СКАНДАЛ: Съдът на Лозан Панов брани мутри, пребили жестоко младо момче - извадили му окото с бухалка
Последвайте ни в Google News Showcase
Скандално съдът на Лозан Панов ВКС брани мутри, причинили жесток побой над мъж, в следствие на което човекът губи зрението си. Историята е повече от покъртителна, след като мутри от охранителната фирма VTA предлагат да пазят заведение в Айтос, за да няма проблеми. Собственикът е принуден да сключи договор, слагат се стикери и уж всичко върви добре, докато яките момчета не решават, че искат повече пари за своите охранителни услуги, пише “Правен свят”.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Тормозят персонала, целта е да се платят повече, отколкото е в споразумението. Собственикът решава, че може да постигне нещо с разговори, като иска да се върнат към първоначалния договор. Това не се харесва на яките батки, свалят стикерите и уж прекратяват дейността.
Тук вече идват заплахите, агресията, изнудване, рекет, правят космически сметки в завадението на човека без да плащат, а целият персонал е подложен на тормоз. Привикват новия охранител, който унижават с шамаросване, като собственикът вече решава да се обърне към полицията. МВР започна работа по случая, ползват се СРС-та, за да има доказателства, а на целия тормоз има и свидетели.
Една вечер мутрите решават, че трябва да действат и причакват новонаетия охранител до дома му. Пребиват го жестоко. С дървена бухалка. Пред дома му. Човекът ослепява с едното око, което е загубено от ударите с бухалката. Необратимо. Свидетели, вещи лица, експертизи – всичко е налично и еднозначно. Някога любезните момчета са установени, събрани са доказателства и са пратени на съд.
Делото тръгва пред Специализирания наказателен съд (СНС). Специализираните магистрати от първа и втора инстанция осъждат извършителите на жестокия побой на по 6 г. затвор всеки и глоба. И тогава делото отива, както си му е редът, във Върховния касационен съд (ВКС). И така вашето дело вече е при тричленен състав от Наказателната колегия на ВКС. В момент, в който Европа, гражданите, магистратите, цялото общество очакват присъди, настояват за справедливост и бързо правосъдие.
Но върховните съдии решават да отменят присъдите и да върнат делото на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) за ново разглеждане от друг съдебен състав. Първо, така ще го забавят, второ, никой няма да ги обвини, че са чели оправдателна присъда на бандитите, а и трето, но може би и най-важно – решението им ще се включи в статистиката, с която ръководството на ВКС ще може отново да покаже колко неефективно се оказва специализираното правосъдие. Перфидната жестокост е мотивирана, за да не си помисли никой, че са безпринципни! Никога, та това са върховни съдии!
Ето и част от мотивите на състав от Наказателната колегия на ВКС от 12 ноември 2018 г.:
"Веществените доказателствени средства, придобити чрез специални разузнавателни средства не могат да послужат като основание за обвинение и осъдителна присъда, ако не са подкрепени от други доказателства и доказателствени средства. (…) пострадалата свидетелка е била пряк участник в разговорите, записани чрез СРС, за експлоатирането на които е знаела, защото е осъществено с нейно съгласие и още повече – било е инициирано по нейна молба. С оглед на това във въззивната жалба на подсъдимия П. е развито оплакване за провокация към престъпление от страна на самата пострадала, което също не е намерило отговор в проверявания съдебен акт."
С други думи – върховните съдии пренебрегват мотивите на съдиите от двете инстанции на специализираните наказателни съдилища и презумират, че тормозът може да е предизвикан от пострадалата… Вероятно, за да набеди любезните бандити?! Върховните магистрати по-надолу развиват и тезата за практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), като според редица негови решения в случаи на експлоатация на СРС е "необходимо изключително внимателно да се изследва възможността да е налице провокация към извършване на престъпление". Излиза, че според съдиите, потърпевшата от изнудването може да е и подбудител, а престъпникът – наивник, попаднал в капана на една жена, която, за да гo натопи e подала сигнал в полицията. Освен това, собственичката може и сама да е потрошила заведението си, а може и тя да е отговорна за ослепяването на един добросъвестен човек.
Съдебният състав от ВКС намира и че "всички предложения, отправяни от подсъдимите към свидетелката В. са оценявани през призмата на страховете й за бъдещето на фамилния й бизнес". Не е ли гениално?! Значи – заплахите са "предложения", а оплакването от тях – едностранчив и необективен страх за опазване на собствения ви бизнес. Такава еманация на справедливост подхожда на върховна съдебна инстанция, безспорно!
"Унищожителен" е и анализът на работата на специализираните магистрати, дръзнали да постановят осъдителни присъди. Според ВКС, колегите им са се позовали на "предходни провокативни действия (на подсъдимите – бел.ред.), независимо, че липсва доказателствена връзка между тях и събитията на 03.02.2014 и 05.02.2014 г.". Тоест, бандитите са престъпвали закона и преди, но всяко тяхно действие трябва да бъде разглеждано самостоятелно и като чисто ново, без да има влияние от предишни разбойничества.
