СЕНЗАЦИОННО в ПИК TV! Защо задраска Доган от живота си? Каква е истината за Илия Павлов? Защо изложбата в Лувъра го превърна в мишена? Отговорите на Вежди Рашидов!
Последвайте ни в Google News Showcase
Вежди Рашидов е известен с откровения си и често остър език.
Културният министър не се притеснява да е болезнено откровен, заради което лесно печели нови врагове.
Преди два дни Рашидов се завърна от Полша, където бе на официално посещение.
С г-н Рашидов разговаряме за последните събития в културата, политиката и миналото.
От разговора ни става ясна причината за отношенията му с Ахмед Доган, приятелството му с Илия Павлов, парите, омразата и предателството!
Интервю на Ивайло Крачунов
- Г-н Рашидов, Вие се върнахте от Полша, където разговаряхте с колегата ви Омиляновска. Тя каза, че в 40 милионна Полша има само 2 държавни театъра, а в България има 54 театри, опери и филхармонии. Не е ли много за малка страна като нашата да поддържа толкова много държавни културни институции?
- Преди да ви отговоря трябва да уточня, че докато ние не променихме малко системата на заплащане на театрите беше различно. Сега те са изведени на истинския пазар, тъй като вече се плащат държавни субсидии върху билет, купен от публиката, а не на глава на артист.
Разбира се, че никой в годините не е реформирал българския театър. Знаете, още по социалистическо време Людмила Живкова имаше една не лоша идея да направи България - златен век в областта на културата и по тази причина във всеки град и във всяко село почти има изграден театър. Разбира се, когато се работи с хора трябва да се работи много внимателно.
- Може ли да си позволи България да поддържа толкова много театри?
- Разбира се, ние върнахме публиката. Сега всеки се бори за билети. Видяхме и пробойните, които се появиха. Не трябва да крием, че на глава от население малко повече са държавните театри. Ние трябва да търсим най-подходящия и добър начин да оптимизираме системата и да имаме елитен театър.
Скоро разговарях и с италианския министър на културата и му зададох въпрос колко държавни театъра има в неговата страна. Той каза нула и сподели, че там министерството работи на базата на проекти. В Полша също обсъдихме тази тема. Говорих с колежката министърка и с прекрасния актьор Ян Енглер - един доста интересен човек. Интересуваше ме на какъв принцип работи техния театър.
Колежката Омиляновска каза, че имат 4 държавни структури. Зададох въпроса как функционират останалите. Тя обясни, че там има 50 - 60 общински театри, и останалите, които са до 100 са частни и държавата, разбира се, ги финансира на проектен принцип. Във Австрия и Франция ситуацията е сходна.
Не трябва да си заравяме главата в пясъка. Време е да казваме истината. 6- милионна държава има прекалено много такива институти. Всичко това лежи на нашия бюджет. Тежко е и заради това се появяват проблеми.
През предишния си мандат, дано не са забравили хората, но ние оптимизирахме максимално някои от театрите. 10-ина бяха обединени и бяха създадени приемни сцени. Така в седмицата имаш един хубав плакат - хем са различни представления, хем добри, известни артисти и това наистина е един истински театър - приемната сцена е наистина Шекспировия театър. Той е измислил театъра да се движи, не да стои на едно място. Има проблеми, но ще ги решаваме един по един. Не трябва да разсъждаваме така - Има театър има проблем. Няма - няма проблем. Това е малко диктаторски начин.
Парадокси има. Като вземем Разград, Търговище, Шумен - градове, които са през 30 км, а във всеки от тях има по един театър, което е много. Един театър може да ги обслужи, но предстои обсъждане.
Да не забравяме, че ние получихме това министерство с 10 млн. лева дефицит и то точно, защото от липса на контрол се е получила пробойна.
- Г-н Рашидов, в Полша беше обърнато внимание на българската изложба в Лувъра. Остана ли във вас една горчивина от критиката, която беше изстреляна по адрес на Министерството на културата.
