Актуални са унисекс цветовете в агресивни комбинации
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От Ню Йорк до Лондон и от Милано до Париж сезонът есен/зима 2015-2016 ни връща към прелъстителната визия на 20-те и хипи модернизма на 60-те години.
Дизайнерите отделят сериозно внимание на цветовете. Комбинират се багри от противоположните страни на спектъра и тази година за първи път сме свидетели на унисекс цветова палитра, предствена еднакво и при мъжките, и при дамските тоалети. От неутрални земни тонове до смели, ярки цветове – цялата гама олицетворява надежда, радост и фантазия, търси баланса от вдъхновяващите емоции на любовта до топлото чувство за сигурност. Можем да избираме от сивото на дъждовния ден или от зеленото на изсушени билки; от наситеното тюркоазено синьо или пастелно розово; мастилено синьо, охра, марсала, оранжево, аметистово, черно и червено... Цветовите тенденции на сезона притежават всичко, за да отговорят и на най-капризните вкусове, да паснат на всеки тен на кожата и на всяка индивидуалност.
Особено актуален тази есен е костюмът. Днес свързваме този аутфит с бизнес среща, с официална вечеря, с работа, която ни подлага на стрес и ограничения, кара ни да се чувстваме някак сковани. Но замисляли ли сте се, че само преди пет поколения жена за първи път е облякла костюм с панталон и с това е скандализирала цяла благопристойна Европа? През 1870 актрисата Сара Бернар се появява в Париж със специално ушити за нея сако и панталон, които нарича „момчешките дрехи”. През 1899 повтаря арогантния си аутфит в ролята на Хамлет.
За жените носенето на костюм се превръща в символ на свобода, независимост, самоутвърждаване. През 30-те години на XX век бунтa продължава актрисата Марлене Дитрих. Минават по-малко от 20 години, когато публикация в английското списание „Picturegoer” през 1949 г. оценява появата на Кетрин Хепбърн с панталон и сако като хитър рекламен трик. “Заради костюма си, Катрин Хепбърн бе спомената многократно в различни статии. Ако носеше рокля, името й трудно щеше да се забелязва сред тези на още 55 филмови звезди.”
Годината е 1966. Ив Сен Лоран създава дълго дамско сако и го нарича „смокинг”. В интервю през 1981 г. той ще го нарече „най-значимата си дизайнерска идея”. Когато на известната американска светска дама Нан Кемпнър (клиентка на Лоран), е отказан достъп до изискан ресторант в Манхатън, защото носи костюм, Кемпнър демонстративно сваля панталоните и влиза в ресторанта по смокинг.
За света, в който живеем днес, костюмът вече не е онзи бунтарски знак за еманципираност и свобода. Той е част от всяка модна колекция и следва идеите и вижданията на световните дизайнери.
