ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вирусът Нипа става все по-голяма заплаха заради високата смъртност след заразяване и липсата на ваксина.
Световната здравна организация (СЗО) разпространи подробна информация за вируса. Става въпрос е зоонозен вирус, който обикновено се предава от животни на хора, но може да се предава и чрез замърсена храна или директно от човек на човек, предава България он ер.
Вирусът Нипа е идентифициран за първи път през 1998 г. по време на огнище сред свиневъди в Малайзия. През 1999 г. е съобщено за огнище в Сингапур след внос на болни прасета от Малайзия.
От 1999 г. насам не са регистрирани нови огнища в Малайзия или Сингапур. През 2001 г. огнища на инфекция с вируса Нипа са установени в Индия и Бангладеш. В Бангладеш огнища се съобщават почти всяка година. В Индия огнища се регистрират периодично в няколко части на страната, включително последното през 2026 г.
През 2014 г. е съобщено за огнище във Филипините, като оттогава не са регистрирани нови случаи.
Предаване на вируса
Плодоядните прилепи от семейство птероподиди се считат за естествения гостоприемник на вируса Нипа и се срещат в различни части на Азия и Австралия.
Африкански плодоядни прилепи от род ейдолон, също от семейство птероподиди, са установени с антитела срещу вируса Нипа и сродни вируси, което показва, че тези вируси може да присъстват и в географското разпространение на тези прилепи в Африка.
Инфекцията с вируса Нипа не изглежда да причинява заболяване при плодоядните прилепи.
Предаването на вируса Нипа на хора може да стане чрез директен контакт със заразени животни като прилепи, прасета или коне, както и чрез консумация на плодове или плодови продукти, като суров сок от финикова палма, замърсени от заразени прилепи.
Вирусът може да причини тежко заболяване и при селскостопански животни, особено при прасетата.
Вирусът Нипа може да се разпространява и между хора. Това е документирано в здравни заведения и сред членове на семейството и лица, които се грижат за болни хора, чрез близък контакт.
В здравните заведения рискът от разпространение се увеличава в пренаселени и слабо вентилирани болнични среди с неадекватно прилагане на мерки за превенция и контрол на инфекциите, като използване на лични предпазни средства, почистване и дезинфекция и хигиена на ръцете.
Признаци и симптоми
Инкубационният период, времето от заразяването до появата на симптоми, варира от 3 до 14 дни. В редки случаи е съобщавана инкубация до 45 дни.
При някои хора инфекцията с вируса Нипа може да протече без симптоми. Въпреки това повечето хора развиват висока температура и симптоми, засягащи мозъка, като главоболие или объркване, и или белите дробове, като затруднено дишане или кашлица.
Могат да бъдат засегнати и други органи. Чести допълнителни симптоми включват втрисане, умора, сънливост, замайване, повръщане и диария.
Тежко заболяване може да се развие при всеки пациент, но е особено свързано с хора с изразени неврологични симптоми, с прогресия към възпаление и подуване на мозъка и често до смърт. Внимателните поддържащи грижи и постоянният медицински контрол през този период са от решаващо значение.
Повечето хора, които оцелеят, се възстановяват напълно, но дългосрочни неврологични увреждания са докладвани при приблизително един на всеки пет възстановили се пациенти.
Диагностика на вируса и какво го отличава
Разграничаването на инфекцията с вируса Нипа от други инфекциозни заболявания или други причини за мозъчно възпаление или пневмония е трудно без лабораторни изследвания.
Основният диагностичен метод е молекулярно изследване на дихателни проби, кръв или гръбначно-мозъчна течност. Може да се използва и откриване на антитела в кръвта чрез имуноензимен анализ, посочват от СЗО.
Пробите, събрани от пациенти, представляват сериозен биологичен риск. Лабораторните изследвания на неинактивирани проби трябва да се извършват при условия на максимална биологична защита.
Пробите, взети от хора и животни със съмнение за инфекция с вируса Нипа, трябва да се обработват само от обучен персонал в подходящо оборудвани лаборатории.
Понастоящем няма специфично лечение за вируса Нипа, но ранната диагноза подпомага навременното започване на поддържащи медицински грижи.
При всички тежки вирусни инфекции висококачествените поддържащи грижи могат да предотвратят смъртни случаи и включват:
установяване на усложнения като мозъчно подуване, пневмония или увреждане на други органи;
адаптиране на лечението спрямо съпътстващите заболявания на пациента;
прилагане на кислород при необходимост;
използване на специализирана апаратура за поддържане на жизненоважни органи;
осигуряване на адекватна хидратация и хранене с редовно наблюдение.
Към момента няма одобрени лекарства или ваксини срещу инфекция с вируса Нипа. Заболяването е определено като приоритетно за научноизследователска дейност, като редица кандидат-препарати се намират в различни етапи на разработка.
Повишаването на информираността относно рисковите фактори и мерките за защита е от ключово значение за ограничаване на разпространението на вируса Нипа.
Намаляване на риска от предаване от прилепи на хора
Основният фокус е ограничаване на достъпа на прилепи до сок от финикова палма и други пресни хранителни продукти. Използването на защитни покрития върху съдовете за събиране на сок е ефективна мярка.
Прясно събраният сок трябва да се вари, а плодовете да се измиват и обелват старателно. Плодовете с признаци на ухапване от прилепи трябва да се изхвърлят.
Намаляване на риска от предаване от животни на хора
При контакт с болни животни като прасета или коне трябва да се използват ръкавици и защитно облекло, особено при клане и умъртвяване.
В районите с регистриран вирус Нипа новите животновъдни обекти трябва да се планират така, че да се минимизира контактът с прилепи.
При предишни огнища са прилагани мерки като щателна дезинфекция на фермите, карантиниране при съмнение за случаи, умъртвяване на заразени животни и ограничаване на движението на животни от засегнатите райони.
Намаляване на риска от предаване от човек на човек
Хора със симптоми, наподобяващи инфекция с вируса Нипа, трябва незабавно да бъдат насочени към здравно заведение. Близък незащитен контакт с болни трябва да се избягва, а редовното миене на ръцете е задължително.
Контрол на инфекцията в здравните заведения
Пациенти със съмнение или потвърдена инфекция с вируса Нипа трябва да бъдат изолирани в самостоятелни помещения.
Медицинският персонал и посетителите трябва да използват защитно облекло, маски, защита за очите и ръкавици, като при определени медицински процедури се прилагат засилени предпазни мерки.
Азиатски държави, които са предприели мерки заради Нипа
Няколко държави в Азия са въвели конкретни мерки за ограничаване и контрол на вируса Нипа:
Индия – въвежда локални карантини, затваряне на училища и обществени места при огнища, активно проследяване на контактите и строги болнични протоколи. В някои щати се прилагат ограничения върху консумацията на сурови плодови продукти.
Бангладеш – прилага дългосрочни мерки за обществено здраве, включително забрани за консумация на суров сок от финикова палма, образователни кампании и постоянен епидемиологичен надзор.
Малайзия – след първоначалните огнища въвежда строги ветеринарни и санитарни регулации в животновъдството, включително контрол върху свинефермите и биосигурност.
Сингапур – прилага засилен контрол върху вноса на животни и строги здравни проверки, въпреки че не са регистрирани нови случаи от години.
Филипините – въвеждат наблюдение на животните и контрол на движението им след установеното огнище през 2014 г.
Тези мерки имат за цел ранно откриване на случаи, прекъсване на веригата на предаване и защита на общественото здраве.