- Горчивина.. не бих казал. Наясно съм, че аз за пореден път бях една мишена. Като се махна като министър, ще ги разказвам с удоволствие причините, а те са много грозни. Истините са много различни и много горчиви. В Полша чух едно изречение. Много европейски държави, които са мечтали да изложат културата си в Лувъра, не са успявали. За първи път България успя. Лувъра не прави чужди изложби. Самостоятелна изложба с 2 000 артефакти в най-хубавата зала има само България.
ПИК ТВ! Интервю с Вежди Рашидов - част 1 by iapikbg
- Г-н Рашидов, виждам, че българската изложба е отразена и в авторитетната европейска преса. Казвате обаче, че в атаката са се включили колеги, министри, интелектуалци. Кажете, те от действащото правителство ли са, или от предишно?
- Ами всеки, който носи завистта в себе си се включи, не изостана много назад. Разбира се, у нас завистта е сериозен двигател. Имаше малко и политическо заиграване, имаше и така наречените соросоиди - те са платените протестъри. Веднага им раздадоха малко пари да викат "Оставка!", но това не е важното.
Най-важното е, че след Мона Лиза.. и аз го казвам много отговорно - България е страната, която притежава втория шедьовър. Това е Севт Трети. До такава степен той побърка света и ни популяризира, че няма нищо по-радостно от това да си държава, която има такъв световен шедьовър. Няма нищо по-хубаво държавата ти да е на най-високото стъпало в изобразителното изкуство. Това е все едно, че ние пеем не в някое читалище в Париж, а в Миланската скала. Както един певец може да пее в Миланската скала.. за него това е най-висш ранг, най-високо стъпало, най-доброто в света. Това се случи и е тъжно ако не го оценяваме. То ще значи, че ние не обичаме себе си. Тука държа всички медии, които излязоха, и аз така се радвам, защото всеки ден получавам по нещо и американски списания имаме, и италиански с по 10-ина - 20 страници за България са писали, а да не говорим пък за френските.
- Виждаме, г-н Рашидов, че в българските медии често попадат жълтите неща, които изместват дори светини като Панагюрското съкровище и изложбата в Лувъра. Как си обяснявате нахлуването на чалгата в живота на българите?
- Чалгата си има своето предисловие. Това не е един факт, който днес е избуял. Жълто има навсякъде. Въпросът е процентно колко е то. Да не кажа, че 98% е жълто, което вече е тъжно. Нека се върнем 90-те години. Кои бяха проводници на жълтото? Кои го наложиха? Аз мога смело да кажа, че от 25 години не съм чул името на Владимир Димитров - Майстора да се изрича медийно.
- Това е проблемът, за който говоря. Г-н Рашидов, Вие бяхте министър и по време на първото правителство на г-н Бойко Борисов. Можете ли да направите паралел между трудностите тогава и тези сега, когато вече работите в коалиция с Реформаторския блок?
- На мен и тогава, и сега ми е трудно по една проста причина. За разлика от хора, за които съдбата е развитие в посока да бъдат чиновници, или в една администрация.. за мен това не беше моята съдба. Аз докато стана министър не съм работил никога държавна работа. Бил съм самостоятелен в ателието си. Печелил съм пари отвън, плащал съм си данъците на държавата. Като станах министър доживях и да ми ги откраднат. С платени данъци съм бил, прозрачни, чисти, обявени в Сметна палата, в НАП.
И това беше една горчивина и обида, защото вместо да бъда подкрепен и защитен като човек, който цял живот си е плащал данъците, аз станах дъвка в устата на някакви хора, за чиито пари аз не питам. Трябва някой друг да пита техните пари къде ги държат. Аз моите поне в КТБ ги държах...
- Смятате ли, г-н Рашидов, че все пак ще има положителна развръзка и ще успеете да върнете депозитите си, които сте декларирал и сте им платил данъците?
- Вижте, тук ясно и точно се мъча да повтарям, но глутницата толкова силно вие. Аз не съм кредитополучател. Моите пари някой ги е взел като кредит. Разбирам закона, че гарантираният влог е толкова, разбирам... Последният, предпоследния ден преди да изтече срока, дори си позволих, за да не бъда първи от толерантност да не пробия банката.. нали всички казвахме да не истериализираме... Винаги съм бил точен и лоялен към процесите. За да не тичаме да се редим на опашка да си изтегляме парите.
