ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Макар наскоро да подаде оставка, Стив Банън – съветникът по стратегическите въпроси на Доналд Тръмп, ще остане в политическата история на САЩ с прозвището Распутин.
Така го наричаха и продължават да го наричат редица американски и световни анализатори. Оставката или уволнението на Банън през август бе резултат от опитите на генерал Джон Кели, който неотдавна пое ръководството на администрацията в Белия дом, да прекрати вътрешните конфликти сред сътрудниците на президента, гласяха коментарите в щатската преса. Смята се, че в Белия дом Банън е бил най-силно свързан с представителите на консервативните сили, с поддръжниците на популизма и национализма и тези идеи са били подхванати от Тръмп в предизборната му кампания.
Банън бе активен поддръжник на някои от най-спорните инициативи на администрацията на Тръмп като забраната за влизане в САЩ на граждани на седем предимно мюсюлмански страни и оттеглянето на Вашингтон от Парижкото споразумение за климата. Тръмп му се доверяваше безпрекословно, а обкръжението му мразеше и се страхуваше от могъщия му съветник.
Доколко силно е било влиянието на Стив Банън, бъдещето ще покаже, а всички, които искат да изпълнят белите петна в собствената си представа за Тръмп, е биографията "Доналд Тръмп: Искам всичко" на Майкъл Д'антонио. В книгата са описани обективно и подробно всички фактори, създали милиардера - политическо величие. А зад всеки силен мъж, ако не една силна жена, непременно стои друг велик човек... бил той и в сянка.
Погледнато глобално, фигурата на Банън се подрежда сред куп легендарни лица, чиято мащабна роля в историческите събития често бива преувеличавана и изисква подробно вглеждане и изследване. Най-емблематичната личност, чието име дори се е превърнало в нарицателно за политически съветник със свръхвлияние е Григорий Распутин. Доколко дълги са били ръцете му и тежка думата му ще научите най-подробно и точно от новата биографична книга "Распутин и залезът на Романови" на Дъглас Смит. Тя отскоро е на българския пазар с логото на издателство "Милениум". Изследването на прочутия американски историк русист е най-мащабният, детайлен, сериозен и амбициозен труд, посветен на Распутин и на периода преди избухването на болшевишката революция. Авторът стъпка по стъпка поставя под лупа и развенчава популярните митове за неговия герой - от това, че е биологичен баща на престолонаследника Алексей, до това, че мъжкото му достойнство е с гигантски размери.
Раздялата на Банън и Тръмп даде повод на френския вестник "Либерасион" да расъждава върху историческите образи от ранга на Распутин, които са имали или е смятано, че имат изключителна роля в опасните и тайни политически интриги:
Политическите гурута се крепят на два важни стълба: властта и тайната, - отбелязва журналистът Пиер Кери. – През XVII век те са наричани „сиви кардинали“, по прякора на отец Жозеф - „сивият кардинал“ на Ришельо, който пък от своя страна е „червеният кардинал“ на Людовик XIII. Кардиналите носят червено расо, а монасите – сиво – оттам и окраската в идиоматичния израз. В САЩ 63-годишният Стив Банън, „мозъка“ на Доналд Тръмп, който бе уволнен през август, в този ред на мисли, се подрежда в списъка от влиятелни личности, които са всявали силен страх и ненавист в обкръжението на лидерите, и които са истинските двигатели на историческите промени. Най-често те се появяват и изиграват своята роля във властта в смутни времена. Ето някои от тях:
Григорий Распутин - могъщият "член"
Срещата на монаха Распутин и императрица Александра, с която му приписват връзка, става през 1907 г., когато смятаният и за божи човек, и за луд, монах заява, че ще успее да излекува сина й - царевич Алексей от хемофилия. Макар да става довереник на император Николай II и семейството му, Распутин никога не е бил задкулисният управник на Русия. В момента на смъртта (мистериозното убийство) на монаха, министърът, за чиято оставка Распутин се борел, все още си стоял непокътнат на поста. Сатанинският мит за политическото всемогъщество на Распутин е изфабрикуван от болшевиките. Распутин просто не е имал толкова дълги ръце..., нито пък толкова дълъг полов член... 31-сантиметровата реликва, пазена във формалин, се оказва фалшива, отбелязва френският автор. Всичко за митичния черноризец ще откриете в интригуващия том "Распутин и залезът на Романови".
