СКАНДАЛ: Конфликт на интереси тресе Ботевград - кметът Иван Гавалюгов разследван от КОНПИ
Последвайте ни в Google News Showcase
Антикорупционната комисия уличи в конфликт на интереси кмета на община Ботевград Иван Гавалюгов. Както ПИК писа наскоро скандалът в града е огромен преди местните избори.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
В Ботевград като в повечето населени места покрай изборите подобни разкрития обаче биват оправдани от кметовете като вадене на кирливи ризи. Това обаче не спасява градоначалника, защото едно от първите решения на Гавалюгов като нов кмет на Ботевград през 2015 г. е да прекрати 4 акта за незаконно строителство на въздушна интернет кабелна мрежа срещу фирмата „Атлантис Нет“, на която е бил управител и съсобственик до момента на избирането му.
Актовете са издадени от администрацията на бившия кмет. Според Комисията за предотвратяване на конфликта на интереси и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) действията на Гавалюгов са опасни и укорими. Местният управник заяви, че е обжалвал решението.
В близо 15-минутно изявление по ботевградската кабеларка той обстоятелствено защити бившата си фирма, окачестви санкциите срещу нея като несъстоятелни, незаконни и порочни, а себе си – като жертва на бившия кмет и на бъдещите избори. За действията си като кмет беше лаконичен: няма угризения, нарече „пропуск“, че сам се е произнесъл срещу собствените си жалби.
„Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба“, гласи законът. Пак там пише, че частен е интересът, който води до облага от материален или нематериален характер на лице, заемащо публична длъжност, или свързани с него лица, включително всяко поето задължение“. Дали е конфликт на интереси, ако имаш проблем с институция и премахнеш проблема, след като оглавиш същата институция?
Според кмета – не. Според закона – да. От защитната реч на Гавалюгов излиза, че няма частен интерес, защото е напуснал фирмата, както и че не е свързано лице с жената, на която е прехвърлил фирмените си дялове и с която го свързват 4-те им деца, макар и двамата да нямат официален брак.
Може ли кметът Гавалюгов рязко и категорично да скъса всички връзки с бизнесмена Гавалюгов? Това не е предмет на закона. Но дали подобно раздвоение на личността е възможно и безопасно в чисто човешки план, питат се местните?
Ако предишният кмет е подложил незаслужено на репресии бизнеса на опонента си, както твърди Гавалюгов, това, безспорно, е злоупотреба с власт. Може ли обаче едно незаконно действие да бъде поправено с друго незаконно действие? Има просто решение – кметът декларира конфликт на интереси и оставя друг представител на общината да оправи нещата. Гавалюгов не го е направил.
Обяснението му, че това е пропуск и ако не опит за омаловажаване, то най-малкото правна неграмотност. И двете не са никак безобидни, когато става дума за упражняването на власт. Не оправдават нарушаването на закона, който по дефиниция трябва да е еднакъв за всички, убедени са местните. Ако пък някой с власт се постави над закона, проблемът става много сериозен.
Предишният кмет, който има ключова роля в неволите на сегашния, е Георги Георгиев – станал национално известен със собствените си проблеми със закона. Той беше кмет на Ботевград в продължение на 12 години - три мандата, и трите от различна политическа партия (БСП, НДСВ и ГЕРБ). През 2015 г. Кариерата му приключи с доклад на Сметната палата за длъжностни престъпления при обществени поръчки и отдаване под наем на общински имоти. Последваха проверки на прокуратурата, която освен това установи, че Георгиев е съвместявал в нарушение на закона постовете на кмет и на управител и съдружник в търговско дружество в продължение на години.
През 2015 Иван Гавалюгов – бизнесмен, бивш президент на ботевградската гордост - баскетболния клуб „Балкан“, и опозиционер, бе издигнат за кмет от местната коалиция „Гражданско движение за Ботевградски обществен просперитет“. Малцина могат да кажат без запъване това име, но повечето жители на града знаят абревиатурата му – ГДБОП, същото като на специализираната полиция за борба с организираната престъпност.
Главният му съперник Георги Георгиев, изключен от ГЕРБ, беше издигнат от друга местна коалиция, наречена „Обединени за бъдещето на Ботевградска община“ – ОББО, което в говоримия език се чува като „УБО“. Това е управлението от някогашната политическа полиция ДС с най-голяма власт, заради което го наричат „държава в държавата“.
„ГДБОП срещу ОББО (убо)“ може да е екзотично заглавие, но не е смешно. Не само, защото двете имена жонглират със стряскащи силови асоциации и може би съзнателно подхранват носталгия по твърдата ръка. На изборите през 2015 г. двете големи традиционни партии – ГЕРБ и БСП, бяха почти маргинализирани като трета и четвърта политическа сила в общинския съвет", коментират в града.
