СКАНДАЛ: Медии на подсъдими олигарси изпират имиджа на скандалния съдия Йонко Грозев, обвинен в конфликт на интереси
Последвайте ни в Google News Showcase
Съдията Йонко Грозев става ръководител на една от петте секции на Европейския съд по правата на човека, съобщиха в събота две медии, собственост на подсъдими олигарси и близки до същия кръг, който изпрати бившия адвокат в Страсбург преди пет години. Израстването му, въпреки скандалите покрай, които бе забъркан, бе ползвано от същите тези медии да поизчистят имиджа на Грозев, след като бе опозорен в доклад на френска неправителствена организация, публикуван в края на февруари от което стана ясно, че е уличен в конфликт на интереси.
Скандалът разкри, че съдии от ЕСПЧ са в тежък конфликт на интереси заради финансовата им обвързаност с мрежата на интернационалния мизантроп Джордж Сорос. Освен това бе документирано, че за период от 10 години има поне 88 дела, по които членове на съдебните състави са били в конфликт на интереси, тъй като исковете са внасяни от неправителствени организации, с които в миналото действащите магистрати са имали отношения. Сред тях са и последните двама български представители в Съда в Страсбург – Здравка Калайджиева и Йонко Грозев. Те са се явявали, съответно по 12 и по 6 дела, по които е трябвало да си направят отводи, но това не се е случило.
"И Калайджиева, и Грозев се борят за овладяване на съдебната власт и се стремят да отслабят прокуратурата. Те са превърнали тази битка в кауза на живота си. При това се борят с всички средства. Не се интересуват от истината. Не се спират пред нищо. Няма морал, няма принципи, няма справедливост. Ето един, но достатъчно красноречив факт", заяви пред медията ни проф. Филчев.
През 2009 г. Грозев е адвокат на Колеви пред Европейския съд в Страсбург, а Калайджиева е съдия в Европейския съд по същото дело. В резултат на тяхното взаимодействие тяхното мнение за българската прокуратура заляга в решението на съда по делото „Колеви“. Калайджиева, като българка, познава най-добре правната уредба и обстановката в България. Естествено е останалите членове на състава да й се доверят. Няма съмнение, че тя е „обяснила“ на останалите съдии „някои неща за България“. Това явление медиите у нас нарекоха „Българи срещу България в Европейския съд“.
"Калайджиева е близка със страна по делото (защото страната е представлявана от нейния близък другар и съратник Грозев). Освен това Калайджиева е заинтересована от изхода на делото, в което се разглежда статута на българската прокуратура (поради нейните дългогодишни усилия да отслаби прокуратурата). Следователно тя е била длъжна да се отведе", допълни още бившият главен прокурор.
Проф. Филчев разкри още, че съгласно параграф 28, т. 2 от Правилника на Европейския съд не може да участва в разглеждането на делото съдия, ако „по някаква причина неговата независимост или безпристрастност може да бъде поставена под съмнение“. С други думи, когато поради някакви обстоятелства съдията би могъл да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото, той е длъжен да се отведе. Но Калайджиева не се отвежда.
"Нещо повече, тя прокарва в решението своето и на своя съратник Грозев виждане за българската прокуратура. Така в решението на ЕСПЧ влиза положението, че главният прокурор на България е недосегаем и срещу него не може да се проведе независимо разследване, ако той извърши престъпление", допълни още проф. Филчев.
Така през 2014 г. двамата герои си разменят местата. Калайджиева напуска пет години по-рано Европейския съд, за да отстъпи поста си на своя другар Грозев. С това Калайджиева се отказва от близо един милион евро заплата и от престижния статут на европейски съдия. Твърдят, че е компенсирана за този мил жест с два милиона евро. Това породи много мнение, че всъщност това показва, че парите несъмнено идват от Сорос.
Именно благодарение на разкритията направени както у нас, така и от доклада на френската неправителствена организация става ясно, че решението по делото "Колеви" на Европейския съд страда от два порока. То е постановено от незаконен състав на съда и съдържанието на решението излиза извън юрисдикционната власт на съда.
Медията ни попита още тогава какво трябва да се направи от българска страна, за да може този позор да бъде прекратен. Според проф. Филчев на първо място правосъдният министър трябва да снеме доверието от Йонко Грозев като съдия, а това да доведе до оттеглянето му от Европейския съд.
За това апелира и директорът на Европейския център за право и справедливост в Страсбург д-р Грегор Пупинк. Още повече, че за скандала е сезирана Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която утвърждава съдиите в Европейския съд. „Ако това се случи във Франция, твърди Грегор Пупинк, - магистратите ще бъдат изправени пред дисциплинарен съд.“
След това адвокатите Калайджиева и Грозев следва да бъдат лишени от адвокатски права, поради това, че не притежават „необходимите нравствени и професионални качества“. Така ще могат да се отдадат докрай на каузата на Сорос.
Второ, министърът на външните работи и министърът на правосъдието би следвало да поискат отмяна на порочното решение по делото „Колеви“ и преразглеждане на делото от Голямата камара на Европейския съд. А министърът на външните работи следва да постави въпроса пред Комитета на министрите на Съвета на Европа, който контролира изпълнението на решенията на Европейския съд.Вярвам, че те ще направят необходимото и макар това да нарушава личния им комфорт, те ще изпълнят дълга си към държавата.
За съжаление нищо от това не бе направено и поради незнайно какви причини, скандалът се размина и остана като поредното мръсно петно лепнато на нашата съдебна система. Не по-малко грозен от допускането на Съдебната палата да се ползва за снимачна площадка на пошли клипове, с разголени жени и пропагандиращи леката дрога, отнела не е един и два човешки живота.
