Скандал на годината: Учени разкриха глупостта на властта за цар Самуил
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Научната общност в България се обедини срещу правната, научна и исторически неоснователна размяна с Гърция на 53 предмета от фонда на Националния исторически музей (НИМ) — икони, църковна утвар, реликварии и епископски трон срещу останки, за които се твърди, че принадлежат на на цар Самуил, цар Гаврил-Радомир и членове на царското семейство.
Десетки академици, професори, доценти, доктори на науката, подкрепени от огромен брой общественици изляоха с имената си и написаха протестно писмо срещу този прибързан, необмислен и научно необоснован акт. Скандалът е на път да се превърне в още по-грандиозен на фона на намеренията на сегашната власт да раздава тенекии под формата на ордени и награди на хора, които са потъпкали международни спогодби и българските закони, за да угодят на егото на политическата класа. Официално бе разпространено, че Министерският съвет е внесъл предложение за награждаването на посланика ни в Гърция Валентин Порязов с орден „Стара планина“, а проф. Людмил Вагалински и шефката на Националния исторически музей Бони Петрунова с ордени „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие.
Този акт на властта ни показва, че когато популизмът и политиката бъдат поставени пред науката и експертизата се стига до подобни ценностни сблъсъци. От една страна са политиците и няколко учени, които в името на кариерите си, политическото покровителство и ордените са готови на всичко, и обединената научна общност – от друга страна. Сблъсъкът се очертава да е чутовен, особено когато се касае за опазването на националните ни културни ценности.
Още по-големият скнадал обаче е в това, че извън правните аргументи липсва сериозна научна мотивация и аргументация за извършването на този акт. Нещо повече – стига се дори до престъпна некомпетентност. Няма как по друг начин да коментираме случаят с предаването на мощехранителницата на св. Матрона Константинополска на гърците. Тази реликва изобщо не произхожда от манастирите „Косиница“ или „Св. Йоан Предтеча“ в Егейска Македония. Няколко научни публикации за този предмет има доц. Ралица Русева, а снимка на мощехранителницата е публикувана в дневниците на проф. Богдан Филов от неговите експедиции, където изрично е отбелязано, че тя произхожда от църквата „Св. Климент“ в гр. Охрид. Предаването на предмет от Охрид на Гърция е не само правен абсурд, но и прецедент с тежки последствия.
Ето и протестното писмо на българските учени и списъка на хората, които са заявили своята подкрепа:
ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ДО СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
ДО БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЧНА ОБЩНОСТ
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
На 3 октомври 2026 г. в Музея на византийската култура в Солун се състоя официална церемония с домакинството на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и в присъствието на българския премиер Румен Радев. На нея министрите на културата Евтим Милошев и Лина Мендони подписаха приемо-предавателни протоколи за предаване на България на останките, намерени в базиликата „Св. Ахил“ на Преспанското езеро, за които се смята, че принадлежат на цар Самуил, цар Гаврил-Радомир и членове на царското семейство. Същия ден костите бяха пренесени в София и положени в мраморен саркофаг в базиликата Св. София.
Българското общество се прекланя пред историческия спомен за цар Самуил и неговия принос за съхранението на българската идентичност. В първоначалните съобщения обаче актът бе представен като безвъзмезден знак на добра воля. Впоследствие бе разкрито, че се извършва размяна срещу 53 предмета (48 инвентарни номера) от фонда на Националния исторически музей (НИМ) — икони, църковна утвар, реликварии и епископски трон.
В публичното пространство се появиха противоречиви твърдения от официални лица, че това „не са наши неща“ или че предаването е „временно“. Същевременно, гръцката страна официално обяви, че след изложба от 5 октомври до 5 ноември реликвите ще бъдат върнати за постоянно в манастирите „Панагия Ейкосифиниса“ (Косиница) и „Св. Йоан Предтеча“. Това налага спешен и задълбочен преглед на правните и фактологическите основания за тази „сделка“.
МЕЖДУНАРОДНОПРАВНА И ВЪТРЕШНОПРАВНА НЕОСНОВАТЕЛНОСТ НА РАЗМЯНАТА
1. Нарушаване на Спогодбата „Моллов-Кафандарис“ от 1925 г.
