Последвайте ни в Google News Showcase
Човекът, който раздава присъди, а и бели лястовици станалото известно с театралните си репортери Влади Василев се оказа с отнесена присъда. Същият, който почти всяка вечер чете морал от малкия екран не е съвсем чист. Затова сигнализираха потърпевши от номерата на Василев, който опитал да си спести сумата от няколко хиляди лева, които е дължал на брокер. Съвестния служител му намерил апартамент, сделката е била почти пред изповядване, обаче репортерът на "Господари на ефира" решава, че няма да я финализира и, че ще прекрати договора с фирмата „Компас дивелъпмент” ООД. До медията ни бе получено и цялото решение на съда, което медията ни публикува без никаква редакторска намеса.
Припомняме, че само преди седмица "Господари на ефира" и репортера им Димитър Върбанов вдигнаха цялата държава на крак и подведоха премиера Бойко Борисов с фалшивата новина, че въпросният Върбанов е бил пребит и нападнат по време на свое разследване. Цялата истина обаче излезе на яве и стана ясно, че Върбанов е много добър актьор, но е ни репортер, най-малкото разследващ такъв. В случая с Василев пък нещата не са по-различни. Докато гони хората и им чете морал, той също с различни похвати се опитва да се измъкне и да не плати определена сума пари, под която самият той се е подписал.
Заради същите тези похвати собственикът на "Компас дивелъпмент” ООД е бил викан по сигнал в СДВР от бащата на Василев – г-н Пламен Василев Карпов, като е отказано образуването на наказателно производство срещу него.
Историята обаче не свършва до тук. След изпълнение на съдебното решение от страна на Василев, баща му се включва във вече приключилия спор като запорира личните сметки на управителя на дружеството под претекст, че в деня на сделката е платил задължението на сина му в кеш. Не знаел, че има договор за посредничество, твърди, че брокерът не е отчел парите в касата на дружеството.
Всичко това въпреки писмото на сина му, че няма да плати и, че разваля договора, месеци след като е получил покана за плащане на задължението си и след като баща му твърди, че уж бил дал пари.
Ето и цялото решение по делото на Влади Василев:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.08.18 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско отделение, в публичното заседание на първи юни през 2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
БОГДАН РУСЕВ
при секретаря И.Коцева, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 13016 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 28.07.17 г. СРС, 35 с-в, по гр.д.№ 24596/16 г. е отхвърлил предявените от „К.д." ООД срещу В.П.В. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 637,50 евро, представляваща уговорено възнаграждение по договор за посредничество от 27.11.15 г. със законната лихва върху главницата от 03.05.16 г. - датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното й изплащане, като погасен поради плащане, както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 49,63 евро, представляваща лихва за забава за периода от 16.01.16 г. до 03.05.16 г., като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „К.д." ООД.Въззивникът твърди, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано.Въззивникът излага оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел преписката по досъдебното производство по жалбата на П.К., като е преценил обясненията на Д.Н.като документ, подписан от същия и удостоверяващ неизгодни за него обстоятелства.Излага оплаквания, че съдът не е обсъдил твърденията на ответника в изпратено от него уведомление, че не дължи предвиденото в договора възнаграждение от 2,5% от договорената цена, което представлява признание на ответника за неизпълнение на задължението за връщане на уговорената договорна цена.Твърди,че допускането и приемането на доказателства на дадени по преписка и в досъдебното производство обяснения е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 и т.6 ГПК.В противоречие с установените процесуални правила съдът се е позовал на свидетелски показания, дадени в други съдебни производства.Твърди, че са налице противоречия в обясненията на П.К. по досъдебното производство и показанията му по настоящото производство, поради което същите не следва да се кредитират.Моли съда да отмени решението и да уважи исковете.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба- В.П.В. оспорва същата.Твърди, че възраженията за неизпълнен договор и за развалянето му са били наведени от него едва след получаване на нотариалната покана за повторно плащане на сумата по процесния договори след запориране на всичките му банкови сметки, когато е станало ясно, че въззивникът, възползвайки се от недобросъвестното си поведение, е направил опит да получи повторно плащане.Излага доводи, че съдът законосъобразно се е позовал на допустимата част от показанията насвидетеля К.и обясненията му по пр.пр. № 18 664/16 г. на СРП и преписка № 513000-10367/16 г. на СДВР.Оспорва доводите във въззивната жалба, че поради липса на образувано досъдебно производство дадените от Д.Н.саморъчни обяснения по прокурорската преписка са напълно неоснователни.Позовава се на съдебна практика по чл.290 ГПК, че саморъчните обяснения, дадени в предварително наказателно производство, имат доказателствена сила срещу подписалия ги, когато той установява неизгодни за себе си факти.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.286, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „К.д. ООД твърди, че с ответника В.П. е подписал договор за посредничество от 27.11.15 г., по силата на който ответникът му е възложил да посредничи при закупуването на апартамент № 1.1, находящ се в гр.********”, на 1-ви етаж в пететажна хотелска сграда, построена върху дворно място с площ от 102,49 кв.м., състоящ се от преддверие, дневна с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, тоалетна, помещение за ел.котле, тераса и тераса с площ от 15 кв.м. за 65 500 евро.Твърди, че договореното възнаграждение възлиза на 2,5% евро от договорената продажна цена със срок за плащане след подписване на нотариален акт за покупко-продажба на имота.Нотариалният акт за покупко-продажбата на имота е подписан на 15.01.16 г.Въпреки отправените до ответника покани същият не му е заплатил дължимото възнаграждение в размер на 1 637,50 евро.Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1637,50 евро, представляваща уговорено и неизплатено от ответника възнаграждение за посредничество от 27.11.15 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното й изплащане, както и сумата от 49,63 евро- лихва за забава за периода от 16.01.16 г. до датата на подаване на исковата молба-03.05.16 г.