Гавалюгов спечели изборите с обещанието да промени „очевадните пороци“, както и „аморалния стил и корупционния модел на управление“ по собствените му думи. На пръв поглед местните коалиции изглеждат добър инструмент за местно самоуправление. Предполага се, че те са най-близо до локалните проблеми, а в по-малките общини всички се познават и всеки знае кой къде го боли. Но и са начин политици, нежелани от традиционните партии, да стигнат до местната власт. Тя е още по-вкусна заради финансирането на общински проекти от държавата и с европейски пари. Примерите за това из цялата страна са много.
Противниците казват, че местните коалиции са търговия с бизнес интереси. Избраните се отблагодаряват за подкрепата, така да се каже. Върху местните коалиции по-трудно се упражнява контрол. Няма национално партийно ръководство, контролни и етични комисии, които да дръпнат юздите, ако местният управник подкара през просото. В структурите на държавните органи повечето хора са местни, а, нали помните, в по-малките общини всички или са роднини, или се познават...
За 4 години общината може да стане заложник на неясни бизнес интереси, а след тях дисциплинираният избирател да продължи да гласува с отвращение, но по принуда. Такива опити за феодализиране на общини има, но само понякога те стават публични, понеже са трудно доказуеми. Така хубавата идея за местни коалиции се опорочава и гласовете за забраната им се надигат периодично. Смисълът на мажоритарния избор – също. Да се върнем обаче към случая „Ботевград“.
На изборите през 2015 г. и ГЕРБ, и БСП подкрепиха на балотажа Гавалюгов срещу Георгиев. Оттогава насам общинските съветници от БСП гласуват единно с групата на кмета - ГДБОП. Един от зам.-кметовете е от БСП и отговаря за ключовия ресор „Благоустрояване, строителство, транспорт, обществен ред и сигурност“. Общината и Гавалюгов се ползват със специалното внимание на лидерката на БСП Корнелия Нинова – повод да се говори, че кметът е скрит коз на БСП.
При ГЕРБ положението е неясно и конфузно, защото често се оказва в един отбор с ОББО при гласуванията в общинския съвет. Въпрос на чест за Георгиев е да бъде опозиция на новия кмет, от една страна, а, от друга, не спира опитите да изглади отношенията си с управляващата партия. Местната организация на ГЕРБ е принудена да влиза в обяснения, че не може да му казва как да гласува в Общинския съвета. Както в живота, непожеланата любов причинява по-големи неудобства за обекта на желанието.
В защитната си реч от местната кабеларка кметът Гавалюгов нарече уличаването му в конфликт на интереси „оръжие в предизборната борба и война“. Значи, ако някой си мисли, че изборите са състезание на идеи и личности, от които гражданите да избират, греши. Понеже във военните действия няма нищо демократично. Твърдението освен това подхранва още недоверието към законите и институциите, които ги прилагат. Точно недоверието на гражданите е причината за ниската избирателна активност, а тя води до демократична непредставителност. От нея печелят само тези, които могат да мобилизират най-много гласоподаватели за себе си.
Ролята на жертва, за каквато се представя ботевградският кмет, е удобна за привличане на малко съчувствие и на гласове. Всъщност изместването на фокуса – от конфликта на интереси върху ролята на жертва или от един проблем върху друг, е любим прийом на политици в кризисна ситуация. Случаят „Ботевград“ си заслужава разказването и по още една причина: местните медии. Съсобственик на тукашната кабелна телевизия е бивш съдружник на Гавалюгов във фирмата, вкарала го в конфликт на интереси. Единият от двата местни сайта е собственост на общински съветник от кметската група на ГДБОП.
В това не би имало нищо осъдително, ако тези медии осигуряват обективност и медиен плурализъм, както изискват правилата на журналистическата професия. Опонентите на кмета обаче се оплакват, че към тях местните медии прилагат принципа „или лошо, или нищо“. Между другото малко след встъпването си в длъжност новият кмет иска от общинския съвет да плати на местната кабеларка, за да публикува информация от местната администрация. Същото е правил и предишният кмет. Практиката продължава и досега.
Плащането на медии е утъпканата пътека за осигуряване на медиен комфорт (и влияние върху общественото мнение). А който контролира мнението на хората, той контролира действията им (по Жан-Жак Русо). Кметовете се броят наесен Нито Гавалюгов е единственият кмет, уличен в конфликт на интереси, нито Георгиев е единственият бивш или сегашен кмет на мушката на закона.
От началото на миналия месец прокуратурата съобщи за трима кметове, обвинени за злоупотреби – на Созопол, Златица и Стрелча. Говорителката на главния прокурор вече каза, че текат още много разследвания в други общини след проверки на Агенцията за държавна финансова инспекция. Логично повечето от уличените кметове се обявяват за жертви на изборите наесен, на институциите или на опонентите си. Такава предизборната кампания сама по себе си е конфликт на интереси.
"Кметският интерес ще натежи над обществения, личните нападки - над истинските локални проблеми. Всичко това гарнирано с традиционното предизборно меню от две кебапчета и лъжица зелева салата. С много оцет. Така избирателят е принуден да гласува протестно и да накаже „по-лошия“, да избере „по-малкото зло“ или да не гласува изобщо. А накрая ще получи още едно от същото", убедени са ботевградчани.