Предадените от НИМ артефакти са предмет на финансово-имуществени уреждания между България и Гърция след Първата световна война по силата на двустранния договор „Моллов-Кафандарис“ от 1927 г. С едностранното разпореждане с тези предмети, извършено на 3 октомври 2026 г., се нарушават клаузите на ратифицирания международен договор, по който България е страна.
2. Изтекли преклузивни срокове по Парижкия мирен договор от 1947 г.
Всички претенции за реституция на имущества, изнесени по време на световните войни, са детайлно уредени в Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г. (влязъл в сила на 15 септември 1947 г.).
Съгласно чл. 22, параграф 7 от Договора, исканията за реституция на предмети с художествена, историческа или археологическа стойност се представят пред българското правителство в строг 6-месечен срок от влизането на договора в сила.
Всички непредявени или уредени в този срок претенции са правно погасени по силата на класическото международно право.
Чрез тази размяна, нарушаваща международен договор, се създава прецедент за ревизия и на други такива.
3. Невъзвратност на Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. (Lex retro non agit)
- Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, няма обратно действие (Lex retro non agit) за събития, настъпили преди нейното приемане. Т. е. България не е задължена да „връща“ предмети, които са нейно национално културно наследство.
- Известно ли е на Министъра на културата, подписал спогодбата с Министъра на културата на Северна Гърция, че член 4 от Конвенцията признава, че културни ценности, придобити в резултат на доброволна размяна или съхранявани със съгласието на компетентните власти, представляват легитимна част от националното културно наследство на държавата, на чиято територия се намират. По силата на този член предоставените предмети стават част от националното културно наследство на Гърция.
4. Статут на публична държавна собственост и нарушения на ЗОКЦ
Артефактите в НИМ и съответно ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ към които гръцката страна и Вселенската патриаршия имат претенции, притежават статут на публична държавна собственост и принадлежат на българския народ. Тяхното изнасяне зад граница без спазване на процедурите по Закона за опазване на културните ценности (ЗОКЦ) – детайлно уреждащ временна експозиция, както се твърди в Меморандума – представлява сериозно нарушение на българското законодателство.ФАКТОЛОГИЧЕСКИ НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТИ И ДОКАЗАНИ ГРЕШКИ ПРИ ИДЕНТИФИКАЦИЯТА НА ПРЕДОСТАВЕНИТЕ НА ГЪРЦИТЕ АРТЕФАКТИ
При избора на предметите за размяна са допуснати фрапантни грешки, показващи липса на предварителна консултация с изкуствоведска и архивна експертиза от наши специалисти, работили върху тези обекти. Например:
Казусът с мощехранителницата на св. Матрона Константинополска
Сред предадените на Гърция артефакти фигурира мощехранителница на св. Матрона Константинополска (Инв. № НИМ 29116a и 29116b), състояща се от сребърен позлатен обков на глава от 1798 г. и осмоъгълна кутия от 1811 г.
- Фатална грешка в произхода: Тази реликва изобщо не произхожда от манастирите „Косиница“ или „Св. Йоан Предтеча“ в Егейска Македония. Доц. Ралица Русева има няколко научни публикации за този предмет, които явно не са взети предвид.
- Архивни доказателства: Фотография на мощехранителницата е публикувана в дневниците на проф. Богдан Филов от неговите експедиции, където изрично е отбелязано, че тя произхожда от църквата „Св. Климент“ в гр. Охрид.
- Протоколи от разпечатването: Запазени са чернови от официалния протокол, съставен при разпечатването на осемте сандъка, изпратени в Народния музей от 9-та и 10-та дивизия на българската армия. Протоколът е подписан от директора д-р Иван Велков, уредника на Нумизматичния отдел Теодор Герасимов и уредника на Средновековния отдел Вера Иванова-Мавродинова. Под № 8 в протокола е вписана именно тази мощехранителница, намирала се в сандък № 5, надписан с произход Охрид.
Предаването на предмет от Охрид на Гърция е не само правен абсурд, но и прецедент с тежки последствия.
ИСТОРИЧЕСКИ КОНТЕКСТ, СПАСИТЕЛНИТЕ МИСИИ И ЗАГРАБЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЦЕННОСТИ
1. Спасителният характер на мисиите (1912–1918 г.)
