СИЛНА ВЯРА: Загиващата оживяла - почитаме отново преподобна Мария Египетска. Честваме и велик светец, защитавал смело иконите в църквите
Последвайте ни в Google News Showcase
1. Свети преподобни Тит Чудотворец (IX век) - през осмия век животът на Христовата църква на Изток бил разстроен от иконоборческата ерес. Повечето от византийските императори от онова време сами били иконоборци, покровителствали иконоборците и издавали постановления и наредби срещу почитателите на светите икони.
Защитниците на православното учение били гонени, отстранявани от служение, заточвани и притеснявани по най-различни начини. Поради това мнозина от тях доброволно напускали светския живот, уединявали се в пустинни места и там се предавали на молитва и духовни подвизи. Укрепнали духовно, те отново се връщали в градовете и ставали смели защитници на православното учение.
Такъв бил и блаженият и свят отец Тит. От малък той обикнал Христа, напуснал светския живот и станал монах. Целия си живот той прекарал в молитва и монашески подвизи, като проявявал кротост и смирение, любов към ближните и милосърдие. За този му свят живот Господ удостоил верния Си служител Тит с дар на чудотворство.
Твърдо убеден в истината на православното учение по въпроса за почитанието на светите икони, преподобни Тит се проявил като непоколебим защитник на истината.
2. Пета Неделя на Великия пост - Преподобна Мария Египетска († 530 г.) - днес Църквата отново чества паметта на една от най-обичаните и почитани светици - преподобна Мария Египетска. Тя оставя огнена диря в Църквата изобщо, а житието ѝ потриса всеки път всеки, който го изчете от докрай.
Тя е онзи пример, който ни показва как от най-окаяни грешници, щом осъзнаем много си грехове и пристъпим към по-богоугоден живот, най-подир ще се сподобим с прошка тям, а и ще намерим тъй търсения душевен покой.
Покайният пример на св. Мария Eгипетска е толкова многообхватен и поучителен, че светата Църква желае той трайно да остане в нашите сърца. Затова освен деня на нейната памет на нея се посвещава и неделният ден от петата неделя на Великия пост.
За света Мария Египетска може да се каже накратко: тя била жителка на Александрия, жена с безнравствен живот, позор за своите съграждани, съблазън, погибел. Един ден тя поискала да се поклони на живоносния Кръст Господен, частица от който се намирала в един от храмовете. И не мислейки за своята греховност, не мислейки за това, че нейният живот няма нищо общо с този Бог на чистотата и любовта, на Който тя искала да се поклони, тя дръзновено поискала да влезе в храма, но някаква сила я спирала - всеки път, когато тя се приближавала до вратите, тя бивала отхвърлена.
Изпаднала в ужас, тя се обърнала към Майката Божия за помощ – и била допусната в храма. Но от храма тя не се върнала към предишния позорен живот; тя се оттеглила в пустинята и там прекарала, в неописуем подвиг, в съвършена самота, целия си останал живот до смъртта; живот, който не бил живот на безплътно същество, но бил наистина живот на въплътения дух, оживен от покаянието и благодатта.
