ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Увеличение на минималната заплата от сегашните 780 лв. на поне 850 лв. с приемането на бюджета за 2023 г., но не по-късно от 1 юни 2023 г., поискаха от КНСБ и КТ „Подкрепа“.
Двете синдикални организации настояват минималната заплата да стане поне 1000 лв. от 1 януари 2024 г. Синдикатите искат и въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната заплата, което ще стимулира потреблението и ще намали неравенството.
„Решението на Народното събрание за минималната работна заплата чрез промени в Кодекса на труда, е такова, че никой не го харесва. Имаме основания да го критикуваме, защото тишината в лагера на работодателите престана“, заяви президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов.
Парламентът реши, че минималната заплата ще бъде 50 процента от средната за страната. На база средната заплата за последните шест месеца от предходната година и първите шест месеца от текущата година ще бъде определена минималната заплата за следващата година.
Решението беше частично подкрепено от синдикатите. Те се обявиха против това, че съотношението от 50% е фиксирано и не дава възможност за тристранни преговори и по- висок размер на минималната заплата.
„Според европейската директива за адекватни минимални работни заплати се отчитат много на брой индикатори, единият от тях е – издръжката на живота“, припомниха синдикатите.
Работодателите също не подкрепиха решението на НС, като дори обявиха, че ще сезират ЕК.
„Има напрежение в няколко бранша, като например в „Български пощи“, където се събират подписи за стачни действия. Подобна е ситуацията и във ВиК сектора и градския транспорт в София“, отбеляза президентът на КНСБ Пламен Димитров.
„Други сектори също заявяват готовност за протести, като служителите в средното образование. Няма перспектива увеличението на заплатите на учителите да се изпълни и отивайки на избори виждаме, че в следващите 3-4 месеца бюджет няма да има“, изтъкна президентът на КНСБ.
„Не се изненадвайте, ако координацията ни стане по-видима“, предупреди Пламен Димитров и намекна, че може да има протести. „Поради безпътицата нагласата за протести рязко се повишава“, коментира Димитров.
Двата синдиката настояват за ръст на доходите през 2023 г., който да компенсира инфлацията за годината, но не по-нисък от 15% в частния и държавния сектор. За агенциите, работещи на терен, двете конфедерации искат увеличение на заплатите с 20 процента.
Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов заяви на пресконференция, че отново сме в нещо, което прилича на безпътица. "Нямаме адекватен партньор, с когото да водим дори стратегически разговори“, каза той.
Относно зеления преход и енергетиката КТ „Подкрепа“ и КНСБ искат участие на национално представените синдикати в преговорите с Европейската комисия (ЕК) за отпадане на изискванията в Плана за възстановяване и устойчивост за намаление с 40% на въглеродните емисии в енергетиката спрямо 2019 г. и отлагане на плановете за либераризацията на енергийния пазар за битовите потребители след 2025 г., съгласно решенията на НС. Синдикатите настояват да се осигурят и достатъчно инвестиции в „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток“, за да бъде гарантирана дружествата при пазарни условия, предаде БГНЕС.