Подписах си цесия. Законът никога не го е забранявал. Не може да ми казва един човек, че когато ги внасям парите, разбира се, даваха и процент по-добър за разлика от другите банки, но нека изтекат проверките.. да видим. Нямам преференции. Отишъл съм си на гишето. Да в КТБ, по-добри лихви даваха от другите. Разбира се, като си давам парите, аз искам да видя какво получавам от тая работа.
Тогава всички казваха "Това са си ваши споразумения. То е търговско дружество". Но, когато като свободен човек отново правя един акт като цесии, защото никъде закона не го забранява това, със стара дата дайте да направим тогава за 20-та година - за времето на Буров един закон, та от тогава да прибираме едни пари.
Това е доста обидно и тежко. Спазил съм всички закони на държавата. А тези 300 човека, които имат над милион? Защо тях не ги коментират, а аз станах причина със платените си данъци, с прозрачните си пари като министър ги качих в Сметната палата.. Аз станах дъвка в устата на едни не толкова хигиенични шоуменчета.
- Смятате ли, г-н Рашидов, през това време, което Ви остава на планетата Земя, че отново ще успеете да изкарате 2 милиона и половина, колкото са приблизително депозитите Ви?
- Абсурд да изкарам 2 милиона и половина! Вижте, аз имах късмет, да си продам в "Драгалевци" една къща - законно строена, за една добра сума от един милион евро, за което аз съм си платил данъци, такси и всичко официално е направено и съм си изплатил задълженията към държавата и съм си взел една по-малка къща.
Другите 600 000 лева аз съм ги печелил през целия си живот. Няма тайни около мен. При мен има една обида само.
- Към кого е насочена тази обида?
- Държавата, към която съм бил много лоялен и много честен гражданин до 64-годишната си възраст и продължавам да съм.
- Г-н Рашидов, един феномен има в България, който се нарича омраза. Как лично Вие тълкувате омразата? Самият Вие често сте бил мишена като успял човек. Виждаме, че няма такъв, който да е на високо ниво, който да е милионер и да не е обруган по най-грозния и невъзпитан начин, но как Вие философски тълкувате омразата?
- Аз няма как да тълкувам философски омразата, защото тя е човешко качество, но е едно от многото качества, които човек има - достойнство, морал, липса на морал, радост, мъка, обида. Омразата и завистта също са човешки качества. Въпросът е в дозата. Когато омразата стане основен двигател в ценностната система, когато стане начин на живот.... изчезвали са много цивилизации.
ПИК TV: Интервю с Вежди Рашидов - част 2 by iapikbg
- Какво е за вас приятелството, г-н Рашидов? Никога не сте крил, че сте бил приятел на Илия Павлов. Не е ли по-недостойно за други хора, които са имали приятели, които след това са били мишени да се отказват от тях? Вие поне в крайна сметка сте заставали зад приятелите си, което буди уважение.. персонално моето уважение, че стоите зад приятелите, защото аз също стоя зад моите и никога не съм ги предавал. Но как вие тълкувате приятелството, тези обиди, на които бяхте подложен заради Илия Павлов?
- Аз с Илия Павлов нямам никакъв нито бизнес, нито нещо общо. Дори на Илия му направих един лъв от една лъжичка и той си плати бронза, аз не съм и взел пари. Направих го заради доброто му отношение. Илия беше по-младо момче от мен и аз като известен човек, го познавам от 85-та година, той работеше в структурите на Министерството на културата.
Илия беше много весело момче и към мен винаги е имал едно уважително отношение. Обръщаше се към мен с "бате Вежди" и до тук приключваше, но той не ми е сторил нищо лошо, за да се откажа от приятелството. Ако има грехове, за това си има държава и власт. Аз познавам много хора, които близаха чиниите по софрите му и днес управляват България.