Видно от представения договор за посредничество от 27.11.15 г, подписан от страните по делото, В.В. е възложил на „К.Д.” ООД да посредничи при закупуването на апартамент № 1.1, находящ се в гр.********”, на 1-ви етаж в пететажна хотелска сграда, построена върху дворно място с площ от 102,49 кв.м., състоящ се от преддверие, дневна с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, тоалетна, помещение за ел.котле, тераса и тераса с площ от 15 кв.м. за 65 500 евро срещу възнаграждение от 2,5% евро от договорената продажна цена, платима след подписване на нотариален акт за покупко-продажба на имота.
Видно от представената справка от Служба по вписванията ответникът е закупил от Й.Л.П.на 15.01.16 г. описания в договора имот.
Представени са преводни нареждания за извършени плащания от В.В. от 16.01.16 г. за такса вписване, от 15.01.16 г. за заплащане на местен данък в размер на 3 202,67 лв. по сметка на СО и за заплащане на нотариална такса, такса за преписи и удостоверяване верността на препис в общ размер на 1 014,44 лв. по сметка на нотариус К.А..Представен е и документ от 15.01.16 г. за извършена покупка на валута от П.К. в размер на 27 640 евро.
Представени са и имейли от ищеца до продавача с посочване на необходимите документи за сделката, както и депозит /разписка за депозиране на сумата 1 000 евро като гаранция за сериозно намерение за закупуване на имота.
С нотариална покана от ищеца, връчена на ответника на 11.02.16 г., същият е бил поканен да заплати дължимото възнаграждение в размер на 1 637,50 евро в 7-дневен срок.
С уведомление, получено от ищеца на 26.04.16 г., ответникът го е уведомил, че разваля договора за посредничество поради неизпълнение от страна на представляваното от него дружество, като е посочил, че не му дължи предвиденото в договора възнаграждение от 2,5% от договорената цена.
С постановление от 08.09.16 г. СРП по пр.пр.№ 513000-10367/16 г. е отказал да образува наказателно производство и е прекратил преписката.В мотивите на постановлението е прието, че Д.Н.е получил уговорената комисионна по договора за посредничество в размер на 1 637,50 евро.
Видно от обясненията на Д.Н., дадени по прокурорската преписка, лицата, посочени като свидетели, са му дали пари, които да предаде в кантората на нотариус А.като разходи по сделката, което той е направил.
В обясненията си по същата преписка Л.П.-брат на продавача по сделката-Й.П.е посочил, че Д.Н.е поискал от двете страни по сделката по 2,5% от сумата 65 500 евро /1 637,50 евро/ в клона на „Б.” АД на бул. „********” и бащата на купувача-П.К. е платил на брокера 1 640 евро в дребни банкноти, Н.е тръгнал да връща ресто, но К.му казал да се почерпи с кафе.
По делото е разпитан П.К.-баща на ответника, който твърди, че той е платил на Д.Н.хонорара на услугата в банковия клон на „У.Б.” на бул. „******в присъствието на Л.П. и Й.П.на 100 банкноти по 10 евро, 12 банкноти по 50 евро и 2 банкноти по 20 евро.Брокерът не му е дал разписка, като е казал, че другата седмица ще се видят в офиса и ще приключат окончателно процедурата.Свидетелят твърди, че е ходил два пъти на оглед на имота с брокера.На изповядването на сделката Д.Н.е закъснял, защото се е наложило да донесе удостоверението за тежести от офиса си.Твърди, че брокерът не е успял да организира подписването на предварителен договор, въпреки че е пращал имейли до Й., част от които му е препратил.
