ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Целият свят се опитва да разбере мотивите зад руското решение за изтегляне на войски от Сирия. Руският президент Владимир Путин не блъфираше, когато заяви, че „основните цели“ на Русия в Сирия са постигнати, но зад това има и други неща: маневрата е част от по-голяма игра, чиято цел е нарушаване на отношенията между Съединените щати и техните сунитски съюзници и водеща позиция на Русия при новите регионални условия на сигурност.
Руската военна намеса препотвърди статута на страната като световна сила и я върна на международната арена след изолацията заради Украйна. На практика сегашното примирие беше договорено директно между Москва и Вашингтон.
Русия няма намерение да се забатачи в сирийското тресавище. Т. нар. примирие служи като добър повод за Москва, давайки й възможност да поеме челното място в стремежа към политическо решение пред лицето на целия свят, докато изтеглянето премахна риска от „Афганистански синдром“. Болезненият опит от сражаването срещу муджахидините в Афганистан и радикалните ислямисти в Северен Кавказ все още е пресен в съзнанието на стратезите от Кремъл. Путин също така не иска да обърне срещу себе си целия сунитски свят, поради което е по-добре да отстъпи сега преди да е станало твърде късно.
Москва има различна визия за бъдещето на Сирия от Техеран и Дамаск.
Русия подкрепя федералната структура; Дамаск се противопоставя яростно на това. Путин не вярва, че Сирия ще съумее да стане отново държава в границите си от преди конфликта. Кремъл по-скоро се стреми да отстоява своята сила и да задържи крепостта си в крайбрежния алевитски анклав Латакия в тесен съюз с друзите и кюрдите.
Русия енергично се стреми към кюрдска автономия, тъй като това би й помогнало да влияе върху гурската външна и вътрешна политика. Кюрдските Отреди за защита на народа (ОЗН) контролират голям анклав в Сирия и на тяхното иракско разклонение руснаците наскоро доставиха пет зенитни оръдия ЗУ-23-2 „Сергей“, както твърди в. „Комерсант“.
Въпреки че Москва, Техеран и Дамаск да твърдят, че изтеглянето е било координирано, все по-очевидно става, че то е сварило неподготвени всички в Сирия и Иран. Решението на Путин за изтегляне цели постигане на мир в сирия и изтегляне на войските като крачка в правилна посока, само че Кремъл иска уреждане на въпросите, защото иска да спре експанзията на Иран.
Включването в сирийския конфликт разкри на Путин ужасната истина за доминиращото иранско влияние в Сирия. Техеран държи под контрол сирийския елит и упражнява влиянието си чрез намесата на корпуса „Ал Кудс“, „Хизбула“, иракски и афганистански милиции, както и милициите на сирийския президент Башар Асад. Кремъл стана предпазлив- с подкрепата на режима на Асад той също така може да увеличи иранската мощ за сметка на руската икономика.
В момента 20 млн. руснаци живеят в бедност, което е увеличение с 50% през последните две години.
Руската кампания даде ясно да се разбере, че въпреки координацията с Иран, ислямската република все още е конкурентна сила, която рано или късно ще стане директна заплаха за интересите на Кремъл. Стана очевидно, че Асад устройва иранските геополитически цели и че с неговото отстраняване Кремъл директно ще намали обсега на Иран. Междувременно администрацията на Обама изостави разговора за смяна на режима в Сирия; Кремъл е страната в процеса, която оказва най-силен натиск за оттеглянето на Асад.
Не за първи път Москва използва тактиката да казва едно, а да върши друго. От една страна Кремъл успешно принуди държавния секретар Джон Кери да огласи, че „САЩ и техните партньори не се стремят към т. нар. смяна на режима“, а от друга се опитва да принуди Асад да се оттегли.
Изтеглянето трябва да упражни допълнителен натиск върху Асад и да го мотивира да бъде по-конструктивен в Женева. Въпреки това Дамаск няма да приеме споразумението за преходно правителство, тъй като в него се настоява за отстраняването на Асад в рамките на няколко месеца. Главният преговорящ на правителството Башар ал-Джафари наскоро определи някои от членовете на опозицията в Женева като терористи и сирийският външен министър Уалид Муалем напълно отказа да обсъжда всякакви въпроси, засягащи президентството на Асад.
Москва разбира рисковете за собствените си геополитически цели, които влече със себе си силен Иран. Наличието на възходяща радикална шиитска регионална сила на южната руска граница плаши Кремъл повече от справянето с консервативни сунитски сили, които могат да провокират радикални сунитски бунтове.
