СИГНАЛ ДО ПИК! Пълен абсурд по български - чистачка трови с антифриз и приспивателни жена заради 60 000 евро, 6-о РПУ и прокуратурата отказват разследване
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
6-о РПУ и Софийска районна прокуратура отказват да разследват доказан с медицински изследвания опит за убийство чрез отравяне с антифриз в течение на дълго време и 4 вида медикаменти за една нощ. Посегателството е извършено от чистачката на жена, която по чудо оживява след 16 часа, прекарани в безпомощно състояние, и 20 дни в кома в токсикологията в „Пирогов”, както свидетелстват и съответните документи и медицински експертизи.
Това разказа самата потърпевша Д. С. пред ПИК близо година, след като е изписана от болницата и бавно се възстановява при майка си извън София.
Причината за опита да бъде отровена с 4 вида приспивателни и голямо количество битови отрови е огромна сума пари – 60 хиляди евро, които болната от миопатия пострадала е дала на чистачката си да ги съхранява заради все по-влошаващото се нейно здравословно състояние. Потърпевшата обяснила на чистачката да предаде средствата на децата й, ако нещо се случи с нея. Паралелно с това жената ѝ дава да пази скъпи мебели, скъпи картини, сред които и на Дечко Узунов, 47 чували със скъпи кожени палта и дрехи. С днешна дата чистачката Мария Шукерова, родена през 1962 година, отрича да е получавала от дългогодишната си работодателка каквото и да било.
Тази история звучи невероятно дори за най-пикантния криминален роман, но, както е известно, животът е далеч по-изобретателен от човешката фантазия.
Мария Шукерова или Мими, както я нарича пострадалата, работи при нея 14 години на трудов договор с осигуровки, помагала ѝ е за гледането на децата и домакинството, често е съхранявала големи суми пари, които са ѝ давани, и изобщо потърпевшата й има пълно доверие. След като се развежда и излиза на квартира, Д. С. продава жилище за 60 000 евро, които получава по банков път, но впоследствие изтегля цялата сума заради делата, които води с „Топлофикация”, и опасността да ѝ бъде наложен запор от частен съдия-изпълнител. И дава парите на Мими. През цялото време работодателката ѝ живее с тези пари, дава на заем от тях на приятели, купува необходимите неща, а чистачката ѝ носи нужните суми, за което има и свидетелства, направени вече пред разследващите органи.
Паралелно с развитието на миопатията, към състоянието на пострадалата се прибавят странни симптоми на пълна немощ и повръщане, за които лекарите са категорични, че не могат да бъдат проявления на тази болест и съветват Д. С. да се премести на чист въздух и сред природа, както тя постъпва и заминава да живее на вила на приятели в Кокаляне. Преди да се изнесе оставя цялата си скъпа покъщнина и дрехи на съхранение в дома на чистачката, а огромните багажи са пренесени от хамалска фирма.
На 23 юни 2016 година Мими обявява на Д. С., че ще остане да спи при нея в Кокаляне. Това се случва за пръв път от дългото им съжителство и пострадалата е крайно изненадана, макар и доволна, че няма да е сама. Мими е донесла вино и дробчета на работодателката си, двете вечерят, гледат новините и... Оттам нататък Д. С. не помни нищо до момента, в който се свестява в „Пирогов”.
Любопитното е, че болната се озовава там, след като Мими се обажда едва в 11.00 часа на другия ден на много близка приятелка на Д.С., за да ѝ каже, че я е намерила в безпомощно състояние и да извика Спешна помощ, защото тя била просто една чистачка и нямало да се озоват на нейното повикване. По-късно Мими ще твърди, че си е тръгнала в 4.00 часа през нощта, макар да не е ясно защо се обажда чак в 11.00 при положение, че винаги идва на работа в 9.00 часа. В 6-о РПУ има 24 страници показания на приятелката на потърпевшата, която се усъмнява в думите на Мими, след като чистачката започва да обяснява на всички познати, които търсят Д. С. по телефона ѝ, който също е при Шукерова, че тя или не иска да говори, или не иска да вижда никого, или, че в отделението, в което се намира, не се допускат външни хора.
В „Пирогов” Мими обявява, че Д. С. няма никакви роднини, нито близки, ходи там всеки ден и пита дали пациентката е жива. И се обажда на майка ѝ, която живее в провинцията, едва на 19-я ден. А след изписването ѝ, на което присъстват и майка ѝ, и леля ѝ, и вуйчо ѝ, я завежда не в неврологична клиника, а в психиатрична болница, където работи нейна много близка съгражданка от Враца и настоява да я приеме като пациентка. Лекарката категорично отказва, тъй като не вижда симптоми за лечение в тяхната клиника, но впоследствие към материалите по разследването се появява експертиза с психиатрична диагноза на Д. С.
Естествено, чистачката отрича да е получавала каквото и да било от потърпевшата, въпреки че мъжът ѝ изброява странните предмети, които е открил вкъщи. А жалбите на Д. С. до Софийската районна прокуратура свършват с разследване на произхода на парите на собственичката им и след като установяват, че те са абсолютно легално получени, оттам, както и от 6-о РПУ, обявяват, че няма данни за извършено престъпление, като изобщо не обръщат внимание на епикризата и медицинските заключения, издадени от „Пирогов”. Лекарите са категорични, че дълго време е била тровена с вещество за битови нужди, а последната вечер са ѝ дадени 4 различни вида приспивателни, най-вероятно стрити в храната или разтворени във виното, което е пила.
Както и на посочения от нея факт, че тя е съобщила на чистачката, че хазяинът на вилата, в която живее в Кокаляне, и който я посещава всеки ден, заминава на 23 юни при децата си в Испания. Странно, но събитията с Д. С. се разиграват още на следващата нощ.
Потърпевшата, лишена от парите и цялото си имущество, дори от указателя с телефоните и от компютъра си ще предприеме нов опит да потърси справедливост и да накаже виновните и за опита да бъде убита и за кражбата, която става първопричина за него. Като е убедена, че тя има и помагачи и дори може да ги посочи поименно, стига съответните органи да започнат добросъвестно разследване на този случай.
