Сиромахомили загробват държавата. Докога икономични политики ще бъдат майка на мизерията в България?
Последвайте ни в Google News Showcase
Покрай дебатите за бойните изтребители, които държавата трябва да купи,лъсна и една от най-гнусните черти в манталитета на нашите политици. Черта, която със сигурност много се харесва на нашенеца и по тази причина някои емфимистично я наричат "популизъм".
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Никакъв популизъм не е това. Това е отвратителна сиромахомилщина, благодарение на която отдавна сме стигналли дъното и упорито копаем надолу.
В аргументите срещу купуването на изтребители F-16 най-често изплуваха не експертните оценки, а темата за парите. Естествено, какво разбират хората от радари и разни други военни джаджи в самолетите. Обаче, като кажеш, че ще се изхарчат близо 3 милиарда, които ще плащат поколения наред, че на това отгоре се ощетяват и новите ни "братски" държави от Европейския съюз, тъй като ще се купуват американски изтребители, и хората с функционална неграмотност дори ще те разберат.
Ей това е най-гнусното на политическия манталитет. Че внушава гадната си, демотивираща сиромахомилщина на хората и така притъпява и претенциите му, и амбициите му. И това е основната причина държавата ни вечно да крета на опашката на цивилизования свят.
Особено, когато богаташът Марешки започне да ти каканиже, че парите са по-необходими за здравеопазване и образование. Понеже парите, дадени от държавата за образование, на него изобщо не са му помогнали. А пък парите, дадени за здравеопазване, само му пълнят гушата. Затова на човек просто му се повръща, когато го слуша.
Хайде сега някой да ми каже защо да нямаме изтребители и защо тези изтребители да не са скъпи? Защо вечно трябва да обираме евтинджоса на света, като се почне от градския транспорт и се стигне до дрехите, и държавата ни да прилича на клошар? Защо друугите да имат, а ние винаги да изглеждаме като бедни роднини край господарската къща?
Ами, толкова позволява бюджетът, а пък другите държави са богати, ще отговорят повечето сирумахомилстващи. Богати са, защото са, защото никога не са са държали като прошляци, винаги са искали и внедрявали най-новото, най-доброто и най-скъпото и поколенията им също са го изплащали, но отдавна вече са го изплатили. И сега от богати стават още по-богати.
И ще дам примери, защото те са още по-отвратителни от сиромахомилството на политициите.
Депутатите похарчили не знам си колко хиляди за тоалетна хартия. А със законите ли да си бършат задниците?
Политиците карали не знам си какви коли. А с каруци ли да се движат?
Външният министър и евродепутатите, видите ли, обикаляли света. А в Бусманци ли да вътрят външната и европейската политика?
Министърки имали не знам си каква марка чанти и обувки за не знам си колко хиляди лева. А с найлонови пликове "Най-здравата торбичка" и с галоши ли да ходят?
Вече чувам сиромахомилските възгласи: а откъде ги вземат тия пари? Изкарват си ги. Също както във вица за двойкаджията Иванчо, който питал баща си кой ги люби тия хубявици. "Отличниците, Иванчо, отличниците!", обяснил му бащата. И те имат пари, защото си ги изкарват. Има и по-художествен начин да се каже същото: човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.
Но ние никога няма да се научим да мечтаем за голямото, докато ни внушават и се държим като хора "втора ръка" и докато заничаме в чуждото канче, а не правим нищо да напълним нашето.
Самолетите ни изглеждат скъпи, ремонтите ни изглеждат скъпи, дори и илюминациите и атракциите ни изглеждат скъпи. А това е най-лесния начин самият ти и цялата ти държава да си остане евтина и докато свят светува да бъдеш измекяр и помияр. И съответно - хленцало, мърморко и сиромахомил.
Има нещо като притча, която по-скоро е самата истина. През 1917 година в Русия госпожицата чува гърмежи и викове на улицата и пита прислужницата: "Какво става вън?". "Революция, господарке." "А за какво се борят?", пита госпожицата. "Борят се да няма богати.", отвръща прислужницата. "Така ли, а моят баща - декабристът, загина, за да няма бедни", изпада в пълно недоумение госпожицата.
А битката на повечето наши политичи като че ли е все да сме бедни, все да сме нещастни, все да сме на опашката. С тая сиромахомилщина и с тая евтиния и за изтребителите, и за градския транспорт, и за дрехите, и дори за фойерверките в Пловдив, това е единственият ни шанс. Тъй като не си проумял железното икономическо правило, че икономията е майка на мизерията. Или да си научил другото железното икономическо правило, че не сме достатъчно богати, за да си купуваме евтини неща.
Но, какво да се прави - манталитет, сиромахомилски, мизернически, бедняшки и напълно безпреспективен. Няма нужда да се питаме докъде ще ни докара това.