Путин наскоро блокира доставката на зенитни ракетни системи С-300 за Иран. Кремъл също така търси възможности за подмяна на договора със стари модифицирани оръжия или напълно да го отхвърли с непрестанни обвинения за неспособността на Иран да извърши навреме заплащанията. Иран е възприеман като по-малко разумен в сравнение със саудитците и други монархии в Персийския залив.
Експанзионистичната идеология на Техеран и неговата разновидност на радикален шиитски ислям вероятно напомнят на кремълския елит някои от принципите на троцкизма. Първоначално Путин искаше да въоръжи и оборудва иранците срещу САЩ, но само след като намесата в Сирия разбра, че Иран представлява непосредствена заплаха за интересите на Русия и е по-добре да остави на Вашингтон да се оправя с него.
Но Москва и Вашингтон сега са еднакво загрижени политическото решение в Сирия да се състои. Само че сега Русия иска да спре иранската експанзия в региона, докато Вашингтон е по-загрижен с борбата срещу ИД и прекратяване на бежанския поток към ЕС. Кремъл е убеден, че възходът на ИД до голяма степен се дължи на американската война в Ирак, поради което работа на Вашингтон е да победи ИД в Близкия изток. Руснаците са особено загрижени от влиянието на ИД в Северен Кавказ и Централна Азия.
От самото начало Москва е разтревожена от това, че 2000 бойци от русия се сражават в Сирия. И доколкото Кремъл твърди, че ги унищожава – свързаната с ИД основна цел е постигната. Руското влияние подкрепи режима на Асад и неговата армия в момента постига значителни териториални придобивки. Дамаск сега е готов да предприеме широкомащабна офанзива срещу ИД в Палмира и Алепо, както и на юг – към Итрия. Но руското изтегляне може да попречи на тези планове.
Би било тактическа стъпка на Обама да бъде казано „Сега ние сме вън и ако наистина искате да победите ИД, вие трябва да търсите сътрудничество с Асад и иранците“.
Путин се надява, че САЩ, докато се опитват да победят ИД, ще се съюзят с Иран и Асад, попадайки в същия капан, в който руснаците попаднаха започвайки сирийската кампания. Само че за Вашингтон би било невъзможно измъкване от Сирия, без сериозно да накърни своите вече осакатени отношения с монархиите от залива.
Интервюто на Обама пред „Атлантик“ подчерта неговото засукано убеждение, че единственият начин за сдобряване на разединените в Близкия изток сунити и шиити е намаляване на намесата на Америка. В действителност обаче намаляването на подкрепата за традиционните американски съзници като Саудитска Арабия би дало предимство на Иран. Подобен начин на мислене е доказателство за най-лошите страхове на саудитците – САЩ на практика застават на една страна с Техеран.
Сегашните съюзници на САЩ в региона единодушно приемат Иран като основният създаващ размирици в Близкия изток, запазил навеки както сунитско-шиитския конфликт, така и антимонархическите настроения. Те са убедени, че решението на Обама за сътрудничество с иранците в битката срещу ИД постепенно превръща Техеран в стълб на американската външна политика в региона.
Предателството е единственото нещо, което не може да бъде простено в Близкия изток, и то може да съсипе традиционните отношения на Америка с нейните партньори и да ги подтикне да търсят съюзници навсякъде. В резултат Русия ще се превърне в по-привлекателна от Рияд до Доха.
Съвместният подробен план за действие вече проправи пътя за работещи отношения Вашингтон-Техеран. Държавният секретар Джон Кери и иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф споделят топли отношения, достигнали своята кулминация в редица взаимни отстъпки от началото на годината. Потенциалното сътрудничество в Сирия заради сблъсъка с ИД може да сближи още повече Вашингтон и Техеран.
Техеран иска както да запази интересите си в Сирия, така и да победи ИД, само че не може да го стори сам. Тъй като руската подкрепа сега ще намалее, Иран ще търси по-добро сътрудничество с Белия дом. Вашингтон ще остане в тесни съюзнически отношения с държавите от Залива и ще гарантира тяхната сигурност; промяната на американо-иранската политика ще нанесе непоправими щети.
Сунитските монархии ще се дистанцират все повече от Вашингтон, който ще губи тяхното доверие. Растящите противоречия между Обама и намесата на саудитския крал Салман в Йемен, екзекуцията на шейх Нимр ал-Нимр и санкциите срещу Ливан само ще добавят масло в огъня. Техеран и Вашингтон в момента се сближават и точно това иска Путин.