Александър Яковлев - в залеза на СССР
Друг гуру и пресметлив предател е Александър Николаевич Яковлев* – последния идеолог на СССР, а по всяка вероятност и негов гробокопач, - пише Кери. – Този управник, поддръжник на режима, отначало е назначен за посланик в Канада. След завръщането си през 1982 година се превръща в идеологически вожд на Комунистическата партия. Той подсказва на Горбачов идеите за перестройката и гласността. През 1991 година той е човекът, убеждил Горбачов да не се стреля по литовските митингуващи. Така или иначе СССР рухва и Яковлев се преквалифицира в председател на Комисията на Политбюро по допълнителното проучване на документите, свързани с репресиите през 1930-1940 и началото на 1950-те години.
*За ролята на Яковлев можете да прочетете повече в уникалното документално изследване на пропагандната машина в СССР и Русия – „Русия от Горбачов до Путин“ на Аркадий Островски.
Йохан Фридрих Струензе - мислителя
Кристиан VII, крал на Дания и Норвегия от 1766 до смъртта си през 1808 г., имал два проблема: бил луд и алкохолизиран. Жена му Каролина Матилда се сближила със семейния лекар, който й направил дете и прокарал куп важни реформи в духа на философията на Просвещението. По-късно лекарят бил осъден за "узурпация на властта" и обезглавен през 1777 г. в Копенхаген.
Мадам Дьо Помпадур - шампионката на играта "Риск"
Любовницата фаворитка на Людовик XV - маркиза Дьо Помпадур, всявала страх в кралския двор и в средите на чуждестранните посланици. Приписва й се огромно политическо влияние, значителна задкулисна власт и възможност да управлява съдбата на придворните. Тя изобретила светската игра "Риск" - на световната карта премествала своите "жетони" във вид на военни части. Преминавайки от думи към дела, тя предложила напълно да се преосмислят съюзническите отношения на страната. Ролята й изпъква през 1755 г., когато била помолена от австрийския дипломат граф Кауниц да се намеси в преговорите, довели до подписването на Версайския договор от 1756 г., който намалил френско-австрийския антагонизъм. Договорът довел до тъй наречената Седемгодишна война (1756-1763), в резултат на която Франция губи Нова Франция в Канада. Според слуховете, след катастрофалната загуба на некадърното ѝ протеже маршал Дьо Субиз мадам Дьо Помпадур утешила краля с прочутата фраза: "След нас и потоп".
Хари Хопкинс - гуруто на Рузвелт
Хари Лойд Хопкинс е социален работник, близък съветник на американския президент Франклин Делано Рузвелт, и осми търговски секретар на САЩ. Той е един от основоположниците на Новия курс в политиката и на програмите за социално подпомагане. През Втората световна война Хопикнис се превръща в един от главните съветници на Рузвелт в областта на дипломацията, а също и в автор на политики в програмата Заем-наем, в следствие на която на Съюзниците са доставени помощи в размер на около 50 милиарда долара. Уинстън Чърчил в своите мемоари му отделя специално внимание, нарича го "естествен водач на хората", притежаващ "пламтяща душа". Но през май 1943 година статия във в. „Чикаго Трибюн“ звучи доста тревожно: "Близък съветник на Рузвелт се оказа „Распутин на Белия дом“ - гласи заглавието. А текстът алармира, че Хопкинс се е стрещал с Чърчил и Сталин. Задава се въпросът работи ли той за СССР. Бивш агент на КГБ през 1990 година заявява, че Хопкинс наистина е бил техен човек!
Чхве Сун Сил - приятелката-вещица
Госпожа Чхве е южнокорейска бизнесдама, глава на крупна компания. Тя има достъп до секретната отбранителна програма на страната си, насочена към Северна Корея, и решава съдбите на министрите в родното си правителство между 2013-а и 2016 година. И всичко това, благодарение на факта, че е приятелка от детинство на президентката на страната Пак Кън Хе. Чхве е основното действащо лице в южнокорейския политически скандал от 2016-а, довел до медийното разобличаване и масовите протести, в които бе поискана оставката на Пак Кън Хе. Заради разкриването на секретна информация на 10 март т.г. Пак Кън Хе бе лишена от президентските си правомощия. По същото време правосъдните органи започнаха работа и по делото на нейния "Распутин", пише Кери.
