Симеон Сакскобургготски пред "Хюриет": Изобщо не очаквах, че ще победим на изборите в България
Последвайте ни в Google News Showcase
Симеон Сакскобургготски бе в Турция, където представи книгата си "Симеон ІІ. Една необикновена съдба. Там той е дал интервю за турския вестник "Хюриет", което препечатваме от сайта http://www.kingsimeon.bg:
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
На шест години цар в София, на девет години изгнаник в Египет….50 години по-късно отново в България, този път носен на рамене като Министър-председател…Живот като в роман, преминал през бури…
Писателят проф. д-р Илбер Ортайлъ се среща с българския цар Симеон ІІ и го интервюира. Този ноебичаен дует се потопи в дълбините на историята, започвайки от Втората световна война, бившата кралица на Иран Фарах Диба, годините на желязната завеса и дните в изгнаничество на Османското семейство. Той стана цар на шест години. На девет години бе принуден да напусне страната си. Преминавайки през Истанбул пристига в гр. Александрия, Египет и детството му минава там, а младостта му – в Мадрид, столицата на Испания, пише kingsimeon.bg.
През 1946 година е изгонен от страната си, но 50 години по-късно през 1996 година се връща там. Политическата партия, която основава, печели изборите през 2001 година в България и той се подписва под един голям успех, какъвто рядко може да се срещне в историята: Става Министър-председател на своята страна, откъдето е изгонен преди 55 години. Животът на последния български цар Симеон Сакскобурготски, по-известен като Симеон ІІ, носи качествата на прозорец, който буквално се отваря от Европейската история към света.
Тъй като Симеон посетил Истанбул за представянето на автобиографичната си книга „Цар Симеон Втори – една необикновена съдба“, издаден от издателство Япъ Креди Яйънларъ, най-подходящата личност, която можеше да вземе интервю от него бе историкът проф. д-р Илбер Ортайлъ, пише Хюриет.
"Българският цар, аз и учителят ни Илбер се срещнахме в хотел Диван, намиращ се в Елмадаг. Професорът поздрави царя с „Ваше Величество“, а царят му отговори с „Професоре, много се радвам“. С голямо учудване и възхищение слушах тези двама знаещи хора, които много добре познаваха тайните на историята, те говореха за бившите царе, сякаш са съседите им отсреща, разказваха един на друг с наслада нечувани истории за представителите на предишните кралства. Слушайки историите за това колко е бил срамежлив иранският шах Реза Пахлави, а колко умна е била сестра му Ашраф, кралските клюки, които никога няма да открием в книгите по история, аз направо разцъфвах. Но да уловя диалога на двамата в следващите минути на разговора за мен не бе лесно. Например, учителят Илбер казваше: „Султан Неслишах беше близка приятелка на вашия Отто“, за да разбера, че споменатата Неслишах е последната регистрирана наследничка на султанското семейство, а Отто е последният наследник на Австро-Унгарската монархия принц Отто фон Хабсбург, трябваше да прекъсна разговора и да попитам: „Професоре, като казахте Отто?“. И така представяме ви тази извънредна и историческа среща на проф. д-р Илбер Ортайлъ с българския цар Симеон ІІ…", пише още Хюриет.
Проф. д-р Илбер Ортайлъ: – Какво е на детска възраст да станеш цар на „Прусия на Балтаните”?
Симеон Сакскобургготски: – Изразът „Прусия на Балканите” е етикет лепнат впоследствие на България. Да, може би българската войска бе добра, но това не ни прави Прусия. Нещото, което най-ясно си спомням от времето, когато на шест години съм станал цар е това, че ни беше казано за тежката болест на нашия баща. Но едно дете много трудно възприема смъртта. Смъртта на баща си разбрах така: Бях на шест години и обикновено ме наричаха „Ваше Царско Височество“. Но един ден изведнъж почнаха да се обръщат към мен с “ Ваше Величество“. Тогава разбрах, че същият ден баща ми е починал.
- Какво е чувството да станеш цар на шест години?
- Детският манталитет си е детски манталитет. Колкото и да се обучавате всичко виждате с детската си мисъл. Единственото, което усетих, че от този момент нататък детството ми приключи. Разбрах, че съм принуден да сменя поведението си. Наобиколиха ме различни хора. Беше много труден период, бяха годините на Втората Световна война, в България преживяхме и бомбардировки. Веднага след това се осъществи Съветската окупация. Това бе друг шок. Последва още един шок – дойде новият комунистически режим.
- В какво състояние бяхте тогава?
-Бяхме като пленници. Още две години след окупацията останахме там, после в България се проведе референдум „дали да остане монархията или да си отиде?“. 94 % от хората поискаха Република. Всъщност, съветската окупация през този период ни показа колко истински е бил този референдум. След излизане на резултатите определиха ни само една седмица за напускане на страната. Семейството на майка ми живееше в Александрия. Поради това решихме да отидем в Египет. В рамките на 48 часа се качихме на специален за целта влак и се отправихме към Истанбул.