"По делото не е налице нито едно доказателство или доказателствено средство, което по категоричен и несъмнен начин да свързва случаите на неплатени сметки от компании на подсъдимите или такива на чупене на чаши в заведението с преустановените взаимоотношения между "В.К." ООД и "В" ООД. (…) В останалите случаи двамата подсъдими са били част от компанията, но действията, свързани с вземането на касовия бон и неплащането на сметката са предприети от други лица". Така, според съдиите от ВКС, изглежда ситуацията, при която няколко охранители правят сметки по 500-600 лв., обиждат персонала, чупят инвентар и си тръгват демонстративно, без да платят сметката. Тричленният съдебен състав от Наказателната колегия на Върховния съд приема, че има неплащане на сметки, има строшена посуда, но не подсъдимите са виновни за това, а техни приятели от компанията и дори когато само единият от привлечените под отговорност се оказва, че е бил сам в заведението и пак не си е платил сметката.
Върховните магистрати се спират подробно и на твърденията, че е подменен договорът за плащане, като указват на колегите си от специализираното правосъдие да обърнат внимание на жалбите на подсъдимия, а не да кредитират показанията на пострадалата. Като "водещ порок в доказателствената дейност на инстанциите" върховните магистрати намират "липсата на достатъчно процесуална активност за събиране на всички възможни и допустими доказателства". Те държат да се изясни "по чия инициатива не са били плащани сметките на конкретно посочените дати". Щеше да е добре съдиите да съобразят, че вероятно затова има и образувано дело – защото сигурно разследващите са установили преди това кой и защо не си е платил дължимото, a и не само…
Недостижим връх в юриспруденцията обаче остава арогантността, с която съдебният състав от ВКС описва как е бил ослепен пострадалият. На първо място, окачествяват като "превратна оценка" разясненията на вещото лице, което съобщава начина, по който е било разкъсано окото на пострадалия.
"Внимателният прочит на атакувания съдебен акт разкрива, че в него липсва конкретен отговор на възраженията, изложени от адв. Х. – защитник на подсъдимия К. в писмени бележки към въззивната жалба, съдържащи твърдения за манипулиране на основното доказателство, въз основа на което първостепенният съд е изградил изводите си относно авторството на деянието – иззетата от автомобила на подсъдимия К. дървена бухалка.
Декларативният извод за несъстоятелност на това възражение, основан на обстойни разсъждения относно процесуалната издържаност на протоколите за проведените процесуално-следствени действия, на преразказ на гласните доказателствени източници, на превратната оценка на съдържанието на устните разяснения на вещо лице К. в съдебно заседание и при игнориране на оневинителните източници на доказателства, освен че накърнява съществено правото на защита на подсъдимия К., практически води до липса на мотиви относно основен елемент от предмета на доказване – авторството на това престъпление", мотивират се от ВКС. Чудно кои са оневинителните източници и чудно защо писаното надълго и нашироко от съдиите от СНС и АСНС за наличие на мотив е с лека ръка игнорирано? Това, според ВКС, е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт. С думи прости – затворът се отменя, пострадалите и без друго не са толкова тежко пострадали, да се оправят, т.е. да не очакват правосъдие, не и сега.
Наказателните съдии от ВКС не оспорват, че бухалката е доказателството, сочещо за извършител – някогашният любезен младеж от охранителната фирма, чийто договор е бил прекратен. Бухалката обаче не била надлежно иззета, а и не било безспорно доказано, че има следи от кръв – показанията на вещото лице и ДНК следите по нея не са достатъчни, според ВКС. Бухалката е иззета от автомобила на извършителя, имало поемни лица на място, действало се е в условията на неотложност (в какви други условия, когато е налице ослепен човек, който е видял нападателя си, но му предстоят спешни операции?!). Отново са пренебрегнати всички мотиви на двете предходни съдебни инстанции за коректността на всяко едно от тези доказателства и за законосъобразното им събиране.
Отново само тезата на подсъдимите и техните адвокати се е оказала валидна. Според върховните магистрати, не било безспорно установено, че и зацапванията по бухалката са от кръв. Тук може и да са прави – не ни се е налагало да знаем, слава Богу, как изглеждат точно зацапванията по дървена бухалка, извадила човешко око. Експертизите потвърждават за какво е била използвана въпросната бухалка, но съдебният състав иска още по-безспорно това да се докаже… А можеше и да е различно, можеше да има повечко доказателства, стига да бяха извадили и другото око на пострадалия, с още един-два удара с бухалката. Нека не звучи пресилено, но като откровена подигравка може да се окачестви и становището, че ДНК следите по бухалката са на пострадалия, но това можело да са "привнесени следи". Tоест, не от изваденото му око, а отнякъде другаде... В мотивите на върховните магистрати подробно е обяснено и че методът на опаковане на бухалката, след като е била иззета, не бил правилен, съществувал друг по-удачен начин.
Нелеп детайл в цялата канонада от абсурди е указанието на ВКС техните колеги от АСНС, които ще гледат отначало делото, да разпитат техническия помощник, присъствал на изземването на дървената бухалка. Свидетели сме на очевадно непознаване на практиката. А тя е, че специалистите - технически помощници, не могат да бъдат използвани за свидетели. В този смисъл има редица други решения на ВКС. Не искаме да вярваме, че тримата уважавани върховни съдии не познават практиката на съда, в който правораздават.
Шедьовърът на съдиите от ВКС все пак има край – той е увековечен с връщане на делото, желание за смяна на съдебния състав, осъдил бандитите, а от горецитираните мотиви новият съдебен състав следва направо да оневини извършителите. Поне да бяха имали куража върховните съдии и да бяха прочели "невинен". Защото се създава усещането, че решението им е назидателно по отношение на магистратите от Специализирания и Апелативния специализиран наказателен съд. Би било тъжно, ако е така…