- Точно за това говорим. Как хората стават предатели. Разочарован ли сте от някои предатели във вашия живот?
- Аз тотално съм разочарован, разбира се, от приятели, които 30 - 40 години съм ги смятал.. а и съм инвестирал в тях, защото приятелството е основно инвестиция на обич към него, на доверие, на вяра. Приятелството е сложна материя.
Да, имам и сега прекрасни, изключително добри приятели, но когато приятел те предаде, болката е голяма. Инвестицията тогава се обезсмисля. Ти страдаш за приятеля си. Ако те обиди случаен човек, забравяш го, не го виждаш повече в живота си. Имал съм предатели, няма да крия. Аз понеже си позволих, когато ставах министър да отида да взема един документ от Комисията по досиетата, за да удостоверя дали съм принадлежал към Службите, или не. Прочетох това, което против мен са писали, и цялата документация. Стана ми интересно. Но прочетох в рамките на 3 месеца и много други досиета и това ме накара да се отвратя от някои хора. Това са хора, които не съм подозирал, че цял живот са съсипвали съдбите на други хора, за да бъде тяхната по-добра.
- Ще разкриете ли имената на тези хора?
- Те повечето се знаят. Една малка част не се знае, още не са излезли. Но всеки ден пукат по нещо. Второ, големите ми изненади са били, когато тук съм предлагал много хора за ордени и предварително трябваше да пускам проучване, за тях. Не съм подозирал, че хора, които съм смятал за уникални демократи излязоха доносници. Няма да казвам имена, не е хубаво като министър. Когато се освободя всичко ще кажа. Тогава ще съм свободен човек. А и то няма нищо скришно. Всеки ден излизат, но... големи изненади съм имал.
- През годините, г-н Рашидов, сте имали сложни отношения с Ахмед Доган. Към днешна дата какво смятате за една от най-енигматичните фигури в българската политика?
- Вижте, ние с Ахмед Доган бяхме приятели по едно време.. и то близки. Често ми е бил в дома. Имаше един случай, в който бях отново вдигнат на шише заради един полицай, който аз не бях бил, но въпреки всичко, целта беше аз да бъда мачкан, пред Общината.. Това доста хора го ползваха като дъвка. Разбира се, беше политическа акция.
Тогава аз очаквах приятелите ми, защото човек чака подкрепа от приятелите си, но отново преживях тежката обида. Беше ми много обидно да лежа 96 часа по затвори, арести, но го преживях и това.
Тогава Ахмед Доган се скри - човек, с който сме се клели в приятелство. И, разбира се, разочарованието ми от Ахмед Доган дойде, когато му четох 24 дни, всеки божи ден, от 9 ч до 15 ч неговото досие. Толкова е голямо. Тогава разбрах, че той за мен е задраскан завинаги от моето съзнание като човек. Тук трябва да бъдем и почтени. Доган имаше и полезни действия от 90-те години до сега. Турският етнос никой да не го подценява. Аз съм от този етнос.
В чипа на турчина и на най-простия турчин седи имперският наследник. То не е толкова просто. Докато на българина му седи юнашкото племе. На циганина седи друг чип, на арменци, евреи - друг. Всеки етнос е кодиран някъде във времето на база история. Така че турчинът не е нито единият етнос, нито другият. Той е по-деликатен. Трябва малко там по-внимателно, защото по природа те са морални. Аз говоря общо за турците като население в България. Те са трудолюбиви, работливи. Те построиха България в строителни войски и днес на всеки строеж ще видите тези хора, които идват гурбетчии и строят отново тухлената България. Но политиката, която се води спрямо тях, защото в геноцида участват и те, е благодарение на вихрушка, която всички казваме и знаем добре, че е вихрушката на Държавна сигурност.
- Какво не бихте простил в живота си?
- Ще бъда откровен и ще ви кажа нещо, което не съм го казвал до този момент. Аз явно съм търпелив човек. Преглътнах от "Възродителния процес" до КТБ всички обиди. Да си живял честно и почтено в една държава..