Разпитан по реда на чл.176 ГПК в качеството му на управител на ищцовото дружество Д.Н.е заявил, че не е получавал суми от В.В. и от П.К..
По делото е разпитана и свидетелката С.Б.-сестра на Д.Н., която твърди, че е сътрудник в офиса на фирма „К.“.Свидетелката твърди, че ответникът е идвал в офиса във връзка с покупката на имота, като И.Н.а го е посрещнала и го е запознала подробно какви са възможните проблеми около сделката, защото продавачът не е в България, провеждали са се разговори по телефона с представителя на продавача.Твърди, че след като Д.е дошъл, всички заедно са отишли на оглед до имота.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 286 ЗЗД доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено.От събраните доказателства се установи, че страните са сключили писмен договор за поръчка.
Първоинстанционният съд е приел, че с оглед забраната на чл.164, ал., т.4 ГПК и изричното противопоставяне на ищеца не кредитира показанията на свидетеля К.в частта относно плащане на сумата от 1 637,50 евро-комисионно възнаграждение.За установяването на този факт съдът се е позовал на приетата по делото прокурорска преписка и на дадените обяснения на ищеца, които съдържат неизгодни за него обстоятелства, както и на Л.П. и П.К..Съдът е изложил мотиви относно доказателствената стойност на документите от досъдебното производство, които се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото, като се е позовал на съдебна практика.Съдът е съобразил, че всички събрани по делото доказателства кореспондират и водят до единствения възможен извод, че сумата по договора, представляваща възнаграждение, е била заплатена изцяло от бащата на ответника на ищеца.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните доказателства се установи, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за посредничество, като е предоставял информация за сделката на ответника, осигурявал е извършването на огледи, снабдил се е с удостоверение за тежести на имота, уведомил е продавача за необходимите за сделката документи, в резултат на което сделката е била сключена.
По делото не е установено изпълнение на задължението на ответника за заплащане на възнаграждение за посредничество.Разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК съдържа забрана за допускане на свидетелски показания за погасяване на установени с писмен акт парични задължения освен при изрично съгласие на страните.Поради изложеното и предвид изричното противопоставяне на ищеца свидетелските показания на свидетеля К.в частта относно извършено плащане на възнаграждение на брокера се явяват недопустими.
Недопустимо за установяване на това обстоятелство е и ползването на обяснения на страните, дадени по прокурорската преписка.Документите от досъдебното наказателно производство /обяснения на привлечени, показания на пострадали и свидетели/ са частни документи със свидетелстващо съдържание, чиято доказателствена сила се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото /Р № 921/09 г., гр.д.№ 5299/08 г. на ВКС, III ГО, постановено по чл.290 ГПК; Р № 170/16 г., гр.д.№ 1952/16 г. на ВКС, III ГО;Опр. № 610/14 г. по гр.д.№ 959/14 г., ВКС, III ГО/.Ползването на обяснения, дадени по досъдебното производство, които имат характер на свидетелски показания /както изрично е посочено в цитираната практика на ВКС/ би означавало преодоляване на забраната за гласни доказателства по чл.164, ал.1, т.4 ГПК.Такива документи биха били годни доказателства само ако съдържат признание на страната.Съдът счита, че обяснението на Д.Н., дадени по прокурорската преписка, не може да се тълкува като признание на факта на получаване на възнаграждение по договора за посредничество, тъй като същият не е конкретизирал лицата, които са му платили, не е посочил размера на получената сума и е посочил различно основание за плащането.Следва да се добави, че в уведомлението от ответника до ищеца за разваляне на договора се съдържа изявление, че той не дължи предвиденото възнаграждение от 2,5%, като се е мотивирал с неизпълнение на задълженията на дружеството.Несъстоятелен е доводът на въззиваемия, че същият е възразил срещу повторно плащане на сумата, тъй като в писмото липсва изявление, че сумата вече е била платена.
Поради изложените съображения искът с правно основание чл.286, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи.
Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е частично основателен.В договора за посредничество не е посочен срок за изпълнението на задължението за заплащане на възнаграждение, поради което и с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след получаване на поканата за изпълнение.Видно от представената нотариална покана същата е връчена на ответника на 11.02.16 г.След съобразяване на дадения 7-дневен срок за изпълнение ответникът е изпаднал в забава на 19.02.16 г.Размерът на мораторната лихва, изчислен на основание чл.162 ГПК с помощта на компютърна програма за периода 19.02.16 г.-03.05.16 г. възлиза на 34,18 евро, за която сума и период искът се явява основателен.За разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 49,63 евро и за периода 16.01.16 г.-18.02.16 г. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска по чл.286, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, в частта, с която е отхвърлен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 34,18 евро за периода19.02.16 г.-03.05.16 г., както и в частта за разноските, като вместо него се постанови ново, с което исковете в посочената част да се уважат.В останалата част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените сумата 822,90 лв. /738,88 лв.-разноски за първата инстанция и 84,02 лв.-разноски за държавна такса за настоящата инстанция/.При определяне размера на разноските съдът не е включил посочените в т.2, т.5 и т.6 от списъка по чл.80 ГПК, представен пред СРС и по т.2 от списъка пред СГС, поради липса на доказателства такива да са били направени, тъй като не са представени договори за правна защита и съдействие, в които да е посочен размера и начина на заплащане на адвокатското възнаграждение.Поради неприсъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция в полза на ищеца съдът не следва да се произнася по възражението по чл.78, ал.5 ГПК, заявено пред СРС.С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и приключването му в едно съдебно заседание пред настоящата инстанция съдът намира за основателно възражението за прекомерност, своевременно заявено от въззивника, поради което на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения намалява договореният адвокатски хонорар от 800 лв. на 461 лв., който размер е съобразен при изчисляване на разноските по компенсация.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 28.07.17 г. на СРС, 35 с-в, по гр.д.№ 24596/16 г. в частта, с която е отхвърлен иска по чл.286, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, в частта, с която е отхвърлен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 34,18 евро за периода 19.02.16 г.-03.05.16 г., както и в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.П.В. с ЕГН ********** с адрес: *** и със съдебен адрес:*** /адв.Д.М./ да заплати на „К.д." ООД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** и със съдебен адрес:*** на основание чл.286, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 1 637,50 евро /хиляда шестотин тридесет и седем евро и петдесет евроцента/, представляваща възнаграждение по договор за посредничество от 27.11.15 г. със законнаталихва върху главницата от 03.05.16 г.- датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното й изплащане, а на основание чл.86 ЗЗД-сумата 34,18 евро /тридесет и четири евро и осемнадесет евроцента/ за периода 19.02.16 г.-03.05.16 г., както и 822,90 лв. /осемстотин двадесет и два лева и деветдесет стотинки/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
КОНСПЕКТ:
На 27.11.2015г. между „Компас дивелъпмент” ООД и Владислав Пламенов Василев е сключен договор за посредничество за закупуване на имот в гр.София. В същия е фиксирано и дължимото от Владислав Василев възнаграждение към дружеството.
След като „Компас дивелъпмент” ООД изпълнява всички свои задължение по горецитирания договор и сделката е изповядана на 15.01.2016г. г-н Владислав Василев получава покана за плащане с имейл и прикачена към него фактура. Последва телефонно обаждане от същия, с което той заявява, че няма да плати договореното възнаграждение, поради което на 03.02.2016г. му е изпратена нотариална покана за плащане за дължимата от него сума, на която той не отговаря.
На 23.04.2016г. г-н Василев уведомява управиятеля на дружеството с писмо, че брокерът не е изпълнил задълженията си по сключения между тях договор, че разваля същия на осн.чл.87, ал.2 от ЗЗД и поради тези причини не дължи и няма да ми заплати договореното възнаграждение.
Поради описаните по-горе обстоятелства фирмата завежда гражданско дело, което завърши на 24.08.2018г., с което Владислав Василев е осъден на основание чл.286, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД да заплати сумата 1 637,50 евро /хиляда шестотин тридесет и седем евро и петдесет евроцента/, представляваща възнаграждение по договор за посредничество от 27.11.15 г. със законната лихва върху главницата от 03.05.16 г.- датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното й изплащане, а на основание чл.86 ЗЗД- сумата 34,18 евро /тридесет и четири евро и осемнадесет евроцента/ за периода 19.02.16 г.-03.05.16 г., както и 822,90 лв. /осемстотин двадесет и два лева и деветдесет стотинки/.
Съдебният състав се аргументира с това, че от събраните доказателства се е установило, че брокерът е изпълнил задълженията си по договора за посредничество, като е предоставял информация за сделката на ответника, осигурявал е извършването на огледи, снабдил се е с удостоверение за тежести на имота, уведомил е продавача за необходимите за сделката документи, в резултат на което сделката е била сключена.
Също така съдът уточнява, че по делото не е установено изпълнение на задължението на Василев за заплащане на възнаграждение за посредничество, както и, че в уведомлението от Владилав Василев до дружеството за разваляне на договора се съдържа изявление, че той не дължи предвиденото възнаграждение, като се е мотивирал с неизпълнение на задълженията на дружеството, което представлява и е признание на Владислав Василев за неизпълнение на задължението си за заплащане на уговорената договорна цена.
Управителят на дружеството сподели, че по време на съдебната битка е имал и данъчна проверка, която приключила без проблем и в която не са установени нарушения.