Донесените по време на Първата световна война в София реликви и ръкописи са спасени от унищожение в зоните на бойните действия от водещи български учени натоварени от българското правителство с тази мисия като проф. Богдан Филов, проф. Йордан Иванов, проф. Иван Снегаров и др.
2. Заграбените от Гърция български съкровища
Българската държава и дипломация премълчават въпроса за огромния брой ценности, заграбени и изнесени от гръцки власти и войски от Мелник, Бачковския манастир, Родопите, Поморие, Несебър, Созопол и редица селища в Южна България. Тези безценни произведения се намират в гръцки музеи и църкви и никога не са били поставяни като тема за реципрочно връщане.
3. Ролята на ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет
От 14 май 1986 г. с решение на Академичен съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е създаден Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“. В него се съхраняват над 460 гръцки, 120 славянски и 200 ориенталски ръкописа, като в резултат на установени в продължение на десетилетия контакти със специалисти от цял свят и български учени те са достояние от 1986 г. на научната общност. Микрофилмово копие се съхранява повече от две десетилетия в Солунския университет. Към тях многократно са изявявани искания от страна на Гръцкото правителство с Вселенската патриаршия. Те ще бъдат ли обект на следваща сделка?
ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ РИСКОВЕ, „КУТИЯТА НА ПАНДОРА“ И ВЪПРОСЪТ ЗА ПРЕСПА
1. Отваряне на неконтролируеми претенции
В гръцките медии официално се говори за връщане на над 1000 допълнителни артефакта и ръкописи, като размяната от 3 октомври се определя само като първи етап. Такива претенции вече са заявени от Министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис и от Вселенския патриарх Вартоломей. Очаква сe това да направят и институции в Република Северна Македония и Република Сърбия.
2. Засягане на символния корен на Самуиловата държава
Преспа и остров Свети Ахил са били царската резиденция, столица и духовно сърце на Самуиловата държава. Изваждането на останките от техния гроб и пренасянето им в София зачертава този исторически стожер.
НАШИТЕ КОНКРЕТНИ ИСКАНИЯ
Въз основа на гореизложените аргументи, настояваме държавните институции незабавно да предприемат следните действия:
1. Публикуване на състава на комисията: Да се обяви поименно съставът на комисията, определила кои предмети са разменени до тук и на какво основание, как са оценени и от кого е издадена заповедта за предаването им.
2. Предоставяне на пълния списък и протоколи: Да се публикува пълният списък на предадените 53 предмета, заедно с копията от износните протоколи от НИМ.
3. Огласяване на конфиденциалните клаузи: Да се публикуват всички клаузи от споразумението с Гърция и да се изясни правният статут на собственост върху предадените кости, представени като тленни останки на цар Самуил. Временно или постоянно ще пребивават в България?
4. Ясна позиция спрямо Вселенската патриаршия: Да се оповести официалната позиция на БПЦ и Българската държава при евентуални претенции за артефакти от страна на патриарх Вартоломей. Такива вече са заявени от страна на Вселенската патриаршия нееднократно.
5. Публикуване на лабораторните доклади: Да се публикуват в пълен текст заключенията от изследванията на костите, извършени в лабораториите в Гърция и в Бон, както и в пълен текст как е формулирано заданието към тези лаборатории, на сайтовете на НАИМ-БАН и Министерството на културата.
6. Задължително радиовъглеродно датиране (C-14): Да се извърши радиовъглероден анализ (C-14) на костния материал и химико-технологичен анализ на златовезаната тъкан от гроба на о-в Свети Ахил за категорично научно потвърждение на датировката.
Когато българското общество получи ясни и недвусмислени отговори на тези въпроси, когато се публикуват независими експертизи (защото Гърция е страна в размяната и мнението на нейната лаборатория насочва към конфликт на интереси), ще можем да проведем истинския разговор за автентичните стойности в българската история. Дотогава – „Dubium sapientiae initium“ – съмнението ще продължава да бъде в основата на мъдростта.
ДАТА: 05.10.2026 г.
