Синът на Пабло Ескобар: Наркотрафикът ни даде света, после ни го отне
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През 1994 г. най-могъщият за всички времена наркобарон в Колумбия дава възможност за избор на 17-годишния син на Пабло Ескобар : напусни страната или със сигурност ще бъдеши убит. Срещата се провела месеци, след като Ескобар е бил убит от колумбийските сили за сигурност на покрив в Меделин, , градът където беше основана международната империя за наркотрафик. „След като баща ми беше убит , бях обявил отмъщение срещу всеки, който носи отговорност“, каза пред в. „Индипендънт“ Себастиян Марокин, който сега е на 38 г.
„Дадох това обещание с опрян в главата пистолет. По-късно с майка ми и сестра ми“заминахме за Аржентина и никога няма да се върнем“. Едва на 17 г. владежът сменя името си от Хуан Пабло Ескобар на Кристиян Марокин.. Тойна практика е наследник на анй-голямата наркоимперия в историята. Роден през 1977 г. неговото детство съвпада с възхода на Ескобар до позицията на обществен враг №1 както в Колумбия, така и в САЩ. Но за съдбоносното решение има много други причини освен притеснението от последствия.
„Наркотрафикът разруши семейството ми“, твърди Марокин.
„Наркотрафикът ни даде света, а после ни го отне.“ Говорейки спокойно и ясно, Марокин не се държи като син на най-легендарния гангстер в света.
С екип на „Индипендънт“ той се срещна в малък и спокоен ресторант в Мексико сити, за интервюто пристигна облечен всекидневно и избра маса, възможно най-далече от любопитните уши. Вместо да се наслаждава на делата на баща си, той се страхува от тях.
„Баща ми все още има много врагове.“ Съперници от наркотрафика, естествено, но и „достойни хора“ - политици, полицейски шефове и високопоставени военни.“Баща ми беше убит, но много от тях все още са живи и на свобода. Те никога няма да бъдат наказани за това, което са вършили.“ Сега той е архитект и обществено активен, също така отдаден баща и съпруг. Марокин е прекарат 20 г. в опити да се измъкне от сянката на Ескобар. След години мълчание, той участва през 2009 г. в документален филм за живота на баща си и решава да напише книга, даваща неговата позиция по историята.
„Това е идтория, която трябва да бъде разказана“, казва той,“така че Колумбия и други страни да не повтарят същата грешка.“ Става дума за държави като Мексико, които, убеден е той,вървят в същата посока като Колумбия през 80-те години на миналия век. „Историята се повтаря. Във времената на баща ми мексиканските наркобарони бяха слуги на колумбийците. Сега те са хората, които упражняват властта.“ Като момче Марокин изживява мечтата на внезапно и като че ли безкрайно богатство. Простиращото се на 20 кв. километра ранчо „Неапол“ на неговия баща включва плувни басейни, домашни прислужници, а също и зоопарк, пълен с екзотични животни, струващи милиони долари.
„Никога не съм бил в ранчото на Майкъл Джексън „Невърленд“, но се съмнявам, че има нещо повече от „Неапол“.“ Но фантазиите скоро са разтърсени. През 1984 г. Пабло Ескобар е изхвърлен от колумбийския конгрес, където той имал амбициите да започне политическа кариера. Същата година той убива най-големия си критик от правителството – министъра на правосъдието Родриго Лара. „Стремежа към властта бешие най-голямата грешка на баща ми. В продължение на години елитът на страната го толерираше. Но след като се намеси в политиката, решиха да го унищожат“. През следващото десетилетие Ескобар води кървава война на изтощение срещу правителството, в която има терористични атаки, политически убийства и свалянето на самолет през 1989 г. Хиляди колумбийци загиват в това насилие. Марокин настоява, че не се извинява за престъпленията на баща си.
„Опитвам се да разгранича човека, когото всеки позвнава от телевизията и вестниците, от човека, когото знам като мой баща. Това са два типа хора, които са много различни.“ Семейството също се оказва на прицел Когато Марокин е на 11 г., кола бомба, заредена от конкурентния картел Кали, изпепелява техния луксозен апартамент в Меделин. „Майка ми и аз сме го молили няколко пъти да се откаже от насилието. но той беше стигнал до точката, от която нямаше връщане назад.“ Постигането на мир както със себе си, така и с другите хора се е превърнало в критерий за живота като зрял човек на Марокин. Сега той пътува по света, участвайки в разговори за политиката по въпроса за наркотиците, предотвратяване на насилието и значимостта на помирението за решаване на конфликти. През 2009 г. той се срещнал с децата на бившия правосъден министър Родриго Лара и бившия кандидат за президентския пост Луис Карло Галан, и двамата убити от баща му, за да им поиска прошка.
„Бях изненадан, когато те се съгласиха да разговарят с мен. Помирението не е обичайна част от колумбийската лексика.“ Той бил разтърсен, когато му казали: „Вие също сте жертва на Пабло Ескобар.“ Марокин казва: „Не зная дали е така. Но ако е така, аз съм последният човек в Колумбия, който заслужава съчувствие.“
