но Бойко Рашков реши, че всичко е било насочено лично срещу него, влезе в конфликт и започна да саботира работата на колегите си Карайотов и Янев, с които вече работехме по т.нар. руската връзка. Започнаха интригите, разказва топ ченгето.
Той подкрепи цялата измислена теза за насилието в Къщата на МВР в Копривщица, където са разпитвани подсъдимите по делото. Твърдеше, че там е имало ужаси. През цялото време никой от задържаните не се е оплаквал. Ние имахме протоколи от разпити и очни ставки, от които се вижда, че участват съвсем доброволно. Къщата в Копривщица беше оборудвана със специална записваща техника, там идваха различни хора да записват, никой от тях не е потвърдил, че е имало насилие. За насилие в къщата в Копривщица изобщо не е водено дело срещу никого. Интересно е, че Рашков не беше викан на първа инстанция като свидетел, но се явява на втора пред Софийския апелативен съд и заявява, че са изчезнали 6 тома от делото, които са от съществено значение. Въпросът е защо съдията от състава на Апелативния съд Галина Тонева, която съобщава този факт, не е уведомила прокуратурата, за да образува дело? Какво е направил Бойко Рашков, когато научава за изчезването на тези 6 тома? Той изцяло работи да обърне делото. По този начин Рашков оневини Румен Спасов, посочва криминалистът.
*Ботьо Ботев е бивш началник на отдел „Убийства“ в Дирекция на полицията. Работил е по повечето знакови убийства в България в началото на прехода. Разследва и убийството на Андрей Луканов през 1996 г. 40-ият премиер на България е застрелян пред своя дом, намиращ се на ул. „Латинка“ 15 в столичния квартал „Изток“. През 1999 г. криминалистите разкриват престъплението, през 2001 г. пред съда са изправени двама украинци и трима българи. Един от тях е строителен предприемач от икономическата групировка „Орион“, близък до лидера й Румен Спасов, който пък е син на шефа на социалистическите лагери на смъртта Мирчо Спасов. Всички от групата на първа инстанция са осъдени, а на горните две са оправдани.