СОФИЯ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Списък на подкрепилите писмото
акад. Иван Илчев – СУ „Св. Климент Охридски“
чл.-кор. проф. д-р Аксиния Джурова – БАН, СУ „Св. Климент Охридски“
проф. д.н. Емануел Мутафов – БАН (зам.-председател)
чл.-кор. проф. д-р Иванка Гергова – БАН
проф. д.ф.н. Вася Велинова – СУ „Св. Климент Охридски“
проф. д.ф.н. Румяна Златанова – Университет Хайделберг, СУ „Св. Климент Охридски“
проф. д.ф.н. Анисава Милтенова – БАН
проф. д.н. Ана Стойкова – Институт за литература – БАН
проф. д-р Лора Тасева – БАН
проф. д-р Мариета Георгиева – БАН
проф. д-р Бисерка Пенкова – НХА
проф. д-р Румен Бояджиев – СУ „Св. Климент Охридски“
проф. д.ф.н. Мирена Славова – СУ
проф. д.н. Николай Аретов – Институт за литература – БАН
проф. д-р Андрей Пантев – СУ „Св. Климент Охридски“
проф. д-р Андриана Нейкова – СУ „Св. Климент Охридски“
проф. д-р Мария Атанасова Йовчева – СУ „Св. Климент Охридски“
проф. д-р Кръстьо Гергинов – бивш председател на Главно управление на архивите към Министерския съвет
проф. дин Лиляна Симеонова – БАН
проф. д-р Надя Манолова-Николова – СУ
проф. д.ф.н. Георги Минчев, Университет в Лодз, Полша
проф. д-р Славия Бърлиева – КМНЦ, БАН
проф. д-р Иван Христов – Софийски университет „Св. Климент Охридски“
проф. д-р Елисавета Мусакова – НБКМ „Св. св. Кирил и Методий“
проф. д-р Доротей Гетов – БАН
проф. д.изк.н. Спартак Паскалевски – БАН
проф. д-р Омуртаг Будевски – БАН
проф. д.н. Юлия Вълева – Институт за изследване на изкуствата – БАН
проф. д-р Владимир Игнатовски – кинокритик
проф. д-р Красимир Станчев – Трети Римски университет; Академия Амброзиана (Милано)
проф. д-р Велислав Минеков
проф. д-р. Росица Стоянова – БАН
проф. Евелина Келбечева
проф. д-р Малвина Русева
доц. д-р Венцислав Каравълчев – СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Светозар Ангелов – СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Мая Петрова-Танева – Институт за литература, БАН
доц. Константин Веселинов Танев – Юридически факултет, УНСС
доц. д-р Анета Димитрова – СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Добриела Тодорова Котова – КМНЦ-БАН
доц. д-р Елена Узунова – НБКМ „Св. св. Кирил и Методий“
доц. Крум Бъчваров – Национален археологически институт с музей при БАН
доц. д- р Албена Миланова – Институт ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“, СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Ралица Русева – Институт за изследване на изкуствата при БАН
доц. д-р Снежанка Ракова-Маринкьова – БАН
доц. д-р Алека Стрезова – НБУ
доц. д-р Даниела Ангелова – Институт за изследване на населението и човека
доц. д-р Николай Хрисимов – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
доц. д-р Евгени Зашев – КМНЦ, БАН
доц. д-р Катя Михайлова – БАН
доц. д-р Златомира Герджикова – БАН
доц. д-р Ива Досева – Институт за изследване на изкуствата, БАН
доц. Иво Топалилов – ИБЦТ-БАН
доц. д-р Маргарита Куюмджиева – Институт за изследване на изкуствата – БАН
гл. ас. д-р Майя Захариева Институт за изследване на изкуствата – БАН
доц. д-р Екатерина Дамянова – СУ „Св. Климент Охридски“
гл. ас. д-р Марио Филипов – БАН
гл. ас. д-р Йорданка Будевска – Медицински университет
гл. ас. д-р Ирина Кузидова-Караджинова – Институт за литература към БАН
гл. ас. д-р Диляна Радославова Петрова Банкова – Институт за литература – БАН
гл. ас. д-р Калина Минчева – СУ „Св. Климент Охридски“