- Колко останахте в Истанбул?
-Беше утрото на 17 септември 1946 година, с влак от България пристигнахме в Истанбул, от гарата отидохме направо на пристанището. Така, че само за няколко часа видях Истанбул.
- Т.е. в главата ви не е останал никакъв силует от Истанбул? Сигурен съм, че тогава градът е бил много красив…
-До тогава не бях напускал България, за мен всичко видяно бе необикновено. Веднага, след като стигнахме до пристанището, корабът отплава. Първо минахме през Измир, после Искендерун, след това пристигнахме в Александрия, Египет, където бе основната ни цел. На турските пристанища ни носеха чудесни плодове, пъпеши, дини и др., но банан видях за първи път в Турция. Това за едно дете като мен, което през живота си не бе виждало банани, беше голям лукс.
- Сигурно сте яли бананите, които се отглеждаха в Анталия. Сега, ако отидете, няма да имате този шанс, защото целият град е пълен с хотели, а онези чудесни бананови градини изчезнаха. През онези години в Турция пребиваваха двама важни имигранти, единият бе посланикът на Полша, когато немците превзеха Полша, той не можа да се върне в страната си. А вторият известен имигрант, естествено, бяхте вие – известният български цар. Да, имаше още един и това бе бившият албански крал Ахмед Зог.
- И той през 1946 година бе заминал за Египет.
- Да, но преди да замине за Египет, беше отседнал за няколко дни в хотел Пера Палас в Истанбул. Добре, кога се запознахте с членовете на султанското семейство от Османската династия в Египет?
-Да, през този период някои от членовете на Османското семейство живееха в Александрия. Майка ми ги познаваше. С единия от тях, Осман Османоглу, учихме в едно училище. От семейството, сестрите принцеса Неслишах, принцеса Неджля и принцеса Ханзаде също дойдоха в Александрия.
- Неслишах беше близка приятелка с вашия Отто фон Хабсбург. (Последният ерцхерцог, наследник на Австро-Унгарската монархия) Отто ви беше вуйчо нали?
-Да, смяташе се за мой вуйчо, защото майка му беше сестра на баба ми. Уважавах много Отто, заради политическата му кариера. Защото в следващите години влезе в Европейския парламент.
- Беше единственият член на Европейския парламент тюркофил, който обичаше турците. Отто всеки път открито подкрепяше Турция. Беше син на последния Австрийски император и последен крал на Унгария Карл І. И е чудно как тези две семейства враждуваха по между си, но Отто и записаната последна в книгата на Османската династия Неслишах бяха много добри приятели!
-През 1976 година, след като в Германия Отто беше избран за член на Европейския парламент, изпратих му поздравително послание. В отговор ми написа: „Симеоне, благодаря ти за посланието. От този момент в Европейския парламент има поне един човек, който ще защитава България, която ти представляваш.“ Т.е. в парламента нямаше да защитава комунистическа България.
- Онези страшни събития в България, кампанията за насилствена смяна на имената на турците, също се случиха през комунистическия период.
-Да, тези събития бяха страшни. През 1984 година не само турците, но в същото време и етническите българи-мюсюлмани бяха подложени на натиск от страна на комунистическия режим. Насила бяха сменени имената им. През този период толкова много хора бяха изселени. Във връзка със споменатата трагедия правих изказвания в Международния комитет на Червения кръст и пред Арабската лига. През онзи период близо триста хиляди български турци емигрираха в Турция.
- Всъщност от една страна трябва да благодарим на Живков (Тодор Живков, министър-председател на България в периода 1971-1989), защото ни изпрати триста хиляди души. Първо се шокирахме, но после болниците ни се напълниха с медицински сестри от най-високо ниво. Отделно дърводелци, електротехници, станахме притежатели на много други специалисти в различни области. Да се върнем в Египет, имахте ли шанса да останете там колкото си искате или ви разрешиха да останете за определен срок от време?
-Там посещавах училище, сестра ми също. Записаха ме се в най-доброто за онова време училище – Виктория Колеж в Александрия. Знаеше се като училището, което посещаваха кралете. Ние живяхме в Египет и обичахме живота си там. Но след като пораснахме, майка ми искаше да учим в Европа. Тогава ни посети испанският посланик в Кайро и ни попита: „Мислили ли сте за Испания като място за изгнаничество?“ Така през 1951 година напуснахме Египет и като политически емигранти заминахме за Испания, и там прекарах последните 50 години от живота си.
- Кралят на Мароко Хасан ІІ май ви беше приятел?
-Да, кралят на Мароко Хасан ІІ ми беше близък приятел. Освен това и с краля на Йордания Хюсеин бяхме в едно училице в Александрия. След като заминахме за Испания се сприятелих и с Хуан Карлос, крал на Испания.
- А познанството ви с иранския шах Реза Пахлави?