Винаги съм имал тази претенция и продължавам да я имам, защото още малко искам да поживея като честен и почтен човек - като Вежди Рашидов! Няма да си подложа достойнството и името. За ядене ще изкарам. Продавам скулптурите и ги правя добре. Проблемът не е това. Проблемът е, че се събраха прекалено много обиди и няма да си простя, че имах един шанс 85-та година.. правих един жалък опит да емигрирам в Париж. Бях за 2 месеца, останах за 2 години. И започна Хамлетовата история: "Да се върна, да не се върна." и събирах по 5 франка да звъня до София всяка вечер, защото ми липсва.
Може би по друг начин животът щеше да ми се стече. Като голям артист може би, защото аз попаднах много млад между световни имена, най-големите артисти на света. Попаднах в интересна среда. Те ме приеха, защото виждаха какво правя. Там те приемат ако си талантлив.
- Това ли е най-голямата ви грешка, че не емигрирахте в Париж?
- Ами това започвам да си мисля. Може би щях да си довърша живота докрай като това, за което съм мечтал цял живот - като един талантлив, добър, полезен, нужен художник и скулптор. Това е цялата ми мисия. Министерството ще мине - къде по-рано, къде по-късно. Не съм се заиграл на тази тема, нито първия мандат, второ - не ми е в кръвта - аз не знам какво значи да си министър. Аз знам, че има една работа, която трябва да се свърши. Да, вече се понаучих. Предишният мандат, тамън се научих и свърши мандата. Сега вече през втория мандат са ми по-ясни нещата и може би по-отегчителни, защото преди имах малко адреналин повече, може би поради това, че сега всичко знам.. и кътните зъби на някои проблеми, които съществуват, адреналинът малко ми е по-малко. Аз като отговорен човек просто си гоня нещата, защото съм ги приел като лична морална кауза.
Беше за мен лична кауза българският народ да има хубав музей - днес всеки като дойде пита "Къде ще бъдем?", показвам му музея и той е щастлив. Ние в Европа имаме един от големите музеи, прекрасно е. Направихме Ларгото вече, вдигнахме найлоните. Света София стана фантастичен музей. Направихме "Соца", съхранихме го да не го претопяват, все пак не може една история да изчезне.
- Аз съм на същото мнение, защото това е част от историята.
- Не, че нямам никакво отношение към "Соца", напротив. Мисля, че съм един от потърпевшите и с цялата им Държавна сигурност и с целия им "Възродителен процес", но в името на големите цели те трябва да останат назад. Аз съм "за" това да не унищожаваме нищо от нацията си. След 20 години това ще остане като добър или лош период.
Нека историците кажат. Щом този период сме го запазили в някакъв вид, който е завинаги и това е единственият музей, който се самоиздържа. Направихме и музей на съвременното изкуство - 3 музея нови за един мандат мисля, че е добре за държавата. 10 театъра ремонтирахме. Да, вкарах България от "Балшой театър" до най-големите сцени.
Да, не са пели моите музиканти в някоя кочина или читалище. Те пяха на най-високото място - Нотр дам. Истерията така се разбуни, че измести истината. Истината е, че казахме на ръководителя на състава.. аз заради това се изнервих, че казах: "Да дам 100 лева да се успокоим малко." Стига с тоя хонорар. Винаги ще намерим 100 лева. Но всеки един от хористите струваше на Българската държава в лицето на Министерство на културата по 1 800 евро. Това не се каза.
То бяха самолетните билети, дневни 35 евро, които по закон и аз получавам, хотелът платен - на пъпа на Париж и автобус, който министерството плати, за да може да ги вземем хората от летището, да ги върнем, да ги разходим из Париж. Второ една вечер пяха, но три дни имаха командировка.
Проблемът го раздухаха лошо. Най - важното е, че ние вдигнахме на крака в Нотр дам 1300 интелектуалци. Хората са ангелогласни, прекрасни. За съжаление ние тук си го оваляхме в една хубава опаковка и нищо не чухме за успехите на българската нация. Не моите, на българския народ. Това е български успех.
ПИК TV: Интервю с Вежди Рашидов - част 3 by iapikbg