гл. ас. д-р Стоян Панайотов Иванов – Юридически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“
гл. ас. д-р Димитър Александров Димитров – СУ „Св. Климент Охридски“
гл. ас. д-р Дарина Бойкина – Институт за изследване на изкуствата, БАН
гл. ас. д-р Симеон Хинковски – Музей на СУ „Св. Климент Охридски“, ИЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“
гл. ас. д-р Нели Василева Гешева
гл. ас. д-р Веселина Йончева – ИИИзк, БАН
гл. ас. д-р Никифор Харалампиев – НХА
гл. ас. д-р Симеон Тончев – Институт за изследване на изкуствата – БАН
гл. ас- д-р Цвета Кунева – Институт за изследване на изкуствата – БАН
гл. ас. д-р Мария Колушева – Институт за изследване на изкуствата
гл. ас. д-р Валентина Кирилова – Медицински университет, Плевен
Михаил Тачев – Изпълнителен директор на Фондация „Св. св. Кирил и Методий“
д-р Мартин Миланов – СУ „Св. Климент Охридски“
д-р Явор Иванов – СУ „Св. Климент Охридски“
д-р Михаил Раев
д-р Анна Влаевска-Станчева
д-р арх. Любенка Стоилова
д-р Надежда Миладинова
д-р Аделина Ангушева
д-р Росен Милев и Светлана Лазарова – Асоциация Балканмедиа и Дом Вулфила
д-р Петър Стоянов
д-р Иван Петров – Институт по славистика, Виенски университет
д-р Божин Дончев – ЦИАИ
д-р Неда Живкова
д-р Камелия Лилова
прот. Козма Поповски
инж. Снежана Панайотова
д-р Антоанета Кънчева
доц. д-р Нина Вутова
арх. Тодор Обрешков
Мария Полимирова
Емилия Волева
Катерина Енева Раличкова
Белослава Въчковска
Екатерина Тодорова
Александър Кордов
Маргарита Андреевска-Пешева
Багра Петкова
доц. Елена Костова – Институт за исторически изследвания – БАН
Катерина Ивайлова Михова
Славея Котова
Александър Ангелов Иванов
Ирен Ямами
Цвятко Остоич
Тоня Горанова
Силвия Кавданска
Емил Янев
Гено Генев
Георги Маринов
Красимира Асенова Маринова
Виктор Папазов
Борис Китанов
Игор Марковски
Зелма Алмалех
Велизар Енчев
Катина Бончева
Светлана Костова
Цветелина Тошева
Цветанка Ковачева
Рослана Джонова
Камелия Трендафилова
Благой Стоянов
Йордан Корчев
Ивелина Николова
Ирина Ботева
Анна Чанкова
Христо Атанасов Ламбов
Мариана Джонгарова
Михаил Недялков
Анна Сариева
Валентин Първанов
Румен Кутев
Митко Киров
Димитър Иванов
Недялко Недялков
Лилиан Петков
Веселин Стаматов
Румяна Методиева Ченалова
Василианна Мерхеб
Бартош Руменов Борисов
Евгения Иванова
Георги Исаев
Василка Попова
Арман Айвазян
Крум Радонов
Мария Ангелова Гергинчева
Самуил Бояджиев
Весела Палабуюкова
Лилия Благоева
Теодора Иванова
Иванка Георгиева Дичева
Екатерина Николова
Светлана Дойчева Георгиева
Иван Люцканов
Антония Иванова
Румяна Дечева
Димитър Арабаджиев
Юлиан Тричков
Антония Жекова
Десислава Златева
Мария Райчева
Мими Илиева
Весела Вутева
Христина Кожухарова
Благовеста Костова
Райна Райкова
Любомира Аргирова
Добринка Петрова
Светла Тодорова
Кирил Бисеров
Павлина Сандева
Анна Христова
Емил Костадинов
Александра Костова
Веселина Йонкова
Силвия Павлова
Бойка Станчева
Александра Пировска Мастер
Ангелина Василева д-р, СУ „Св. Климент Охридски“
Галина Митева
Мария Цанева
Ваня Платонова
Ганета Петрова
арх. Миро Попов
Деница Ганчева – изкуствовед, иконописец
Галин Ганчев
Милка Георгиева Балабанска
Деница Ганчева – изкуствовед, иконописец
Любомир Бояджиев
Анжелина Михайлова
Теодор Василев
Борис Борисов
Емилия Сидерова
Теодора Узунова
Ismail sakaliev
Линда Николова
Анна Вергиева
Димитър Симеонов Стефанов
Ивайло Валериев Пеоелджийски
Илонка Джалева
Христо Колев
