Последвайте ни в Google News Showcase
Вече седмица след изборите за европарламент политическият кокошарник продължава да кудкудяка и мнозинството българи го зяпаме хипнотизирани. Дори и онези, които не гласуваха, продължават да гледат сеира по телевизиите, сякаш от бъдещето на Станишев зависи и тяхното лично бъдеще. Тази визуална и вокална теленаркомания отдавна е превзела умовете ни – вече десетилетия ни зарибяват не с прагматични политики, а с популистко политиканство, не с нови идеи, а с възродени идеологии, не с чист и свят, просветителски национализъм, а с неосталинизъм от путински тип. Какво доказа това поредно допитване до населението?
На първо място, че червените избиратели са силно разколебани, разочаровани и дори ядосани на своите. Това бе доста неочаквано дори за най-аленобузестите социолози, които месеци наред тръбяха безогледно за предстоящата победа на БСП над ГЕРБ, но мигове преди вота сведоха нещата до пълен хикс – поделено равенство в броя на евродепутатите. Според някои коментатори, агенциите -агенти са знаели истината, но не са смеели да я изрекат публично. А според заблуждаващите социолози те самите били заблудени и това се случвало винаги на всеки 12 години – пълен срив на предвижданията и научните им методи. Ха-ха! Тия приказки минават само пред безпросветните тълпи, но не са отговор за пред цивилизованите люде.
Истината може би е другаде: да не забравяме, че социолозите с лява ориентация обслужваха не само затихващите функции на Станишев и сие, но и непредсказуемото бъдеще на АБВ... Не става дума само за платени поръчки, а и за идейно ослушване и тихо грухтене в нискостеблената царевича нива на лявото пространство. По-важен е липсващият засега анализ, какво най-вече отврати българите с червени души? Дали самият Станишев, който се държи като безпомощно момченце, имитиращо мъжествен профил, дали тъпите агитсюжети на предизборните видеа, или пълната зависимост на партията им от турскоезичните майчини синове... Едва ли. По-скоро тези хора се обидиха на похвърлените залчета хлебец, от липсата на истинска икономическа решителност и демагогията с пенсионната възраст, както и несправянето в битката с монополите в енергетиката...
Плоският данък също остана в действие, уж да е примамка на големите чуждестранни корпораци, но кой знае защо, тези бизнес акули не само не се появиха по нашите черноморски ширини, но по ибрикчийски способи продлъжиха да обслужват обръча от фирми на Доган, а те са плъзнали навсякъде из кючекчийската снага на българската икономика... Ще речете, недей да надценяваш превъзходството на разума над емоциите у повечето сънародни избиратели... Да, по-скоро става дума за инстинктивен рефлекс, отколкото за комплекс от осъзнати и самобяснени разочарования. При ДПС нещата са ясни – там повечето братя цигани, които се турчеят, са прибрани под крилото на Догана, и гласуват задружно чак от селцата на русокосата Полша, където български роми си вадят хляба с примерен труд... Схемата явно работи отдавна и от далеко, а не се пуща в сетния момент и от година на година се смазва все по-грижовно с вносни висококачествени смазочни масла и високотехнологична мазна грес...
Сега пред Доган има широк фронт на действие - първо да остранят компроментирания Сергей, второ да продължат живота на това тяхно правителство, защото има сделки за довършване, и трето – да изтъргуват по най-добрия за тях начин следващия, който ще им седне в скута... Кофата с вазелина е налице, само трябва някой да им се надене... По всяка вероятност това ще бъде отново БСП, защото Станишев и да се пусне в европейската си кариера, след него в ръководството ще останат станишевци и техните бизнес интереси. Ето ги хората, от които не трябва да очаквате, че ще си подадат вкупом оставката, по реда на длъжностите: Станишев , Пирински, Дъбов, Узунов, Стоилов, Кутев , Великов, някоя си Димитрова, Янков, Вигенин, Костадинов - секретар-касиер, Найденов, Янева, Гуцанов, Топенчаров, Златева, Янкова, Йотова... Тяхното циментирано единство ще остане. Както казва Йосиф Висарионович, на партийните конгреси не е важно кой за какво и за кого гласува, а кой брои бюлетините. А според българските му ученици апаратчици от БСП, най-важно е кого ще допуснеш за делегат на партийния форум, тогава предварително се броят птиците, а не накрая... Това го разбра и Първанов и се самоотказа да претендира за лидерския пост в столетницата.
Инак въпросът с предсрочните избори не е толкова прост. Бареков, чиято партия тръгна като ДПС-2 и започна да се акушира с помощта на свещения антигербайджийски съюз между банкера Василев и бащицата Пеевски, най-внезапно изпадна в антидепесарска логорея. И вече дори праща любопитни, но определено любовни намигвания към Позитано. Но при условие, че ще си легнат заедно, но без еврокариериста Сергей. Той вече е гушкан от господарите на поредния самозванец и едва ли отново ще делят кревата си с него... Какво става ли? Нищо ново. Както Пееевски рязко изостави подкрепата си за Борисов, така и рязко се е разделил с банкера Василев и неговите финансови обятия. Тогава пред Котарака с чизми се очертават нови стратегически вертикали – не само да измести „Атака“ в тройната коалиция, а да бутне и по най-патриотичен начин ДПС от кантара на парламентарната ни бакалница. Точно с тази цел и с тези уверения ББЦ, тази изкуствено създадена лабораторна партия-патица, вряскаща като механично мюре, точно поради това, бащите й в движение решиха ББЦ да стане коалиция, и да прикачи към себе си две немощни, но знакови патриотични крилца – вечно намръщените от ВМРО и вечно ухилените севитьори от Гергьовден.
А за да бъде разкошът пълен, притури към славянския си гювеч и една червена земеделска дружина от бивши селяни. Така че мили ми съотечественици, турци, и вие, скъпи ми сънародници, българи, датата на предсрочните избори нямат да се реши в Народното събрание. Няма да се реши и чрез оставка на вече заприличалия на мумия заложник Орешарски, както взе, че наистина си въобрази Бойко Борисов, с което доказа, че фантазията му също не е бедна. Датата и сезонът ще зависи от развоя на бизнес битките между различните олигархични групировки.
Времето на ВИС и СИК отдавна е мъртво, но са живи онези, които ги наследиха във всичко, което се сетим. Днес обаче вече не се стрелят по улиците, а се бият с вестници и с телевизии, защото безмочъцните запячи у нас са мнозинство, а порно демокрацията ни разрешава на тъпака да гласува за тъпак. Затова политическите ни готвачи всеки път забъркват нови партийни буламачи, други вкарват във фризера на моргата, трети реанимират и напомпват с въздух втора употреба, за уж нов живот. И се намират млади глупци, рожби на родители глупци, които да пускат бюлетините си за явни мошеници. За тях е важно как да ни прилъжат да гласуваме за тях, а иначе много често, като истински спекуланти, преминават от явни сръдни и публични закани, към нови братски съюзи и приятелски прегръдки.
Това става вече 25 години зад гърба на надупения български ахмак, който си мисли, че всичко което гледа и чува, става за ядене. И понеже номерът минава, продължават да ни го пробутват масово. Но тази поредна сметка може и да се окаже крива – ако в следващия парламент влязат РБ, АБВ, НФСБ и дори „Атака“. Тогава за очертаващия се брак по любов между БСП и ББЦ ще трябва да има кум или кумица... И нищо чудно тя пак да се нарича Ахмед Доган.
