ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Учени разкриха, че кошмарите имат не само отрицателна, но и положителна страна. Те „тренират“ нервната система и я готвят за реакции на всевъзможни стресови ситуации в реалния живот, пише научното списание Human Brain Mapping.
В първия етап на експеримента са участвали 18 души, Използвайки електроенцефалограф, учените измервали активността на различни части на мозъка по време на сън. На главата на всеки обект са били фиксирани 256 сензора. Всеки е бил събуждан по няколко пъти на нощ, за да каже дали сънува нещо страшно.
„Интересуваше ни страха: какви зони на мозъка се задействат, когато човек сънува нещо страшно“, разказва един от авторите на проекта Лампрос Перогамврос от Женевския университет. „Анализирайки мозъчната активност в зависимост от отговорите на участниците в експеримента, ние идентифицирахме две области, които са отговорни за чувството на страх при сън: това е централният дял и предният цингулатен кортекс. Централният лоб също участва в оценката на емоциите при събуждане и се активира систематично, когато изпитваме страх.
Що се отнася до предния цингулатен кортекс, той участва в подготовката на тялото да отговори на заплахата. „За първи път показахме, че същите части на мозъка се активират, когато страхът се усеща по време на събуждане и в сън“, казва Перогамврос.
След това учените провеждат още един експеримент. Неговата цел е да се изясни, дали има връзка между страха по време на сън и в будно състояние: 89 души в течение на една седмица трябва всяка сутрин да записват в тетрадки своите сънища и преживените емоции. След това, с помощта на магнитен резонанс, експерите успяват да изяснят как са реагирали участниците в експеримента на показаните им изображения от сцени на насилие или бедствия.
Оказва се, че колкото по-силен е страхът, преживян насън, толкова по-малко се активира островният лоб и цингулатната кора на субектите. Така експертите са установили, че съществува връзка между емоциите в съня и в будно състояние. „Сънищата могат да се считат за истински тренировъчни средства за бъдещите ни реакции и те потенциално могат да ни подготвят да се изправим пред опасност“, обобщава Перогамврос.
Учени от Женевския университет сега възнамеряват да проучат възможен нов тип терапия - лечение на тревожността на пациентите с помощта на съновидения.