-Запознах се с него при пътуванията си в чужбина и няколко пъти го посетих в Иран. Тогава бях удивен от културните прилики между Иран и България. Много добре познавах шахското семейство. Особено брат му принц Абдолреза беше мой добър приятел. Освен това беше председател на Фонда за опазване на дивата природа. „
- Познавахте ли близначката на шаха, сестра му принцеса Ашраф? Беше много умно момиче…
-Да, беше невероятно умна, една много привлекателна дама. Шахът бе срамежлив и стеснителен. А според мен, онова императорско поведение беше само защитен механизъм. Разбира се, той бе човек с визия и уважаван на международната сцена. За съжаление, политиката е много мръсно нещо. За един миг бе съборен на земята от страна на някои свои съюзници…
- Да, за съжаление така се случи.
-Когато стане дума за Великите сили, могъщите се споменават с добри слова от страна на малките държави. Но погледнем ли историята и истината, в повечето случаи, онези могъщи сили стават причина за кризите в тези страни.
- Нещата, които императрица Фарах Диба направи, например: Музеят за килими, Колекцията Садабад, са незабравими…
-Фарах никога за никого не казваше даже и най-малката обидна дума. Тя бе възпитана като едно обикновено момиче. Посещава университет като всички. Всичко това имаше голям принос тя да може да погледне случващото се отстрани. Преди няколко години изключително любезно ни посети в България. Анализите ви предизвикват възхищение!
- С Ваше позволение Ваше Величество, искам да кажа, че психологичните ви анализи предизвикват възхищение!
-Уважаеми Професоре, заради възрастта ми е. Искам да ви разкажа една случка. Преди няколко години, когато посетих Истанбул, на летището показах паспорта си на полицая като всички. С едно преимуществото ми да ползвам много езици казах на турски: „Аз съм бивш Министър-председател на България”. Човекът погледна паспорта ми и каза: „Ваше Величество удоволствие е да ви види човек“. И това ми го каза на български! А той бил български турчин! След 50 години стана министър-председател на своята страна, която бе принуден да напусне.
- Как решихте след 50 години да се върнете в България?
-Винаги съм мечтал да се върна. Но никога не съм мислил, че тази мечта ще се сбъдне. През 1989 година изведнъж настъпи голяма промяна и комунизмът се срина. След това много хора от България започнаха да ме посещават в Мадрид и ми предлагаха да се върна в страната. Първа от моето семейство посети България през 1991 година сестра ми. Беше в София и бе посрещната много добре. После през 1993 година майка ми отиде в България по повод 50 годишнината от смъртта на баща ми и тя беше посрещната с радост. През май 1996 година, т.е. след 50 години се върнах и аз. Посрещането бе превъзходно.
- Как бяхте избран за Министър-председател?
-През 2000-та година усетих, че е важно през този период да се насочим към Европа и НАТО, беше настъпило времето. С група приятели основахме политическа партия и участвахме на изборите в България. Но не очаквах да победим!
- Изобщо ли не очаквахте?
-Изобщо. Не е нормално. След 50 години изгнание и толкова, неща, изговорени по мой адрес, трудно е да очакваш да си избран. Но българският народ е толерантен. Когато победихме на изборите, съставихме половината от парламента. Половината от народа ни подкрепи, но и другата половина не ни се противопостави. И ние ги уважавахме. По този начин станах Министър-председател.
- Има хора, които изобщо не забелязват другите 50% и не ги уважават…
-За мен от интелектуална гледна точка това бе един политически урок. Предадох се пред занаятчиите на Капалъ Чаршъ -„При едно мое посещение в Истанбул със съпругата ми отидохме в Капалъ чаршъ . Там до нас се доближи един човек, чу, че говорим на испански и каза нещо като Реал Мадрид-Барселона. Обърнах се и казах на френски нещо на съпругата ми. Тогава продавачът ни заговори на френски. Исках скришом нещо да кажа на съпругата си и този път говорих на английски, а той също премина на английски. Най-накрая казах нещо на български, погледна ме и на български ми каза: Брат, защо отначало не говориш на български? Бил е български емигрант! Там вече се предадох.“
ЖИВОТЪТ НА СИМЕОН ІІ - През 1937 година е роден в София. - През 1943 година, след смъртта на баща си Цар Борис ІІІ, става цар на 6 годишна възраст. - През 1945 година чичо му княз Кирил и някои царски особи са разстреляни от БКП. - През 1946 година е принуден да напусне България със семейството си и е изгнаник в Египет. - През 1951 година е приет в Испания със семейството си. - През 1958 година учи две години във Военната академия Вали фордж. - През 1962 година сключва брак с Маргарита Гомез-Асебо, която има подобна съдба. - През 1996 година се връща в България след 50 години изгнание. - През 2001 година е избран за Министър-председател на България. - През 2005 година играе активна роля в присъединяването на България към Европейския съюз.
